Решение № 175 от 23.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Пловдив, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Марин Ст. Дишлянов като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245000600413 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава 21-ва НПК.

Образувано е по жалба на адв. Н. С., защитник на подс. Д. Л., и по протест на ОППловдив, срещу присъда № 51 от 20.06.24г. по н.о.х.д. № 479/24 г. по описа на ОС-Пловдив, с която при условията на чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода с приложение на чл. 66 НК за срок от три години и на четири години лишаване от право на управление на МПС за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК, приспаднато е времето, през което е бил лишен от право на управление на МПС по адм.ред, и е извършено разпореждане с веществените доказателства и с разноските.

Жалбата е своевременно депозирана. С нея се настоява за оправдателен диспозитив, без да се излагат конкретни аргументи. Алтернативно се предлага преквалифициране на деянието по привилегированата норма на чл. 343а НК, определяне на основното наказанието по реда на чл. 55, ал. 1 НК и освобождаване от кумулативното наказание на основание чл.

55, ал. 3 НК. В тази връзка се иска отмяна или измение на присъдата.

В протеста, който също не е просрочен, се иска утежняване на санкционирането чрез удължаване на изпитателния срок и завишаване срока на кумулативното наказание. Прави се разбор на индивидуализиращите обстоятелства и се възразява срещу решението на първата инстанция за отчитане на някои от тях като смекчаващи.

1

Преди въззивното заседание постъпи допълнение към въззивната жалба, което преповтаря аргументацията в първоинстанционната пледоария на адв. С.. Поставя се акцент на факта, че подсъдимят бил намерил лице, което да следи за безопасното извършване на маневрата според указанието в чл. 40, ал. 2 ЗДвП. Отправя се разнопосочен укор към мотивите на присъдата и се обосновава мнение, че са противоречиви, непълни и изобщо – негодни да информират за съображенията за осъдителния извод. Цитира се съдебна практика в подкрепа на искането за преквалифициране на деянието по чл. 343а НК. Във връзка с определянето на наказанията се критикува придаването на отегчаващо значение на професиналната подготовка на подсъдимия като водач на товарен автомобил, а също отказа за категоризиране на някои факти като смекчаващи обстоятелства.

При въззивните прения прокурорът от АП-Пловдив заяви, че поддържа протеста единствено в частта относно срока по чл. 66 НК, като изрази мнение, че максималният срок за изпитание от пет години би бил адекватен на причинения тежък резултат и в тази връзка – годен да постигне целите на наказанието. Без да изложи конкретни съображения, посочи, че не поддържа искането на протестиращия за увеличаване и срока на кумулативното наказание. Противопостави се на виждането на защитата относно квалификацията на деянието, като изрази подкрепа на становището на окръжния съд, според което сигнализирането за инцидента на телефона за спешни повиквания 112 не било достатъчно за приложение на по-леко наказуемия състав по чл. 343а НК.

Повереникът на частните обвинители адв. Е. поиска уважаване на протеста.

Контрааргументира виждането на защитата за смекчаващ потенциал на някои от установените по делото обстоятелства, а също мнението за приложимост на намалената отговорност по споменатия чл. 343а НК. Възрази и срещу заключението на първата инстанция за превес на смекчаващите обстоятелства. Неговият доверител – частният обвинител Г. Ш. обяви, че се присъединява към изтъкнатите съображения и искане за уважаване на протеста.

При пренията адв. С. повтори и допълнително аргументира изложените пред първата инстанция и в допълнението към жалбата тези: водещата за липса на обективна съставомерност и алтернативните – за неоснователен отказ да се приложи поощрителната норма на чл. 343а НК и за неправилно индивидуализиране на наказанието. В съответствие с тези позиции повтори исканията на защитата – за оправдателен диспозитив, за по-леко наказуемо квалифициране и за смекчаване на санкционирането чрез намаляване на основното наказание и отмяна на кумулативното наказание лишаване от право на управление на МПС.

Подсъдимият Л. се присъедини към аргументацията на трите искания. В последната си дума посочи, че основната му претенция е за намаляване на наказанието лишаване от право на управление на МПС.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени 2 събраните по делото доказателства, обсъди доводите и съображенията на страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда, прие, че въззивната жалба е частично основателна, а протестът – изцяло неоснователен.

Въз основа на събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, изброени в мотивите на присъдата, включително с посочване на мястото, на което се намират, и на експертизите, ПлОС е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д. Н. Л. е роден на * г. в с. *, обл.*. Той е българин, български гражданин. Има средно образование. По професия е *, но работи като *. Живее в гр. *.

Поддържа дългогодишно съпружеско съжителство със св. Д. К. и двамата са отгледали дете.

Не е осъждан.

Л. е правоспособен водач на МПС за категориите: С, В, СЕ, АМ, ТКТ, ВЕ, с първоначално издадено свидетелство за управление на 21.08.1990 г. и последно такова – на 30.06.2021г. През шофьорския си стаж има две нарушения по ЗДвП – по чл. 23, ал.1, извършено през 2006г., и по чл. 20, ал. 2, извършено през 2013, за които е санкциониран с две наказателни постановления, и две нарушения, санкционирани с фишове – през 2011г. (по чл. 100, т. 1, т. 1 ЗДвП) и 2013г. (по чл. 6, т. 1 от ЗДвП).

Считано от 2018г. подсъдимият бил * в „*“ ООД гр. *. Бил му поверен товарен автомобил марка „*“, модел „*“, с рег. № *, * на цвят, като само той го управлявал.

Автомобилът бил бордови (с падащ борд). Зад кабината била разположена покрита товарната част. Тази част представлявала отделно помещение, несвързано с кабината. Тя била по-висока и по-широка от кабината, поради което препятствала обзора на водача (обстановката зад товарния автомобил не била видима на нито едно от огледалата за обратно виждане).

