Решение № 1845 от 10.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1845 гр. София, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Пламен Колев

Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Пламен Колев Въззивно гражданско дело № 20231100500712 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по жалба на И. Б. М., ЕГН ********** от 12.12.2022 г., уточнена с жалба от 29.12.2022 г., като такава за насочване на изпълнението срещу несеквестируемо имущество на длъжника - АПАРТАМЕНТ №20 (двадесет), находящ се в град София, СТОЛИЧНА ОБЩИНА, район „Люлин X“ (десети микрорайон)“ в жилищната сграда на ******* (сто и шестнадесет ), вх.“А“, на VII (седми) етаж, състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, застроен на 88,39 (осемдесет и осем цяло и тридесет и девет стотни) квадратни метра, при съседи: стълбище, Г.П.Г., двор и Г. Й.К.; заедно с прилежащите му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №20 (двадесет), при съседи: общо помещение, коридор и Е. С.А., както и 5,656 % ( пет цяло и шестстотин петдесет и шест хилядни върху сто) идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, поради налагане на възбрана върху имота.

Жалбоподателя счита насочването на изпълнението за незаконосъобразно, тъй като имотът е единствено жилище и следователно е несеквестируемо.

Излага, че на 29.11.2022 г. е получил удостоверение от АВ, от което видял, че с постановление на ЧСИ С. Х. от 16.10.2017г. е наложена възбрана върху имота, мотивирало го да предприеме действията по обжалването.

ЧСИ е изразил становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Сочи, че налагането на възбрана се явява допустимо изпълнително действие.

Съдът намери от фактическа и правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 435 ГПК въвежда изчерпателно изброяване на подлежащите на обжалване действия на ЧСИ, основанието за това и лицата, процесуално легитимирани да 1 предявят жалба. В съответствие с посочената норма длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Жалбата се подава в 2 седм. срок(чл.436, ал.1 ГПК).

Тъй като по делото липсват доказателства за редовно връчване на постановлението за налагане на възбрана на имота, съдът приема, че най ранната дата на узнаване е посочената от длъжника - 29.11.2022 г. Следователно жалбата е подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ, от лице с правен интерес и следователно е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Изпълнително дело № 20168630403747 е образувано по молба на взискателя „СОФИЙСКА ВОДА “АД, седалище гр.София, въз основа на Изпълнителен лист от 20.09.2016г., издаден по гр.дело № 25899/2016г. на СРС, 74-ти състав, срещу длъжника И. Б. М. от гр.София, за заплащане на описаните в изп. лист суми, както и такси и разноски в изп. производство. С молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят ми е възложил и правомощия по чл.18 ал.1 от ЗЧСИ.

С постановление по изп. дело от 16.10.2017г. е наложена възбрана, следния недвижим имот, собственост на длъжника по делото И. Б. М.О, индивидуализиран по-горе. Липсват доказателства длъжникът или някой от членовете на семейството му, с които живее заедно, да имат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него и следователно имотът попада в приложното поле на чл.444, т.7 ГПК.

Съгласно тълкуването дадено в ТР № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване, поради което макар принудителното изпълнение да се счита насочено върху отделен имуществен обект на длъжника с налагането на запор или възбрана върху този обект, последните действия, дори и предприети върху несеквестируема непотребима вещ, включително и описът на такава вещ, са допустими изпълнителни действия. Това е мотивирано от разбирането, че налагането на запора или възбраната имат за цел да задържат вещите в патримониума на длъжника. По този начин се запазва закрилата по чл.452 ГПК на взискателя, осигуряваща относителна недействителност на разпореждането на длъжника с възбранената несеквестируема вещ спрямо взискателя, защото в такава хипотеза сам длъжникът се отказва от несеквестируемостта като се разпорежда с имота и срещу него вече може да се провежда принудително изпълнение. Тези действия не са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушават.

Горното налага извода, че насочването на изпълнението срещу несеквестируемия имот, чрез вписване на възбрана, се явява допустимо изпълнително действие, като възбраната не пречи на длъжника да ползва имота си.

Всички останали доводи на жалбоподателя са неотносими и не следва да се обсъждат.

Горното налага извода за неоснователност на жалбата.

2

РЕШИ:

Отхвърля жалбата на И. Б. М., ЕГН ********** срещу Действие на ЧСИ С. Х. / Рег.ном.863, район на действие СГС/, изразяващо се в насочване на изпълнението върху имущество, което е несеквестируемо - жилище/апартамент 20, находящ се в гр. София, ж.к.

******* предприето с налагане на възбрана по изпълнително дело № 20168630403747, с постановление от 16.10.2017г.

Решението е окончателно.

3

4

5

6

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

7