Решение № 27 от 09.01.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. София, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20231000501162 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 260125 от 18 януари 2023г. по гр. д. № 1050/2020г.

Софийски градски съд, І ГО, 20 състав е отхвърлил като неоснователни, предявените от „СТАМИНА БГ“ ООД, ЕИК 203627704, с адрес: гр. Бургас, ул.

„Г.С. Раковски" № 22, ет. 3, против Й. В. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр.***, ж.к. „***“, бл. ***, ет. *, ап. 147, Ц. В. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр.***, ж.к. „***“, КВ. ***,бл. ***, вх. ***, ет. *, ап. *, Е. А. Т., с ЕГН:

**********, с адрес: гр.***, ул. „***“, № **, Б. А. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, В. А. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул.

„***“ № **, М. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***” № *, ет. *, ап. **, и С. С. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***” № **, ет. *, ап.

*, искове по: - чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за обявяване за окончателен на сключения на 30.05.2018г. предварителен договор за учредяване на право на строеж в собствения на ответниците недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-184/09.03.2016 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в гр. София, СО - „***”, ул. „***” № **, с площ 618 кв.; - чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД - за осъждането на ответниците да заплатят обезщетение за неизпълнение на задължението им за 1 сключване на окончателен договор в размер на 58 229.60 лева за претърпени загуби (направените разходи от ищеца) и за пропуснати ползи в размер на 16 000 лева - частичен иск от 1 600 000 лева;-чл. 92 ЗЗД, за заплащане на сумата от 20 000 евро, представляваща неустойка по чл. V.3 от предварителния договор от 30.05.2018г. за неизпълнение на задължението на ответниците по чл. III.3 от договора; оставил без разглеждане останалите предявени искове.

Срещу определени части от първоинстанционното решение „Стамина БГ“ ЕООД (актуална правноорганизационна форма на дружеството ) е подало въззивна жалба. С доводи за неправилност на атакуваното решение, концентрирани върху неправилен извод на съда, че ответниците не са в неизпълнение на задълженията си, поради несъобразяване от страна на СГС, че с договора е поето задължение за договаряне с цел определяне на същественото му съдържание и, че поради неизпълнение на това задължение, по същество такова за сключване на допълнително споразумение, е настъпила последваща невъзможност за сключването на окончателен договор, което води до възможността за получаване на компенсаторно обезщетение, се обосновава основание за отмяна на решението в обжалвана част. Поддържа се още, че договорът между страните подлежи на корективно тълкуване, като чрез тълкуване и по правилата на житейската логика и обичайната практика се извежда задължението на насрещните страни да осъществят избора си след изготвяне, а не след одобряване на проектите, и след като прехвърлителите неоснователно са отказали да одобрят който е да е проект е налице неизпълнение от тяхна страна. От последващата невъзможност да се сключи окончателен договор произтичат вреди за жалбоподателя – загуби и пропуснати ползи. Жалбоподателят счита, че му се дължи и компенсаторна неустойка поради невъзможността на престацията по причина, за която длъжникът отговаря. Излага съображения, че се касае за сключване на смесен договор, и, че съдът дължи произнасяне по иска за възстановяване на платените суми поради неосъществено основание, след като е преценил, че не се дължи обезщетение по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, а в случая неправилно е дадена и правна квалификация на претендираното право по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Жалбоподателят иска от въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд в частта му, в която е отхвърлен искът с правно 2 основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 58 229, 20 лв. и на сумата 16 000 лв., както и искът с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка в размер на 20 000 евро и вместо това исковете да бъдат уважени, а в случай на потвърждаване на решението в тази част, да бъде постановено такова, с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят сумата 58 229, 60 лв. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.

Насрещните страни - ответници по исковете са оспорили жалбата.

Излагат доводи, че Б. Б. не е имал право да представлява В. Д., както неправилно е приел съдът, както и, че вина за последващата липса на договаряне имал ищецът, като проекти липсват, а са създадени само идейни решения; договорът според тях е ясен и не подлежи на корективно тълкуване.

Оспорват и по същество, че не са налице твърдените и претендирани във въззивното производство загуби и пропуснати ползи, нито има основание за присъждане на неустойка. Считат и, че правилно съдът не е разгледал иск с източник на претендираното право неоснователно обогатяване.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че по делото е установено наличието на валидна облигационна връзка – предварителният договор за учредяване на право на строеж в собствения на ответниците имот срещу задължението на ищеца да построи сграда в имота, е сключен от името на В. Д. от пълномощник с представителна власт, същият не е развален от ответниците поради липса на одобрени инвестиционни проекти, тъй като изработените от ищеца идейни решения отговарят на уговорките в предварителния договор и лесно могат да се превърнат в готов инвестиционен проект, какъвто би било безпредметно да се внася за одобряване, щом не е постигнато съгласие по него; не е настъпил обаче според СГС падежът на задължението за сключване на окончателен договор за учредяване на право на строеж, както и за прехвърляне на правото на собственост върху идеални части от имота.Съдът е приел, че съдържанието на предварителния договор не позволява същият да бъде обявен за окончателен, тъй като в него не са посочени конкретните обекти, за които ответниците ще запазят за себе си правото на строеж, като е уговорено това да стане с допълнително споразумение между страните, а такова не е сключено поради непостигането на съгласие. Ето защо СГС е направил извод, че предвид липсата на съществено съдържание на договора по смисъла на чл. 19, ал. 2 ЗЗД, той не може да се обяви за окончателен. Твърдяната от ищеца забава на кредитора 3 дори да е налице не е в състояние да преодолее липсата на съществени уговорки в договора, така че той да бъде обявен за окончателен. Останалите разгледани от съда искове са отхвърлени, тъй като съдът е посочил, че падежът на задължението за сключване на предварителен договор не е настъпил – не е одобрен инвестиционен проект, от който ответниците да изберат, и не може да се говори за неизпълнение на такова задължение. С останалите предявени като евентуални искове ищецът е поискал същите обезщетения за вреди, но в случай че съдът приеме, че страните не са обвързани от валиден предварителен договор, а с оглед приетото, че е налице договор и че при сключването на договора Б. Б. е действал в кръга на учредената му представителна власт и затова договорът е действителен, не е настъпило вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на исковете. По тази причина СГС е приел, че не се дължи разглеждане и произнасяне по претенциите, заявени като евентуални (р. III-VIII от доклада).

