Протокол № 404 от 08.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 404 гр. Пазарджик, 08.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Антоанета Л. Метанова

Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско дело № 20265200500204 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Жалбоподателят Д. Г. С. – ПЕЩЕРА,

КАТО ТД НА ЮЖНОЦЕНТРАЛНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ - ГР.

СМОЛЯН, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

От процесуален представител на жалбоподателя адв. И. Л. е постъпила Молба вх. № 6300/03.06.2026 г. в която се моли да се даде ход на делото, да се уважи процесната въззивна жалба. Претендират се сторените разноски пред въззивната инстанция в размер на 1030 евро. Представя се пълномощно и договор за правна помощ и списък с разноски. Прави се възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат, претендирано от ищцовата страна. Моли за срок за представяне на писмени бележки.

Ответникът П. Т. Б., редовно призован, не се явява. З а нея се явява адв.

П., редовно упълномощен.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

1

С Решение № 35/30.01.2026 г., постановено по гр.д. № 992/2025 г. по описа на Районен съд – Пещера, Е ПРИЗНАТО ЗА НЕЗАКОННО И Е ОТМЕНЕНО на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на ищцата П.

Т. Б., ЕГН **********, от гр. Пещера, ***А, от длъжността "Заместник директор на ТП ДГС Пещера" извършено със Заповед на ответника от № 3-18-377/09.07.2025 г. на основание чл. 328, ал. 2 от КТ.

ВЪЗСТАНОВЕНА Е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ П. Т. Б., ЕГН **********, от гр. Пещера, ***А, на длъжността "Заместник директор на ТП ДГС Пещера“.

ОСЪДЕНО Е Държавно горско стопанство „Пещера", ЕИК

2016195800118, като Териториално поделение на „ЮЖНО ЦЕНТРАЛНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ" - гр. СМОЛЯН, адрес на управление: гр.

Пещера, ***, представлявано от Директор -инж. К. А.

Г., да заплати на П. Т. Б., ЕГН **********, на основание чл. 344, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ сумата от 12 067,62 евро /равностойност на 23 602,20 лева/, ведно със законната лихва от датата на образуване на делото 04.09.2025 г. до окончателното плащане.

ОСЪДЕНО Е Държавно горско стопанство „Пещера", ЕИК

2016195800118, като Териториално поделение на „ЮЖНО ЦЕНТРАЛНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ" - гр. СМОЛЯН, адрес на управление: гр.

Пещера, *** , представлявано от Директор - инж. К. А.

Г., да заплати на П. Т. Б., ЕГН **********, разноски за адвокат в размер на 1 278,23 евро /равностойност на 2500,00 лева/.

ОСЪДЕНО Е Държавно горско стопанство „Пещера", ЕИК

2016195800118 като Териториално поделение на „ЮЖНО ЦЕНТРАЛНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ"-гр.СМОЛЯН, адрес на управление: гр.Пещера, ***, представлявано от Директор - инж. К.

А. Г., да заплати по сметка на РС Пещера разноски за експертизи и държавна такса в размер на 763,92 евро /равностойност на 1494,10 лева/.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК е допуснато предварително изпълнение на решението в частта на иска по чл. 225, ал. 1 от КТ.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Държавно горско стопанство „ПЕЩЕРА“, ТП НА ЮЦДП, гр. Смолян, ЕИК 2016195800118, със седалище и адрес на управление: гр. Пещера, ул. „Михаил Такев” № 129, представлявано от Директора инж. К. А. Г., против Решение № 35 от 30.01.2026 г. по гр. д. № 992 по описа на Районен съд гр. Пещера за 2025 г., с което съдът е уважил исковете предявени от ищцата П. Б., против Държавно горско стопанство „Пещера “, ТП на ЮЦДП - Смолян, да бъде признато по отношение на същата и отменено, като незаконно уволнението на ищцата, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ - за оставането й без работа, поради уволнението, в предвидения от закона срок.

Твърди се, че оспореният съдебен акт е незаконосъобразен, неправилен и необоснован, постановен в нарушение на съдопроизводствените правила и 2 материалния закон.

Твърди се, че съдът, уважавайки иска на ищцата, неправилно бил приел уволнението за незаконно, с оглед приложимата норма на чл. 328, ал. 2 от КТ.

Според чл. 328, ал. 2 от КТ, служителите от ръководството на предприятието можело да бъдат уволнени с предизвестие и поради сключването на договор за управление на предприятието, като уволнението, можело да бъде извършено след започване на изпълнението по договора, но не по-късно от 9 месеца. Целта на нормата била да се даде възможност на управителя да си подбере нов екип от сътрудници, за постигане на поетите задължения за ефективно управление на предприятието, като тази преценка на новия ръководител била автономна и субективна.

Сочи се, че законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ се предпоставяла от проявлението на следните предпоставки: компетентен орган на работодателска власт е прекратил трудовото правоотношение, ищецът е измежду лицата, които представляват „ръководството на предприятието“ по смисъла на § 1, т. З от КТ: преди прекратяване на трудовото правоотношение е сключен договор за управление на работодателя по смисъла на § 1, т. 1 КТ, било започнало изпълнението на договора за управление, като уволнението било извършено в 9-месечен срок от този момент. Основанието за уволнението по чл. 328, ал. 2 от КТ бил сключеният договор за управление и възложените с него на директора на ТП „ДГС Пещера“ задачи за успешно управление на стопанската дейност на ДГС Пещера - ТП на ЮЦДП - Смолян, като именно за ефективното изпълнение на ръководената от него стопанска дейност, законът предоставял право на управителя да си подбере нов екип по негова преценка.

