Решение № 134 от 03.02.2023, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Плевен, 03.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20224430105604 по описа за 2022 година

Подадена е искова молба от А. В. Ч. с ЕГН ********** представлявана от процесуалния си представител адв.Д. Н. от АК Плевен против „***“ ЕООД Булстат ***, гр.***. Твърди, че с влязла в сила заповед по ч.гр.дело № 7133/2010г. по описа на РС Плевен за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК било разпоредено А.Г.Ч. да заплати на ЦКБ дължима от него сума по договор за потребителски кредит №03000ККК-АА-0407. На 17.01.2011г. бил издаден изпълнителен лист.

Ищцата твърди, че на 29.12.2010г. задължението било продадена на ответника с договор за цесия. Твърди, че е налице обратна разписка с неясно съдържание за получено от длъжника писмо от ЦКБ. Ищцата оспорва подписа в обратната разписка както навежда доводи, че подписът не е положен от А.Ч.. Сочи, че през 2012г. било образувано изп.дело при ДС Районен съд Плевен №10078/2012г. по описа на СИС при РС Плевен. След смъртта на А.Ч. на 03.09.2012г. като негови наследници били конституирани неговите родители – А. Ч. и Г.Ч.. С постановление от 10.08.2020г., съдия изпълнител прекратил изп.дело на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, тъй като в продължение на две години считано от 05.12.2017г. не е имало изп.действия по него, а на 21.02.2022г. с разпореждане №2045 съдия изпълнител при СИС образувал изп.дело №137/2022г. по молба на взискателя в която като длъжници са посочени В. К. и наследниците на А.Ч. – Г.Ч. и А.

Ч.. През месец октомври 2022г. ищцата получила ПДИ като наследник на А.Г.Ч., длъжник по изп.дело №137/2022г. по описа на СИС при РС Плевен.

Твърди, че след издаване на изп.лист от 2010г. до 2022г. нито банката, нито цесионера са насочвали изп.действия срещу нея, поради което на основание 1 чл.125 ал.1 ЗЗД всички вземания срещу нея са били погасени по давност.

Твърди, че като солидарен длъжник спирането и прекъсването на давността по отношение на останалите длъжници не я ангажирало, тъй като срещу нея не са били предприемани изп.действия. В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на ответника 1686,88 неолихвяема сума, 2264,86 лева главница 205,72 лева лихва и 51 лева разноски съгласно покана за доброволно изпълнение по изп.дело 137/2022г. на СИС при РС Плевен по заповед по ч.гр.дело №7133/2010г. по описа на РС Плевен, за която сума е издаден изп.лист, поради изтекла давност.

В едномесечния срок ответникът представя писмен отговор, в който оспорва предявената искова молба. Твърди, че на 01.11.2010г. в РС Плевен е образувано ч.гр.д. № 7133/2010г. по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. На 04.10.2011г. била издадена заповед за изпълнение и изп.лист в полза на ЦКБ. На 20.07.2012г. е входирана молба за образуване на изп.дело и образувано такова изп.дело № 10078/2012г. по описа на ДСИ при РС Плевен. През февруари 2014г. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение.

На 05.12.2017г. като длъжници са конституирани наследниците на А.Г.Ч. и са поискани да бъдат предприети изп.действия. На 10.08.2020г. делото е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, а през февруари 2022г. била подадена молба за образуване на ново изп.дело.

Твърди, че давност не е изтекла тъй като същата започнала да тече на 05.12.2017г. Според решение №1709/17.09.2018г. по гр.д.№2382/2017г. IV г.о., отмяната на постановлението от 1980г. поражда действие от датата на обявяване на ТР от 2015г. и дадените с него разрешения се прилагат само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производство, но не и към приключилите. Към момента на конституиране на ищцата като наследник на длъжника по изп.дело, на 05.12.2017г., приложимо е ТР №2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК ВКС и то следва да намери приложение относно въпроса за погасителната давност. При настъпила перемпция по чл.433 ал.1 т.8 ГПК, нова погасителна давност започва да тече от датата на която е поискано или предприето валидно изп.действие. Перемпцията е без правно значение за давността. Развива доводи, че когато по изп.дело взискателят направи искане за прилагане на нов изпълнителен способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни новия способ, но единствената последица е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново изп.дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане прекъсва давността.

Ответникът твърди, че последното валидно предприето изп.действие е от 05.12.2017г. с налагане на запор върху трудовото възнаграждение и от тази дата започва да тече нова давност. Всяко искане за прилагане на изпълнителен способ прекъсва давността. С оглед на изложеното изразява становище по същество, че процесното вземане не е погасено по давност, с 2 оглед на което предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

В съдебно заседание ищцата се представлява от процесуалния си представител и поддържа исковата молба. Ответното дружество се представлява от юрк. Кашеров, който поддържа отговора. По делото са изискани и приложени изп.дело 10078/2012г. по описа на ДСИ при РС Плевен и изп.дело №137/2022г. по описа на ДСИ при РС Плевен.

Ответникът представя писмени бележки, които съдът не споделя.