От непроизнасянето по един от евентуалните искове жалбоподателят е изразил недоволство и въззивният съд е посочил, че няма процесуална възможност, при положение че главните искове са отхвърлени, при потвърждаване на решението по тях да се произнесе за първи път по евентуален иск. След като делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне в производство по чл. 250 ГПК по евентуалния иск, по който жалбоподателят иска въззивният съд да се произнесе за първи път, е постановено решение № 260146 от 29 февруари 2024г., с което съдът е оставил без уважение молбата на „Стамина БГ“ ЕООД за допълване на решението досежно иск за заплащане на сумата 58 229, 60 лв., предявен като евентуален, визиран в т. 2 от петитума на въззивната жалба, с твърдения за неправилна квалификация по чл. 59 ЗЗД вместо чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД.

Срещу това решение не е подадена въззивна жалба и същото е влязло в сила (296, т. 2, предл. 1 ГПК).

Въззивният съд, в упражнение на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че основното решение на първоинстанционния съд, предмет на обжалване в определени негови отхвърлителни части, е валидно и допустимо в обжалваните части, а като косвен резултат от рещаващата си дейност счита същото и за правилно като резултат в тези части по следните съображения :

4

С влязлото в сила на настоящия етап от производството първоинстанционно решение е отхвърлен искът за обявяване на окончателен на сключения на 30.05.2008г. предварителен договор за учредяване на право на строеж в собствения на ответниците имот. Страните са обвързани от правните последици на това валидно решение – сила на пресъдено нещо - и въззивният съд в правоприлагащата си дейност е длъжен да го зачете без да може да преценява неговата допустимост и правилност (чл. 297 – 298 ГПК).

Ето защо, следва да изходи от положението, че ищецът не е носител на твърдяното потестативно право. Той претендира, че е носител на вземания за обезщетения за вреди, предявени с искове, предмет на обжалваното решение.

По установените фактически положения в първоинстанционното производство няма спор, спори се по правната квалификация на възникналите от сключения договор между страните права/задължения и правните последици от неизпълнението им.

Не е било спорно, че ответниците са собственици на поземлен имот с идентификатор ***, при следните квоти: Й. В. Б. - 12/72 ид.ч., Ц. В.

П. - 12/72 ид.ч., С. А. Т. - 15/72 ид.ч., Е. А. Т. - 9/72 ид.ч., Б. А. Б. - 15/72 ид.ч. и В. А. Д. - 9/72 ид.ч., установимо и от нотариален акт № 2, том I, peг. 528, дело № 9/2000г. и от представените удостоверения за наследници.

В хода на производството С. А. Т. е починал и е оставил за свои наследници по закон съпругата си М. Г. Г. и своя син С. С. Т., за които също не се спори, че са станали собственици на по 15/144 ид. части от посочения погоре имот.

На 12.02.2009г., В. Д. е упълномощила брат си и съсобственик на имота - Б. А. Б., с пълномощно с нотариална заверка на подписа и на съдържанието, да я представлява пред нотариуси за покупка и продажба на движимо и недвижимо имущество, както и пред държавните, областните и общинските администрации, свързани с нейните интереси, да я подписва където е необходимо и да защитава законните й права.

На 08.12.2017г., С. Т. е подал мотивирано заявление до главния архитект на Столична община за даване на разрешение за изработване на проект за ПУП на имота, описан в НА за собственост на ответниците. С. Т. е получил отговор от СО - Направление „Архитектура и градоустройство”, в който е било посочено, че е необходимо заявлението да е подписано от всички 5 собственици на имота, а мотивираното предложение следва да се преработи.

На 30.05.2018г. между страните е подписан „предварителен договор за учредяване на право на строеж и прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за проектиране и строителство“. Предмет на договора е имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-184/09.03.2016г. на изп. директор на АГКК, находящ се в гр. София, СО „Подуяне“, ул. „***" № **, с площ 618 кв. м. От страна на ответниците договорът е подписан лично и чрез пълномощник ответникът Б. Б. - като пълномощник на В. Д. на основание обсъденото по-горе пълномощно. В договора е уговорено, че ответниците („прехвърлител“) се съгласяват, а ищецът („приобретател“) се задължава, да извърши всички необходими административни и градоустройствени процедури във връзка с изготвянето на проект за нов план за регулация и застрояване, като частично да измени действащия ОУП за имота, в резултат на което в същия да може да се построи сграда с надземна РЗП около 1800 кв. м. Тези задължения е посочено, че се считат изпълнени с издаването на влязла в сила заповед за одобрение на проекта за изменение на плана за регулация и застрояване (т. II. 1 от договора).