Решение № 200 от 17.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. София, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20251000503398 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 3584/09.06.2025 г. по гр.д. № 2139/2023 г., на СГС, 1-7 състав, поправено с Решение № 5100/05.08.2025 г. по гр.д. № 2139/2023 г., на СГС, 1-7 състав съдът е осъдил Столична община да заплати на П. Д. Т. на основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД, сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от закрито счупване на лявата раменна кост в резултат на падане на заледен тротоар – общинска собственост, настъпило на 13.12.2022г., ведно със законната лихва считано от датата на увреждането - 13.12.2022г. до окончателното заплащане, като е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 25 000 лв. до предявения размер от 30 000 лв., частично от глобална сума от 40 000лв., като неоснователен. С решението Столична община е осъдена за заплати на П. Д. Т., на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение на телесно увреждане настъпило на 13.12.2022 г. в гр. София при злополука – падане на заледен тротоар, ведно със законна лихва, считано от 27.10.2023 г. до окончателното изплащане.

Срещу това решение е подадена въззивна жалба от Столична община, която го обжалва в частта, с която исковете са уважени. Счита, че в първоинстанционното производство не бил доказан по несъмнен начин механизмът на настъпилия инцидент. Били представени доказателства, че мястото на инцидента било възложено за зимно почистване „ЗМБГ“ АД въз основа на Договор № СОА22-ДГ55-440/01.08.2022 г., както и доказателства за почистване на мястото на инцидента в деня на инцидента между 07:30 ч. и 14:00 ч. и следователно Столична община изпълнила задължението си. Отделно въззивникът счита 1 размера на присъденото обезщетение завишен и неотговарящ на критериите за справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД и предвид конкретните обективно съществуващи обстоятелства, които следват да бъдат преценени, като се има предвид т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 год. на Пленума на ВС. За лечение на травмата бил приложен консервативен способ – безкръвно наместване на фрактурата и имобилизация за определен период. Възстановителният период бил обичайният за счупване на кост – около 45 дни обездвижване и около 2 месеца раздвижване. Било установено, че сегашното състояние на ищцата е добро, защото може да се обслужва с тази ръка. Счита, че е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, тъй като пострадалата е проявила поведение, с което е допринесла пряко за настъпване на увреждането, като не е положила дължимата грижа да прояви внимание при своето движение, което да гарантира личната безопасност. Моли въззивният съд да отхвърли исковете и евентуално да намали размера на обезщетението.

Срещу решението в отхвърлителната му част е подадена насрещна жалба от П.

Д. Т.. Счита неправилни и в разрез с установеното по делото изводите на съда, по отношение на вида, обема, характера и степента на търпимите от ищцата болките и страданията и съответно в справедливото оценяване на тези болки и страдания.

Обезщетението било занижено и не кореспондирало на установените в производството болки и страдания, първоначалния им интензитет, съвкупното и продължително проявление, наложило продължителна физиотерия и страданието което продължава и по настоящем, доколкото било установено, че крайника няма да възстанови функционалността си в пълен обем и е с наличен дефицит на ограничение в движенията - 15 %. В тази връзка въобще не са съобразени и неизбежно неблагоприятните прогнози за бъдещото състояние, които ще налагат щадящ режим на живот и ограничения в активностите, както и допълнителни неудобства. Не била съобразена и възрастта на пострадалата и негативното отражение на травмата в живота на П. Т.. Съдът не съобразил, че от активна, жизнерадостна жена, след падането Т. се сринала, страхувала се да излезе навън, за да не падне, притеснявала се , че е непълноценна в работата си. Не било оценено емоционалното засягане и негативната промяна в живота на П. след инцидента - тревожността и притесненията, които я преследвали. Не бил съобразен дългият период от време, в който пострадалата е била в състояние на зависимост и нужда от чужда помощ и неудобствата, които е понесла от това във физически и емоционален план. Следвало да се отчетат и обстоятелствата, при които травмата е настъпила - неочаквано и непредвидимо за пострадалата, във време, в което като пешеходка се е разхождала с приятеля си Г. А.. Моли въззивният съд да присъди претендирания размер от 30 000 лева, като присъди допълнително сумата от още 5 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху размера на обезщетението за неимуществени вреди, считано от 13.12.2022 г. до датата на окончателното плащане.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производството е образувано по предявени от П. Д. Т. срещу Столична община обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

49 от ЗЗД, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, чл.86 от ЗЗД - частичен осъдителен иск за сумата от 30 000 лв. /с протоколно определение от откритосъдебно заседание на 27.05.2025 г. на основание чл.214, ал.1 ГПК искът е увеличен/, част от глобална сума от 40 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от травматично увреждане на здравето – счупване на лява раменна кост в резултат на настъпила на 13.12.2022 г. злополука - падане върху заледен и заснежен тротоар, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 13.12.2022 г. до окончателното й изплащане както и осъдителен иск за сумата от 1 500 лева, представляваща претърпени имуществени вреди изразяващи се в направени 2 разноски за рехабилитация, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 27.10.2023 г. до окончателното й изплащане. В исковата молба се твърди, че на 13.12.2022 г. около 16:00 часа, в гр. София, на територията на Столична община, при движение по тротоара на ул.„Силиврия“, в посока Спортна зала „Триадица“, П. Т. попаднала на заледен и непочистен участък от тротоара, в резултат на което се подхлъзнала, загубила равновесие и паднала, при което почувствала остра болка в рамото. Изправила се благодарение на помощта на Г. Р. А., с когото вървели заедно. П. Т. била транспортирана за оказване на спешна помощ в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където била установена фрактура и травматичен оток на ляво рамо, както и ограничен обем на движенията в рамото.

