Решение № 3685 от 20.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3685 гр. София, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100507937 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 4070 от 17.03.2023 г., постановено по гр. д. № 60349/2022 г. на Софийски районен съд, е признато за установено, че Е. Й. Т. не дължи на „Софийска вода” АД сумата 1128,80 лева, частично от 2471,54 лева, представляваща главница за доставка на ВиК услуги по фактури № **********/21.05.2021 г. и № 0103721557/25.02.2021 г., като е отхвърлен иска за сумата над 1128,80 лева до предявения размер от 1221,54 лева, частично от 2471,54 лева; отхвърлен е и предявения от Е. Й. Т. срещу „Софийска вода” АД иск за признаване за установено, че не дължи сумата 1158,19 лева, представляваща главница за доставка на ВиК услуги по фактура № 0107769319/19.08.2021 г. Всяка от страните и осъдена да заплати на насрещната страна разноски съразмерно на уважената/отхвърлената част от исковете.

С определение № 18204/22.05.2023 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските.

Решението в отхвърлителните му части е обжалвано от ищеца като неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и необосновано. Излага се възражение, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице валидна облигационна връзка между страните, както и реална доставка на стоки/услуги от страна на ответното дружество. Поддържа се, че тези обстоятелства не са доказани от ответника по 1 безспорен начин в условията на пълно и главно доказване, а представените от ответника частни свидетелстващи документи нямат материална доказателствена сила за констатираните в тях права и задължения. Без доказателствено значение било и приетото експертно заключение, тъй като изводите на вещите лица били основани само на изходящи от ответника счетоводни документи и в тях било посочено единствено дали в счетоводството на ответното дружество са отразени претендираните суми, без да съдържа изводи за реалното количество доставена енергия. Излага се възражение, че ответникът не е изпълнил законовите си задължения във връзка с измерването, отчитането и начисляването на ВиК услуги. Поддържа, че липсват доказателства за изпълнение от страна на ответника на предвидените в чл. 21, т. 4 и т. 5 от ОУ на водоснабдителното дружество изисквания относно отчитането на водомерите, както и на изискванията на чл. 32, ал. 4 и чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. По делото не били представени карнети, а ответникът твърдял самоотчет, без същият да представя доказателства за това, единствено с цел да санира собственото си противоправно поведение.

Изготвените в електронен вариант справки не водели до извода за отчитане на индивидуалните и общия водомер по електронен път. Не бил представен протокол за неосигурен достъп, предвиден в чл. 35, ал. 5 от Наредбата. Липсвали и доказателства какво е наложило извършването на проверка и начисляване на общо потребление, именно данни за несъответствие между отчетеното количество вода по общия водомер и индивидуалните водомери. Сочи се, че ответникът не е ангажирал доказателства за реално отчетеното количество вода за имота през процесния период, т.е. не била доказана реална доставка в обема, в който са начислени процесните суми. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваните му части и вместо него се постанови друго, с което се уважат изцяло предявените искове.

Пълномощникът на ищеца е подал частна жалба срещу определението от 22.05.2022 г., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските, с искане за присъждане на още 65,42 лв. за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Ответникът по жалбите „Софийска вода” АД не е представил писмен отговор на същите.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Е. Й. Т. е предявил срещу „Софийска вода” АД иск за признаване за установено, че не дължи сумата 2379,73 лева, представляваща част от общата сума за главница за доставени ВиК услуги, начислена по фактури № **********/21.05.2021 г., № 0103721557/25.02.2021 г. и № 0107769319/19.08.2021 г., по партида с абонатен № 1005353818, за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Бъкстон”, ул. ****.

Ищецът твърди, че според твърденията на ответника по партида с аб. № 1005353818, открита за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Бъкстон”, ул. ****, се дължат суми за предоставени ВиК услуги. Сочи, че получил горепосочените фактури, издадени от 2 ответника, без да има ясно обяснение на какво се дължи огромното количество начислена вода. Твърди, че не дължи сумите по фактурите - на първо място – поради липса на облигационна връзка между страните, и на второ място – поради недоставена, респ. неотговаряща на българските държавни стандарти и нормативи услуга. Твърди, че посоченият имот не е водоснабден съобразно материалния закон, както и че уредите, които се използват за отчет, не са изрядни и не са минали необходимите метеорологични проверки и сертификати. Сочи, че при отчитането на общия и индивидуалните водомери на процесния адрес ответното дружество не е спазило разпоредбите на Наредба № 4/14.09.2004 г. за реда и условията за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи, поради което липсва основанието за начисляване на суми в посочените във фактурите размери. Излага и възражение за погасяване на сумите по давност. Ищецът сочи, че исковата сума от 2379,73 лева включва: остатъка от сумите по фактури № **********/21.05.2021 г. и № 0103721557/25.02.2021 г. в размер на 1221,54 лева, която не е била предмет на воденото между страните производство по гр.д. № 31876/2021 г. на СРС, приключило с влязло в сила решение, и сумата 1158,19 лв. по фактура № 0107769319/19.08.2021 г.

С писмения си отговор ответникът заявява, че посоченото съдебно решение по гр.д.

