Решение № 17 от 20.01.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Пазарджик, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200500878 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 3014 по описа за 2024 година е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че ответникът Г. Б. Л., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: обл.

****************************** дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор З.С.Б., чрез юрисконсулт К. Г., със съдебен адрес гр. ************** , сумата в размер от 4824,89 лв. , представляваща неизплатена част от главница по Договор за потребителски кредит № 7001000569/ 27.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 30.04.2024 г. до окончателното плащане, сумата в размер от 4016,97 лв. представляваща договорна лихва за периода 05.09.2019 г. до 05.07.2023 г. , сумата в размер на 903,23 лв. представляваща обезщетение за забава за периода 05.09.2019 г. до 30.04.2024 г. , за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1827/2024 г.

1 по описа на РС Пазарджик.

Отхвърлени са исковете в останалата им част: за сумата над размера от 4824,89 лв. до размера от 7170,72 лв. главница, над размера от 4016,97 лв. до размера от 6028,64 лв. договорна лихва – като неоснователни.

Осъден е Г. Б. Л., с ЕГН: **********, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: 203670940, сумата в размер от 211,27 лв. сторени разноски в заповедното производство и 529,21 лв. разноски в исковото производство.

Осъдена е „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: 203670940, да заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 ЗА в полза на адв. Р. П. - с личен № ******, със съдебен адрес: **********************, сумата в размер от 737,70 лв. възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.

Присъдени са в полза на Районен съд Пазарджик разноски за възнаграждение на вещото лице в размер от 164,23 лв.

С определение от 19.09.2025 година е оставена без уважение молбата на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за изменение на решението в частта относно разноските,като искането е било на адв.П. да се присъди възнаграждение под минимално установения размер с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Определението не е обжалвано.

В срок така постановеното решение е обжалвано от Г. Л. , представляван от адв.П..

Решението се обжалва в частта , с която съдът е приел ,че съществува вземане на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Решението в тази част било неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила.

Съдът приел, че вземането на „Ти Би Ай Банк” ЕАД по договора за кредит е цедирано, чрез „Иновативни финанси” ООД на АСВ- ЕАД, поради което ищецът притежава материалното право на вземане, без да излага конкретни мотиви за това, т.е не е приел за основателно възражението, че ищецът не е носител на претендираното вземане.

По делото липсвали доказателства, че „Иновативни финанси“ ООД с 2 договор за цесия от 18.10.2023г. е прехвърлило вземането по договора за кредит от 27.06. 2019г. на ищеца.

Представен бил договор за цесия между Банката и ищеца от 30.10.

202Зг., който е с дата след предходно прехвърляне на вземането с договор за цесия от 30.11.2022г. от Банката на „Иновативни финанси“ ООД.

След 30.11.2022г. Банката не притежавала вземането и не можела повторно да го цедира на 30.10.2023г.

Само на това основание предявените искове следвало да бъдат отхвърлени.

Районният съд неоснователно и необосновано приел, че Л. бил информирано за правото да избере дали да сключи свързани договори за застраховки (живот, безработица, хоспитализация) със свързани финансови субекти (банка и застраховател), както и ,че са му връчвани екземпляри от тях, за да ги ползва при евентуално настъпване на застрахователен риск.

Нямало приложено искане-декларация за отпускане на кредит към 27.06.2023г. Ищецът представил само заявление за рефинансиране на задължение по Договор за потребителски кредит № 7000925 912 за 2362.15лв., т.е липсва по ЗПК и ЗЗП редовно искане за предоставяне на кредит с посочени параметри , което било допълнително основание, че договора от 27.06. 2019г. е нищожен/недействителен.

Не било оборено възражението, че не съществува Пълномощно от представиляващите Банката към 27.06.2019г. за К. Н. да сключва договора, с който Л. да се е запознал и подписал, т.е последния е относително недействителен, което е допълнително основание за нищожност.

Твърди се, че Л. два пъти е погасявал едно и също вземане.

Направено било възражение и искане за изясняване обстоятелството за т.нар. абонатен номер за кой договор се отнася или е обхващал всички договори на Банката, респ. на последяващите след цедиране кредитори.

Това искане било оставено без уважение неоснователно.

Подържат , че в договора има неравноправни клаузи.

Нарушено било правото на информирано съгласие и свободна воля за сключване на допълнителни договори със свързани дружества на 3 кредитодателя за допълнителни услуги (застраховане), които утежняват размера на искания заем, респ. връщане с лихви на застрахователни премии, без получателя да знае за евентуалните ползи от тези застраховки, а и кредитодателя да погасява с тях задълженията по договора. Ако бил информиран за тези застраховки, Л. щял да се възползва при настъпване на застрахователните рискове (безработен от 05.05.2020г. и злополуката при ПТП на 23.09. 2022г.).