Дружеството „*“ имало склад в местността „*“, на бул. „*“ № 49 в гр. *. В 08.30 часа на 14.07.2021 г. Л. се явил на работа в склада. Било му възложено да отиде до съконтрахента на работодателя му „*“ на околовръстния път на гр. *, да вземе от там стока и да я закара до складовата база на друго дружество - „*”. Трябвало да се придвижи по републикански път II-86 * -* и да поеме източно от кръстовището му с пътя за с. *. Дружеството „*“ било близо до кръстовището. Л. бил посещавал складовата му база няколко пъти.

В 09:00 часа потеглил с поверения му товарен автомобил „*“. Времето било слънчево и топло. Бил сам в превозното средство.

Стигнал до складовата база за около 10 минути. Подходил откъм източната й страна.

Преминал през източния вход и навлязъл в локалното платно, разположено изцяло в частния двор на базата. Това платно било с посока за движение от изток на запад, двупосочно, ситуирано успоредно на републикански път II-86 и на сградата в двора. То свързвало входа и изхода на базата, а също двата товарни входа (откъм западния и откъм източния й край).

От северната страна на платното имало широк тротоар, също свързващ двата товарни входа.

3

Платното за движение било с ширина 5.70 метра, настилката му била асфалтова, равна, без дупки и неравности, с хоризонтална пътна маркировка и пътни знаци.

На територията на базата подсъдимият се обадил на служител в дружеството.

Обявил, че е дошъл да натовари четири броя палети. Служителят, с когото говорил, излязъл с мотокар и му дал указание да го следва. Следвайки го, Л. подминал източния вход и продължил движението си по локалното платно на запад (към изхода на базата). Забелязал камион, паркиран по средата на локалното платно, по което се движел. Не можел да премине, поради което подал сигнал, но не се появил някой да премести камиона. Тогава мотокаристът, който го водел, му казал да се върне назад, да излезе през входа и да подходи към склада откъм задната му страна. Подсъдимият казал на мотокариста да наблюдава маневрата на заден ход и да му каже, ако излезе някой човек отзад. Заедно с това активирал звуковата сигнализация, която издавала силен и остър постоянен звук, разпространяван надалеч. Не слязъл от кабината и не установил лично дали пътят зад него е свободен и дали с планираното движение назад няма да създаде опасност за останалите участници в движението.

По същото време свидетелят Г. Ш., заедно с брат си Л. Ш. (пострадалия), посетили базата на „*“, за да заредят фритюрна мазнина. Автомобилът управлявал Л. Ш., а св. Г. Ш. заемал предната дясна седалка. Шофьорът паркирал в двора на склада, от дясната страна на локалния път. Товарият автомобил на Л. го препятствал да продължи, поради което спрял по-далеч от мястото, което обичайно използвал. Г. Ш. останал в купето, а Л. Ш. слязъл и поел на запад, към входа на склада, без да бърза, със скорост около 3.60 км./ч. Към момента, когато предприел своето движение и преди да се озове точно зад товарния автомобил, бил видим за водача му в дясното външно огледало за обратно виждане. Огледалото било счупено и допълнително залепено с тиксо за корпуса, но давало правдиво отражение на обектите вдясно от превозното средство. Водачът обаче не възприел присъствието на пешеходеца на платното и хода му към товарния автомобил, което можел да стори в огледалото преди да потегли, както и 1.52 сек. след това. И не отложил планираната маневра. В следващия момент Ш. се озовал точно зад превозното средство, неглижирайки започналото му движение на заден ход. Така за 10.42 секунди автомобил и пешеходец се движели един спрямо друг: автомобилът – от изток на запад, а пешеходецът – от запад на изток. Свидетелят Г. Ш. възприел ситуацията, а Л. бил лишен от тази възможност, защото Л.

Ш. бил напуснал зоната на видимост, осигурена от споменатото огледало. Поддържал скорост от 7,70 км/ч., когато ударил пешеходеца със задната част на управляваното превозно средство, централно. В резултат на удара Ш. паднал върху платното за движение, а подсъдимият продължил движението на товарния автомобил назад, като започнал да влачи падналото тяло, след което го прегазил. Настъпило притискането му към пътната настилка.

Свидетелят Ш. изкочил от колата си и закрещял на Л. да спре. Подсъдимият задействал спирачната система.

Пострадалият Л. Ш. останал по гръб под задната средна част на товарния автомобил. Бил в съзнание и дори правел опити да се измъкне от притискащите го части на 4 превозното средство. Брат му и подсъдимият незабавно се притекли. Л. го попитал дали иска вода, а брат му му подал ръка и го изтеглил встрани. Междувременно подсъдимият, който ползвал мобилен телефон с № *, позвънил на телефона за спешни повиквания „112“ и съобщил, че е блъснал човек и мястото, на което се намирали. Разговорът бил проведен в 09:15 часа. В 09:24 часа Л. отново позвънил да пита защо се бави линейката. Този разговор чула св. М., която малко по-късно се била присъединила към тримата.

Когато пристигнал екип на Спешна помощ, констатирал вече настъпилата в резултат на съчетана тежка гръдна и коремна травма, предизвикала фатален кръвоизлив, смърт на прегазения Л. Ш..

Свидетелят Т. Т. – полицай при „Пътна полиция“ КАТ, който посетил произшествието заедно с колегата си М. А., установил самоличността на подсъдимия Л. и го изпробвал за алкохол. Пробата му се оказала отрицателна. Взета била и кръв за изследване от покойния Л. Ш., в която също не се намерили алкохол или наркотични вещества.

Местопроизшествието и товарният автомобил били надлежно огледани, за което били изготвени протоколи за оглед /вж. л. 3 - 6 и л. 126-130 ДП/.