Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 172 от 27.05.2024, Районен съд - Червен бряг

Съд
Районен съд - Червен бряг
Дело
Гражданско дело 1515/2023
Вид
Решение № 172
Подписан
27.05.2024
В сила
26.07.2024
Състав
Йохан Мирославов Дженов

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.29 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.11, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 13 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 13, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.15, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, ал.1, т.5 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.7 и сл. · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.59, ал.9 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. гр. Червен бряг, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20234440101515 по описа за 2023 година на Червенобрежки районен съд – специален регистър на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.7 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие

В РС – Червен бряг е постъпила молба от Ц. И. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. ......, ул.

„Ю*** и А. Ц. П., с ЕГН **********, чрез адв. Р. Р. от САК, с адрес: гр. .... ул. „Д* против Н. В. Ц., с ЕГН ********** от гр. Ч*** за издаване на заповед за защита от домашно насилие по ЗЗДН за осъществени случаи на 24.09.2023 г. около 18:00 часа в присъствието на малолетния А. П. и близък на молителя – св. ...... при предаването на детето го е нарекла с думите „мършо“, „путко“ и „курво“, както и на 22.10.2023 г. около 17:00 ч. в присъствието на малолетния А. П. и близка на молителя – св. .......... при предаването на детето се е обърнала към него с думите „използваш колата на курвата си“ и „боклуци“, като и при двата случая А. е реагирал, като е започнал да плаче и да се удря по главата. Образувано е гр.д. № 1515/2023 г. по описа на съда. С първоначалната молба е направено искане за издаване на заповед за незабавна защита, което искане не е уважено с Определение № 705/28.12.2023 г. молбата е оставена без уважение. По делото са проведени 4 о.с.з. и е извършена съдебна поръчка чрез разпит на свидетел пред състав на ВтРС, обективиран в Протокол № 490/10.04.2024 г. по Ч.гр.д. № 1061/2024 по описа на с.с., като в последното от тях, след разпит на свидетели е направено искане за изменение на Определение № 705/28.12.2023 г. и издаване на заповед за незабавна защита, включваща и мярката по чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН „Временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и за срок, определени от съда, ако 1 това не противоречи на интересите на детето;“, която с Определение № 168/18.04.2024 г. също е оставена без уважение. В хода на делото е констатирано вероятно противоречие с интересите на малолетния А. Ц. П., с ЕГН ********** с родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права - ответник по делото и на осн чл.29 от ГПК, му е назначен особен представител посочен от АС при АК – Плевен – адв. П. К..

МОЛИТЕЛЯ Ц. П. – редовно призован се явява лично и с адв. Р. Р. от САК, който поддържа молбата. Позовава се на писмени и гласни доказателства. Претендира разноски. С изрична молба молителя Ц* прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по представения от процесуалния представител на ответницата списък с разноски.

ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ на малолетния А. П. назначен по реда на чл.29 от ГПК – адв. П.

К. от ПлАК, редовно призован се явява.

ОТВЕТНИЦАТА – редовно призована не се явява лично, за нея адв. М. М. от АК – Велико Търново. Оспорва изцяло молбата. Излага подробни доводи, че доверителката му не е извършил каквото и да е деяние, което да бъде прието като акт на домашно насилие, а молбата е отговор на уважената молба от нея срещу молителя, потвърдена на две инстанции.

Претендира разноски по приложения списък по чл.80 от ГПК.

ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА – Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Червен бряг не се явява и не изпраща представител. Представя социален доклад.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.1 от ГПК прие за установено от правна и фактическа страна следното:

Молителя и ответницата са бивши съпрузи, брака на които е прекратен с развод с Решение № 1142/20.09.2023 г. постановено по гр.д. № 852/2023 г. на РС – Велико Търново, като страните са родители на малолетния А. Ц. П., с ЕГН **********, като с посоченото решение са предоставени родителските права на майката и е определено местоживеене на детето при нея, като на бащата е определен режим на лични контакти. Страните са във влошени отношения, като от материалите по делото е видно, че спрямо молителя има издадена в полза на ответницата Заповед за защита, а последния е завел срещу нея освен настоящето то и нчхд за нанесени обиди, описани в настоящата молба и гр.д. по чл.59, ал.9 от СК за промяна на упражняването на родителските права. Конкретните случаи по чл.10 от ЗЗДН са: на 24.09.2023 г. около 18:00 часа в присъствието на малолетния А. П. и близък на молителя – св. ...... при предаването на детето го е нарекла с думите „мършо“, „путко“ и „курво“, както и на 22.10.2023 г. около 17:00 ч. в присъствието на малолетния А. П. и близка на молителя – св. .......... при предаването на детето се е обърнала към него с думите „използваш колата на курвата си“ и „боклуци“, като и при двата случая А. е реагирал, като е започнал да плаче и да се удря по главата. Както и такива посочени по реда на чл.15, ал.2 от ЗЗДН на 2

21.02., 22.02. и 24.02.2023 г., на 03.03.2023 г. и на 22.09.2023 г., в които ответницата е проявила грубо отношение към малолетния А., като го е ударила през ръката и е казала „не те искам“, „писна ми от теб“.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Искът е допустим. Видно от твърдяното в молбата и неоспорено от ответницата е, че молителя и ответницата са бивши съпрузи, брака на които е прекратен с развод с Решение № 1142/20.09.2023 г. постановено по гр.д. № 852/2023 г. на РС – Велико Търново, като страните са родители на малолетния А. Ц. П., с ЕГН **********, пред когото се твърди да са извършени актовете на домашно насилие. Делото се води между надлежни страни и при наличие на правен интерес – защита срещу действия на домашно насилие на лице от кръга на посочените в чл.3 от ЗЗДН. Молбата е подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗСДН и следва да бъде разгледана. С оглед на материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд – гр. Червен бряг.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Разгледана по същество същата е неоснователна.