№ 31876/2021 г. на СРС касае разпределението на ищеца общо потребление, но не и индивидуалната консумация, отчетена по метрологично годните индивидуални водомери в имота му, признава иска относно разпределението на ищеца общо потребление във фактури № 010372557/25.02.2021 г. и № **********/21.05.2021 г. По отношение на фактурираното индивидуално потребление оспорва иска. Сочи, че в рамките на приключилото съдебно производство с решението е установено, че индивидуалното потребление за имота е отчетено и фактурирано правилно. По отношение на третата фактура № 107769319/19.08.2021 г. ответникът оспорва иска по основание и по размер. Ответникът твърди, че ищецът има качеството „потребител на ВиК услуги” по отношение на апартамента, който касае процесната фактура, което се установява от подаденото от него през 2016 г. заявление с искане за откриване на индивидуална партида, информационните листа, съдържащи данните за потребителите на ВиК услуги за всеки от обектите в сградата, както и от протокол от ОС на ЕС. Сочи, че именно в качеството му на потребител на ВиК услуги, респ. на титуляр на партида с клиентски № 1005353818, открита за процесния имот, на името на ищеца са издадени процесните фактури за доставени и потребени в имота ВиК услуги за съответните периоди, заедно с припадащия се индивидуален дял от общото потребление на вода, измерено от общия водомер, монтиран на водопроводното отклонение, с което сградата, в която се намира жилището на ищеца, е присъединена към уличната водопроводна мрежа. Ответникът твърди, че общото потребление на вода е изчислено правилно съобразно чл. 25, ал. 2 от ОУ във връзка с чл. 30 от Наредба № 4 – разпределено е между всички потребители пропорционално на отчетените по индивидуалните водомери количества. Поддържа, че в конкретния случай е неприложима цитираната в исковата молба разпоредба на чл. 23, ал.1, т. 1 от ОУ, тъй като сградата е присъединена към уличната водопроводна мрежа заедно с още няколко сгради посредством едно водопроводно отклонение и общият водомер не се явява водомер на отделната сграда – етажна 3 собственост, а е общ за всички присъединени към отклонението сгради, които имат обща вътрешна/площадкова мрежа,чието потребление се измерва по приходния/общ водомер, поради което и за неговото отчитане се прилага чл. 23, ал. , т. 2, предл. 1 от ОУ.

Ответникът счита, че е изпълнил регламентираните в чл. 6, т. 1 от Наредба № 4 задължения за доставка на ВиК услугите, обективирани в процесните фактури, на стойност „до границата с вътрешната /площадкова, дворна/ водоснабдителна мрежа на потребителите”, чието количество дружеството измерва по общия водомер, монтиран на водопроводното отклонение, съобразно чл. 22 от ОУ, вр. чл. 30 от Наредба № 4. Въз основа на чл. 25, ал. 2 от ОУ дружеството правилно разпределяло изразходваното количество питейна вода, включително и за периода по процесните фактури.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предмета на обжалване, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 1221,54 лв., представляваща част от общия размер на сумите по фактури № **********/21.05.2021 г. и № 0103721557/25.02.2021 г.; и 1158,19 лв. по фактура № 0107769319/19.08.2021 г., начислени за доставка на вода по партида с абонатен № 1005353818 за имот в гр. София, ж.к. „Бъкстон” ул. ****.

Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която е уважен предявения отрицателен установителен иск по отношение на част от претендираната сума по фактури № **********/21.05.2021 г. и № 0103721557/25.02.2021 г. в размер на 1128,80 лв. Така предмет на настоящата въззивна проверка е отхвърлителната част от решението, касаещо разликата над сумата 1128,80 лв. до сумата 1221,54 лв. /или сумата 92,74 лв./ по горепосочените две фактури, както и отхвърлителната му част за сумата 1158,19 лв. по фактура № 0107769319/19.08.2021 г.

По така предявения отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже, че ищецът е потребител на ВиК услуги по възникнало между тях облигационно правоотношение, както и че в процесния период ответникът е доставял ВиК услуги в обекта на ищеца, тяхното количество и стойност.

Неоснователно е направеното от ищеца възражение за липса на облигационна връзка между него и ответното дружество по доставка на ВиК услуги в посочения в процесните фактури период.

От разпоредбите на § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи следва, че потребители на В и К услуги са собствениците или лицата с учредено право на ползване на съответните имоти. В Общите условия на ищцовото дружество /чл. 2, ал.3/ е предвидено, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К услуги. В случая качеството на ищеца на потребител на ВиК услуги в процесния период, за който са начислени сумите по фактурите, се установява от представения по 4 делото информационен лист, подписан от ищеца, съставен във връзка с негово искане за откриване на индивидуална партида. В него е посочено, че Е. Й. Т. е собственик на апартамент № 2, находящ се в бл. 5А на ул. ****, въз основа на нот. акт № 40, т. І, рег. № 156, дело № 138/1999 г. В информационния лист са посочени 4 бр. ползватели на имота и 2 бр. водомери за студена вода. Видно е и от представения протокол за проведено ОС на собствениците в същата жилищна сграда от 16.09.2016 г., че като собственик на ап. 2 е посочен Е. Й. Т. и същият е положил подпис на протокола. Авторството на положените от Е. Й. Т. подписи на тези два документа не е оспорено по делото. Така лично подписания от ищеца в качеството му на собственик на процесния апартамент информационен лист с посоченото съдържание, както и на протокола от ОС на собствениците на обекти в процесната сграда, следва да се приеме за извънсъдебно признание, че той е бил потребител на ВиК услуги в отчетния период и между него и ответното дружество е съществувало облигационно правоотношение във връзка с доставката на тези услуги в собствения му водоснабден имот.