Определение № 22012 от 15.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22012 гр. София, 15.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно частно гражданско дело № 20261100510607 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, вх. № 290124/23.09.2026 г. по описа на Софийски районен съд, преписката по която е регистрирана в Софийски градски съд с вх. №131877/12.10.2026 г., депозирана от ответника в първоинстанционното производство „Райънеър ДАК“ (Ryanair DAC), подадена чрез пълномощник, срещу Определение № 29926/18.08.2026 г., постановено по гр. д. № 13045/2026 г. по описа на Софийския районен съд, 168 състав, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Решение № 12079/18.06.2026 г. в частта за разноските.

В частната жалба се поддържа, че присъденото в полза на ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 240 евро е прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Излагат се доводи, че производството е проведено по писмения ред на Регламент (ЕО) № 861/2007, без открити съдебни заседания, събиране на гласни доказателства или назначаване на експертизи. Сочи се, че процесуалната защита на ищцата се е изразила основно в попълване и подаване на стандартизиран исков формуляр, а присъденото възнаграждение е несъразмерно на материалния интерес от 400 евро. Жалбоподателят се позовава на Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на Съда на Европейския съюз и на практика на Върховния касационен съд относно критериите за преценка на прекомерността. Иска отмяна на определението и намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор ищцата Ц.П., ЕГН **********, чрез пълномощник, оспорва частната жалба. Поддържа, че възнаграждението от 240 евро с 1 включен ДДС е действително заплатено и съответства на положения адвокатски труд. Излага съображения, че подготовката на претенцията изисква проверка на данните за полета, анализ на предпоставките за обезщетение по Регламент

(ЕО)

№

261/2004 и събиране на необходимата информация.Позовава се и на обстоятелството, че съдебното производство е предизвикано от отказа на ответника да изплати доброволно претендираното обезщетение. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите на страните и относимите данни по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

С Решение № 12079/18.06.2026 г. Софийският районен съд е уважил предявения от Ц.П., ЕГН **********, срещу ответника „Райънеър ДАК“ (Ryanair DAC) иск за обезщетение за закъснял полет по Регламент (ЕО) № 261/2004 в размер на 400 евро и е присъдил на ищцата разноски в общ размер на 265,56 евро, от които 240 евро за адвокатско възнаграждение с включен ДДС. Извършването на този разход е удостоверено с представените по делото фактура и платежен документ.

Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е било направено от ответника още в първоинстанционното производство. Съдът при постановяване на решението е приел, че възражението за прекомерност е неоснователно, като в мотивите си е посочил, че претендираният адвокатски хонорар е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, което съдържа международен елемент и съответства на минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а впоследствие с обжалваното определение е оставил без уважение и искането за изменение на решението в частта за разноските.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, в приложимата му редакция, съдът може по мотивирано възражение на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, когато заплатеното възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. При тази преценка следва да се съобразят критериите по чл. 36, ал. 3 ЗАдв, включително засегнатият интерес, характерът и сложността на правната защита и необходимият за осъществяването й труд.

Доколкото спорът е разгледан по реда на Регламент (ЕО) № 861/2007, приложение намира и чл. 16 от същия регламент, съгласно който страната, загубила делото, поема разноските по делото, като съдът или правораздавателният орган обаче не присъжда разноските на спечелилата страна, когато те са ненужно направени или несъразмерни на иска.

В настоящия случай производството е проведено изцяло в писмена 2 форма въз основа на стандартизиран исков формуляр, без провеждане на открито съдебно заседание, разпити на свидетели или назначаване на експертизи. За установяване на относимите факти не се е наложило събиране на доказателства извън представените писмени документи. Ответникът е противопоставил общо възражение за наличие на извънредни обстоятелства, без да сочи конкретни факти и да ангажира доказателства в негова подкрепа.

Макар спорът да изисква познаване на специалната правна уредба относно обезщетенията на пътници при закъснели полети, самото наличие на международен елемент не обуславя висока фактическа или правна сложност.

Конкретното дело не се отличава с нетипични правни въпроси или усложнения в процесуалното му развитие.

Съдът съобразява, че адвокатската работа не се изчерпва с попълването на исковия формуляр, а включва и необходимата предварителна подготовка на претенцията. Изложените в отговора на частната жалба твърдения за извършени справки и проверки обаче не обосновават повишена сложност на конкретния спор. При преценката за прекомерност следва да се отчита действително необходимият обем на правната защита, а не всички действия, които по принцип могат да бъдат извършени при подготовката на искове от този вид.

При материален интерес от 400 евро присъденото адвокатско възнаграждение от 240 евро представлява 60 процента от размера на уважения иск. Това съотношение само по себе си не обуславя прекомерност, но в съвкупност с ограничения обем на процесуалните действия и сравнително ниската фактическа и правна сложност на делото налага извод, че присъденото възнаграждение надхвърля съразмерния размер на необходимите разноски за адвокатска защита.

Не обосновава различен извод обстоятелството, че заплатеното възнаграждение съответства на размерите, предвидени в наредбата за адвокатските възнаграждения. В Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 Съдът на Европейския съюз е приел, че националният съд не е обвързан от задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, установени в противоречие с правото на Европейския съюз. Следователно съответствието с предвидените в наредбата размери не изключва извършването на конкретна преценка за прекомерност.

Неоснователни са и доводите в отговора на частната жалба, че пълният размер на възнаграждението следва да бъде възстановен с оглед твърдяното недобросъвестно поведение на ответния въздушен превозвач. Отговорността за разноски има за цел възстановяване на необходимите и съразмерни разходи за процесуална защита, а не санкциониране на загубилата делото страна.

По делото не са представени доказателства за размера на заплатено от ответника адвокатско възнаграждение, който да бъде съобразен при приложението на последното изречение на чл. 78, ал. 5 ГПК.

При съвкупната преценка на изложените обстоятелства настоящият 3 съдебен състав намира, че съответстващият на действителната фактическа и правна сложност на делото размер на разноските за адвокатско възнаграждение е 150 евро с включен ДДС. Този размер отчита необходимата предварителна подготовка на претенцията и спецификата на приложимата правна уредба, като същевременно е съразмерен на предмета на спора и осъществената процесуална защита.

Ето защо присъденото адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено от 240 евро на 150 евро с ДДС, а общият размер на присъдените разноски -от 265,56 евро на 175,56 евро, включващи 25,56 евро държавна такса и 150 евро адвокатско възнаграждение с ДДС.

Като е оставил изцяло без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, районният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено изменение на решението в частта за разноските.

По изложените съображения Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 29926/18.08.2026 г., постановено по ч. гр. д.

№ 13045/2026 г. по описа на Софийския районен съд, 168 състав, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на ответника „Райънеър ДАК“ (Ryanair DAC) за изменение на Решение № 12079/18.06.2026 г., постановено по делото, в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 12079/18.06.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 13045/2026 г. по описа на Софийския районен съд, 168 състав, в частта за разноските, като го ОТМЕНЯ за разликата над сумата от 175,56 евро до сумата от 265,56 евро, присъдени в полза на Ц.П., ЕГН **********, разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4