По делото с молбата са приложени и приети – Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН;

Протокол от о.с.з. по гр.д.№ 852/2023 г. по описа на РС – Велико Търново. В хода на делото са приобщени свидетелски показания на допуснати при режим на довеждане свидетели на молителя Ц. П. – св....... – негов близък и жената с която живее на семейни начала – ...........

Ответницата, чрез процесуалния си представител и представила Определение по гр.д.№ 2037/29.09.2023 г. по гр.д. № 2843/2023 г. по описа на РС – Велико Търново; Решение № 1311/27.10.2023. по гр.д.№ 2843/2023 г. по описа на РС – Велико Търново; Становище от Сдружение „Аутизъм днес“ – Плевен; Копие от Текуща оценка и индивидуален обучителен план по приложен поведенчески анализ от Сдружение „Аутизъм днес“ – Плевен.

За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, е необходимо молителя да установи действителното осъществяване на твърдяната дата от посочения извършител на действия, квалифицирани като акт на домашно насилие.

По делото е приложена декларация по смисъла на чл.9 ЗЗДН, в която молителя декларира актовете, идентични на изложеното в молбата му.

От разказаното от свидетелите се установяват следните релевантни за спора факти:

На 24.09.2023 г. около 18:00 часа молителя отишъл заедно със свидетеля ...... – негов близък да предаде детето на майката, въпреки определеното от съда това да стане в понеделник в 07:30 ч. в детската градина. Молителя първо разговарял с бащата на Н. Ц., но след като се появила тя веднага го нападнала с думите „мършо“, „путко“ и „курво“, което станало в присъствието на малолетния А. П., който очевидно се изплашил и започнал да плаче и да се удря по главата. Ответницата тогава взела детето на ръце и се прибрала.

От показанията на св. .......... се установява, че тя е била семейна приятелка дълго преди да се разделят страните, като към момента живее на семейни начала с молителя, предизвиквало остра реакция от страна на Н. Ц. изразявайки се в множество СМС-и и съобщения, по които има произнасяне на РС – Велико Търново с отказ, че са акт на домашно насилие – Решение № 1311/27.10.2023. по гр.д.№ 2843/2023 г. по описа на РС – Велико Търново. От показанията на св. .......... се установява, че 22.10.2023 г. около 17:00 ч. отново при 3 предаването на детето извън определения от съда срок, се е обърнала към него с думите „използваш колата на курвата си“ и „боклуци“, като А. реагирал и започнал да плаче и да се удря по главата. Изказва становище за това, че още през бременността си Н. Ц. заплашвала молителя, че ще прекъсне бремеността ако не подпишат граждански брак, както и посочва други конкретни прояви на обидно отношение към А. и удрянето му по дупето и лицето, като в никой от случаите свидетелката не е подавала сигнал пред компетентните държавни институции. В хода на изслушването си, дава сведения и за отправени обиди, клетви и закани към нея и нейните деца от предишния й брак.

По изричната разпоредба на чл. 13 ЗЗДН регламентираща допустимите доказателства в производството, декларацията по чл. 9 ЗЗДН е доказателство за изложените в нея обстоятелства и на основание чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, съдът може да издаде заповед за защита само въз основа на приложената декларация, но само ако липсват други доказателства. При наличие на други доказателства в обратен смисъл, декларацията сама по себе си не може да послужи за целите на пълното и главно доказване на твърдените от молителката факти в молбата за извършено домашно психическо насилие от бившата му съпруга.

Анализирайки гласните доказателства, съдът приема, че на посочените дати - 24.09 и 22.10.2023 г. действително ответницата е имала поведение, неприемливо от гледище на общоприетите в обществото морални норми на поведение.

От разказаното от св. ...... и св. .......... /приятел и съжителстващата с него на семейни начала, бивша семейна приятелка/, чийто показания съдът кредитира при съобразяване разпоредбата на чл. 172 ГПК се установява, че между молителя и ответницата, след развода им е възникнал конфликт, който прерастнал в нетърпимост и грубо отношение.

Неспазването от страна на молителя на определеното от съда време на предаване на общото на страните дете от страна на молителя Ц. П., веднъж пред приятеля си и втори път пред съжителстващата с него на семейни начала и бивша приятелка на ответницата е провокирало и нейните действия изразяващи се в отправените груби и обидни думи – насочени не само, но и към него. Несъмнено обаче, от показанията и на двамата свидетели се установява, че реално действията на ответницата не са били насочени срещу телесната неприкосновеност и не са създали основателен страх на молителя. Напротив, изрично св.

Младенова посочва, че когато се обадили на тел. 112 и от там са попитали молителя дали да изпратят дежурен полицейски екип, те отказали, защото искали само да „регистрират случая“ и не е била необходима някаква помощ. Няма данни ответницата да се е обръщала директно към молителя с конкретни думи или целенасочено да ги е изричала към него. С други думи, не може да се приеме за доказано, действията й да са били пряко срещу интегритета на молителя и той не е бил адресат на това поведение с цел реалната му увреда.

Доказан факт е, че както преди, така и след тези два инцидента за тези близо 8 /осем/ месеца, други такива прояви не е имало между страните, което идва да покаже, че се касае за акт с инцидентен и извънреден характер. Установява се и че поведението на ответницата в посочените случаи е предшествано от неспазване на определеното от съда време на предаване на детето от страна на молителя, довели и до влошаване на отношенията им.

Обобщено, на база горното и изследвайки отношенията между страните, може да се 4 направи обоснован извод, че поведението на ответницата, дори и да е създало негативни емоции и стрес у молителя, не може да се квалифицира като акт на домашно насилие.