От фактическа страна, съдът приема следното :

В ПлРС е подадено заявление от „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представляван от Т.А. и Г.К. против Длъжникът А.Г.Ч. с ЕГН ********** от гр. *** – кредитополучател и В.Д.К. – поръчител с ЕГН ********** от с. ***.

На 04.10.2010г. била издадена Заповед за изпълнение №5018, с която било разпоредено Длъжникът А.Г.Ч. с ЕГН ********** от гр. *** – кредитополучател и Длъжникът В.Д.К. – поръчител с ЕГН ********** от с.

***. На 04.10.2011г солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на кредитора „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представляван от Т.А. и Г.К., сумата 4529.72 лв. представляваща главница, сумата 249.13 лв. представляваща договорна лихва за периода от 20.05.2010 год. до 28.10.2010 год., с лихва за забава в размер на 6.93 лева за периода 21.05.2010 г. до 28.10.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2010 год. до изплащане на сумата, както и сумата 95.72 лв. представляваща разноски по издаването на изпълнителен лист и юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 427.15 лева.

На 29.10.2010г. вземането спрямо двамата длъжника било цедирано от кредитора „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *** на „***“ ЕООД гр.София.

С издадения изпълнителен лист на 30.07.2012г. цесионерът „***“ ЕООД Булстат ***, гр.***, образувал изп.дело № 10078/2012г. по описа на ДСИ при РС Плевен.

След направена справка в НАП В.Търново, на 24.08.2012г. било установено, че А.Г.Ч. няма регистрирани трудови договори.

На 03.09.2012г. А.Г.Ч. починал и оставил свои законни наследници А.

В. Ч. и Георги Асенов Чочев.

На 10.09.2012г. с разпореждане, на основание чл.458 ГПК като взискател по делото е присъединена Държавата.

С молба от 11.09.2017г. с клеймо от 04.09.2017г. взискателят е подал молба по изпълнителното дело за издаване на удостоверение за наследници на А.Г.Ч., които и да бъдат конституирани като длъжници. Със същата 3 молба са направили искане за справка за декларирано имущество, както и за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на другия длъжник по делото.

С разпореждане от 05.12.2017г., ДСИ конституирал наследниците на длъжника А.Г.Ч. – ГЕОРГИ АСЕНОВ ЧОЧЕВ и А. В. Ч..

На 30.11.2017г. с оглед продължаване на действията по посоченото изпълнително дело, взискателят подал молба за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на А. В. Ч..

С Постановление от 10.08.2020г. изпълнителното производство било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК.

На 10.02.2022г. взискателят е подал молба за образуване на ново изпълнително дело с изпълнителния лист.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя защита на длъжника в изпълнителното производство, която има за предмет оспорване на вземането чрез иск, основан само на факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение -в конкретния казус изтекла петгодишна погасителна давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД. Целта на погасителната давност е своевременното упражняване на субективните граждански права.

Бездействието на взискателя да поиска принудително изпълнение е противопоставено на правото на длъжника да погаси задължението си по предоставения от закона ред.

В (т.10) на мотивите на ТР №2/2013г. от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ следните действия : насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

В същото решение и прието, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността : образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,

4 назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В настоящия случай, изпълнителното производство е образувано срещу двама солидарни длъжника. Съгласно чл.125, ал.1 ЗЗД, прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници. Но ако тоя, спрямо когото давността не е изтекла, е изпълнил задължението, той има иск срещу освободените вследствие на давността. Действията спрямо всеки от солидарните длъжници нито вредят, нито ползват останалите с изключение на обстоятелството, че удовлетворяването на взискателя от един от солидарните длъжници има погасителен ефект и за останалите. Поради това липсата на изпълнителни действия по отношение на единия солидарен длъжник води и до изтичане на срока спрямо него. Т.е. по настоящето дело следва да се установят действията на взискателя спрямо длъжника и неговия наследник.

По делото се установи, че е започнато с молба от 20.07.2012г. за образуване на изп.производство, с която е направено искане за опис на секвестируеми движими вещи, като това искане представлява първото изп.действие, което прекъсва двугодишния срок, с изтичане на който делото се прекратява по силата на закона. Към този момент е действало ППВС №3/18.11.1980г. и докато тече изп.производство давност не е текла.

Предприети са действия по установяване имуществото на длъжника и връчване на призовка за доброволно изпълнение. На 10.09.2012г., преди изтичане на преклузивиния двугодишен срок по чл.433, ал.1, т. 8 от ГПК, е извършено второто същинско изпълнително действие – конституиране на Държавата като присъединен взискател. Законът и тълкувателната практика не прави разграничение между присъединяването на кредитор по негово искане и по право, поради което следва да се приеме, че и двете хипотези имат идентично действие по отношение на прекъсването на давността и срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. От този момент започва да тече нов двугодишен преклузивен срок, който изтича на 10.09.2014г. Видно е, че до тази дата не е извършвано друго изпълнително действие, поради което съдът приема, че към този момент е настъпила перемпция и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона. Съдебната практика приема, че за прекратяването му, не е необходимо издаване на акт и настъпва по силата на закона с изтичане на срока и съдът приема, че на 10.09.2014г. изпълнителното производство е прекратено по силата на закона, с изтичане на двугодишния преклузивен срок поради настъпила перемпция.