Поддържа се, че държавните предприятия за управление на горските територии, съгласно чл. 163, ал. 3 от ТЗ са юридически лица със статут на държавни предприятия по смисъла на чл. 62, ал. 3 ТЗ, които осъществяват дейността си в определения им със закона район. В чл. 164 от Закона за горите /ЗГ/ било посочено, че предприятията са с двустепенна структура - централно управление и териториални поделения. Законодателно било предвидено с лицето, изпълняващо длъжността „директор" на държавното предприятие да се сключва договор за управление, който отговаря на определени изисквания за форма и съдържание, с който се задължавало срещу възнаграждение да осъществява и определен стопански резултат, посочен в договора за управление /или друг документ/, като възнаграждението му било обвързано с постигането на финансов резултат и изпълнението на дейностите в цялото предприятие, като той носел и имуществена отговорност при неизпълнение на управленската програма /чл. 175, ал.2 ЗГ/. Директорът на предприятието от своя страна сключвал договори за управление с директорите на териториалните поделения /чл.172, ал. 1, т. 4 от ЗГ/. Директорът на териториалното поделение, въз основа на сключения договор за управление бил и директор на предприятието, организирал и контролирал дейностите, свързани с предмета на дейност на предприятието, в съответния териториален обхват на поделението, организирал и контролирал цялостната работа на 3 поделението, стопанисвал имуществото, сключвал договори, свързани с дейността на поделението. То било самостоятелен работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. По силата на сключен Договор за управление № ДУ-0114/19.11.2024 г. директорът на „Южноцентрално“ ДП - гр. Смолян бил предал ръководството и представителството на ТП „ДГС – Пещера“ на инж. К. Г..

Договорът бил сключен на основание чл. 173, ал. 3 от Закона за горите. От съдържанието на договора не се установявало да е уговорено постигане на конкретна стопанска или производствена програма, но възнаграждението на директора на стопанството се определяло при условията и по реда, определени с Наредба № 22/14.12.2012 г. за условията и реда за определяне на средствата за работна заплата в държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите и техните териториални поделения /чл. 3. aл. 1 от договора/, с уговорено внасяне в полза на предприятието от директора на поделението на гаранция за качествено изпълнение на договора /чл. 16 от договора/, която съгласно чл. 17 от договора подлежала на задържане при причинена вреда на поделението от неговия директор, констатирана с одит, възложен при прекратяване на договора за управление, като директорът се освобождавал от отговорност с акт на директора на предприятието, след извършен одит. Предвидено било, че директорът на поделението изготвял годишен финансов план на поделението, който се представял в централното управление на предприятието /чл. 12, т. 9а/, и който директорът на предприятието утвърждавал. Предвидено било още, че поемал задължение да организира, ръководи и контролира дейностите, свързани с предмета на дейност на държавното предприятие, съгласно действащото законодателство във връзка с този предмет /чл. 13/, изготвял и представял в централното управление изготвения, съгласно Закона за счетоводството, финансов отчет на поделението /чл. 12, т. 12/, изготвял и представял писмен доклад за дейността си и финансов отчет за дейността на поделението в 30-дневен срок след приключване на всяко тримесечие.

Изрично и изчерпателно в договора за управление били посочени основанията за прекратяване на договора. Съгласно задължението на директора на поделението за постигане на определени финансови резултати, за неизпълнението на които същият носи отговорност, следвало да се приеме, че за него било налице правото по чл. 328, ал. 2 от КТ за сформиране на управленски екип, с оглед постигане на определен икономически резултат при изпълнение на управленската му програма.

Твърди се, че по делото било установено наличието на сключен договор за управление, който като елемент от фактическия състав на процесното уволнително основание, бил приложим по отношение на определен кръг работодатели, а именно търговец или стопанско предприятие, което имало за основна задача постигането на конкретни стопански резултати и икономически показатели. Именно поради това управлението се предавало на управител, който се задължавал срещу възнаграждение да постигне на свой риск, в уговорен срок, определен стопански резултат. Без значение била собствеността на капитала - държавен, общински или частен, като ТП „ДГС Пещера“ безспорно било от кръга работодатели, по отношение на които е приложимо уволнителното основание по чл. 328, ал. 2 от КТ.

4

Поддържа се, че първоинстанционният съд, в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон бил приел за незаконосъобразно самото връчване на оспорваната заповед на директора на ТП „ДГС Пещера“. В случая било извършено правомерно връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание, а именно чл. 328, ал. 2 от КТ. Имайки предвид правната доктрина, когато работникът или служителят бил започнал ползването на разрешен отпуск, спрямо него действала предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ при уволнение. Закрилата обаче била приложима само в случаите на прекратяване на трудовия договор на някое от посочените в същата разпоредба основания - чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. В тези случаи работодателят можел да извърши уволнението само с предварително писмено разрешение на инспекцията по труда, което трябвало да бъде получено към момента на връчване на заповедта за уволнение.

Следователно закрилата при уволнение била обвързана от прекратителното основание и от конкретните обстоятелства към момента на връчване на заповедта. В конкретния случай било налице прекратяване на трудово правоотношение на безвиновно основание, което било абсолютно допустимо и предпоставяло липсата на нарушение от страна на работодателя при връчване на уволнителната заповед.

Твърди се, че при прекратяване на трудово правоотношение на някое от безвиновните основания по чл. 328 КТ, каквото в случая било използвано, било достатъчно да се посочи правната норма, поради която се прекратявал трудовия договор. Изискване извън посочване на правната норма била послужила като основание за издаване на заповед за прекратяване на трудов договор в някоя от хипотезите на чл. 328 от КТ не било предвидено.