Това било в противоречие с императивните изисквания на чл.4 и чл.5 от ЗЗП, вменяващи в задължение на търговеца, вкл. и на търговец, предоставящ финансови услуги, да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин вярна, пълна, четлива, ясна и разбираема информация относно параметрите на предоставяната услуга. С това били нарушени правата на ответника, като равнопоставен субект с Банката в един двустранен договор (чл.430-431 от ТЗ във вр.с чл.83 от ЗЗД).

Дори да се приеме,че ищецът е носител на материалното право ,то договорът бил нищожен изцяло.

Направени са доказателствени искания във въззивната жалба , които съдът е оставил без уважение с мотивирано определение.

Моли решението в обжалваните части да бъде отменено и исковете – отхвърлени.

Претендира разноски.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба.

„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД счита ,че решението в обжалваното част е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съдът изложил подробни мотиви за дължимостта на присъдените суми, като е взел предвид направените плащания от страна на ответника, възражението за погасителна давност и се е произнесъл по отношение действителността на договора за кредит.

По делото били представени доказателства , че вземането по договора с ответника е било валидно придобито от ищеца. .Съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД. цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор. Така установеното задължение на цедента има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, 4 което не е носител на вземането. Няма пречка, цедентът да упълномощи цесионера да изпрати съобщението до длъжника, тъй като не се касае за лично и нсзаместимо действие, а и съгласно чл. 36. ал. 2 ЗЗД последиците от това действие възникват направо за представлявания. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в хода на образуваното съдебно производство по предявен иск за прехвърленото вземане, както е и в настоящия случай, не може да бъде игнорирано, като получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл.235. ал.З от ГПК. В този смисъл е и Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, 11 т. о. и др„ постановени по реда на чл. 290 ГПК. Следвало да се приеме, че договорът за цесия има действие спрямо длъжника ответник, тъй като същият не твърди да е извършил плащане на прехвърлената сума, с оглед на което това възражение се явява изцяло неоснователно.

Тук следва да се посочи,че в производството не се поставя въпроса за действието на цесията по отношение на ответника , а материално-правната легитимация на ищеца въобще – тоест ,придобил ли чрез договор вземането срещу ответника.

Правилно съдът установил, че от представено по делото копие от застрахователна полица, ответникът е сключил застраховка Живот и Безработица, като обезпечение на процесния договор за кредит, със застрахователи ЗК „Уника Живот“ АД и ЗК „Уника" АД. с уговорена застрахователна премия от 1567,84 лева и този договор е сключен по искане на ответника и е подписан от него.

Оспорва доказателствените искания ,като преклудирани.

Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните , прие за установено следното:

В исковата си молба против Г. Л. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди ,че на 30.11.2022 г. е подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания, на основание чл. 99 от ЗЗД, между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и „Иновативни финанси“ ООД, ЕИК 201257149, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № 7001000569 от дата 27.06.2019 между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и Г. Б. Л. е 5 прехвърлено в полза на „Иновативни финанси“ ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. От своя страна Иновативни финанси“ООД прехвърля процесното вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК 203670940 по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.10.2023 г.

Длъжникът бил уведомен за станалата продажба на вземането от името на първоначалния кредитор „Иновативни финанси“ ООД, чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за което представят известие за доставяне.

На 27.06.2019 г. „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, като Заемодател и Г. Б. Л. като Заемател сключили договор за потребителски кредит с № 7001000569, при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит. Договора за потребителски кредит съдържал съгласие на Кредитополучателят, че е запознат и приема Общите условия към договора за потребителски кредит, които са неразделна част от същия, като това обстоятелство е удостоверено с подписване на последните от страна на Кредитополучателя.

Съгласно сключения договор за потребителски кредит, Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя под формата на заем парична сума в размер на 7243.98 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита.

Кредиторът е превел кредитните средства по лична банкова сметка на Кредитополучателя. Кредитополучателят се е задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 13272.62 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 6028.64 лв.

На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 05.08.2019 г., на 48 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска, като първите 47 броя вноски са в размер на 276.52 лв. всяка, а последната погасителна вноска е изравнителна и е в размер на 276.18 лв. Срокът на договора е изтекъл на 05.08.2019 г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.

При забава в плащането на месечна погасителна вноска, Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата 6 законна лихва върху просрочената главница. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 27.06.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва за забава е 903.23 лева. За периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.