Осъществена била мануална репозиция на фрактурата и крайника бил имобилизиран за 30 дни с мека превръзка тип „Дезо“. Въпреки обездвижването болките, които понасяла били много силни, и налагали прием на аналгетици. Оттокът не спаднал дълго време. Изявил се и подкожен хематом в областта на лява предмишница. Поради интензивните болки многократно П. Т. търсила медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ за поставяне на обезболяващи инжекции, като при извършените прегледи й били предписвани противовъзпалителни, обезболяващи, облекчен двигателен режим и кинезитерапия. На 15.02.2023 била диагностицирана с бурсит на рамото и била насочена към физиотерапия.

Поради счупването на горния си крайник, ищцата не могла за дълъг период от време да извършва никакви движения с лява ръка и разчитала на чужда помощ за елементарни потребности като преобличане и хигиенни нужди. Травмата на левия горен крайник я принудила да преустанови всякакъв вид физически занимания и дейности. Инцидентът се отразил, както на ежедневието й, така и в последствие на работата й. Претърпяната фрактура пряко се отразила на качеството на живот на П. Т., която към този момент се борела и с онкологично заболяване. На фона на режима, който спазвала и давал добри резултати, следвало приоритетно да преодолее болките от счупването на раменната кост и изявилия се като следствие бурсит. Наложило й се да проведе множество рехабилитационни и физиотерапевтични процедури във връзка със счупването. Станала тревожна и потисната.

Страхувала се да не се подхлъзне и травмира отново. Притеснявала се, че не може да възстанови функционалността на ръката си. В резултат на процесния инцидент ищцата е направила разходи за лечение и възстановяване в размер на 1 500 лв. Моли исковата претенция да бъде уважена.

Ответникът Столична община в своя отговор е оспорил предявените искове по основание и размер. Поддържал е, че има договор със „ЗМБГ" АД с предмет: Събиране и транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на улици и места за обществено ползване на територията на Столична община - 8-ма зона - райони „Триадица" и „Младост".

На 13.12.2022 г. между 07:30 ч. и 14:00 ч. фирмата изпълнител за район „Триадица" почистила тротоари около болници, училища, детски градини и други места за обществено ползване, вкл. и тротоарите пред 104 СОУ и 73 СОУ на ул. „Силиврия". С това Столична община е предприела дължимите действия за поддържане на пространството около обществената сграда — тротоара до 104 ОУ „Захари Стоянов", като не било налице противоправно бездействие. Това изключвало деликтната й отговорност. Оспорила е претенцията за неимуществени вреди по размер като прекомерна. Възразила е, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която не положила дължимата грижа да прояви внимание при своето движение, което да гарантира личната й безопасност. Оспорени са твърденията за неимуществени вреди, изразяващи се в тревожност, потиснатост, страх да не се травмира отново и притеснение, че няма да може да възстанови функционалността на ръката.

Третото лице предявените искове. помагач на страната на ответника „ЗМБГ" АД е оспорило

По делото е представена Епикриза по ИЗ № 45175 на УМБАЛСМП

3

„Н.И.Пирогов“ ЕАД, от която се установява, че на 13.12.2022 г. в лечебното заведение е постъпила П. Д. Т., 50 год. след падане в цял ръст. Направени са образни и клинични изследвания и е поставена диагноза - счупване на горния край на раменната кост /хумерус/, закрито. На 13.12.2022 г. на ищцата е извършена операция – закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, хемерус, крайника е имболизиран с ортеза за срок от 30 дни. Същия ден е изписана с препоръки за проследяване на състоянието.

Представен е болничен лист № Е20224241516, издаден от ДКЦ XIV София ООД, видно от който за периода от 13.12.2022 г. до 11.01.2023 г. /30 дни/ П. Т. е била във временна неработоспособност.

С Договор за възлагане на обществена поръчка №СО А22-ДГ55-440/ 01.08.2022 г., Столична община е възложила на основание чл.112 от ЗОП на „ЗМБГ“ АД дейностите по събиране и транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на улици и места за обществено ползване на територията на СО, вкл. дейности по зимно почистване и поддържане на улици и места за обществено ползване. /т.3.3 от Приложение №1 към договор по ЗОП на л.50-л.243 от делото/.

Представен е протокол за установяване на количествата на изпълнените и неизпълнени дейности на 13.12.2022 г. за район Триадица, подписан от представител на Столична община и на „ЗМБГ“ АД. /л.140-л.142/

По делото е прието неоспорено извлечение от банковата сметка на ищцата при „ЦКБ“ АД, от което се установява, че за периода от 16.01.2023 г. до 16.03.2023 г. ищцата е заплатила сума в общ размер на 1 500 лева на „Неоклиник“ ЕАД. /л.16 - л.32 от делото/.

Представени са справки на НИМХ, от които се установява наличието на снеговалеж, снежна покрива и влошени метеорологични условия в периода на процесния инцидент.