Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9 от 16.01.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно търговско дело 104/2025
Вид
Решение № 9
Подписан
16.01.2026
Състав
ГАЛЯ МАРИНОВА, МАЯ ПЕЕВА, АНЕТА ИЛИНСКА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Велико Търново, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело № 20254001000104 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 133/28.11.2024 година по т. д. № 223/2023 година на Окръжен съд Русе е отхвърлен предявен от „Калони“ ЕООД осъдителен иск срещу „Инвестбанк“ АД за заплащане на 77 043.05 лева – главница – вреди от непозволено увреждане в резултат от неправомерно събрани такси по прекратен рамков договор за платежни услуги.

С посоченото решение е отхвърлен предявен от „Калони“ ЕООД против „Инвестбанк“ АД иск за заплащане на сумата 77 043.05 лева – главница, представляваща неоснователно обогатяване.

Със същото решение „Ивестбанк“ АД е осъдено да заплати на „Калони“ ЕООД сумата 77 043.05 лева – главница – обезщетение за претърпени вреди от неправомерно събрани такси по прекратен рамков договор за платежни услуги, мораторна лихва в размер на 5 399.35 лева за периода 18.05.2023 година – 1.12.2023 година, законна лихва върху главницата от датата на завеждане на иска – 1.12.2023 година, до окончателното изплащане на сумата, 11 629.70 лева – разноски по делото.

С Определение № 85/21.03.2025 година по т. д. № 223/2023 година на Окръжен 1 съд Русе е оставено без уважение искане на адвокат Й. Д. – пълномощник на „Инвестбанк“ АД, с вх. № 1022/27.01.2025 година за изменение на Решение № 133/28.11.2024 година по т. д. № 223/2023 година на Окръжен съд Русе в частта за разноските.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Й. Д. – процесуален представител на „Инвестбанк“ АД, против Решение № 133/28.11.2024 година по т. д. № 223/2023 година на Окръжен съд Русе в частта, с която „Инвестбанк“ АД е осъдено да заплати на „Калони“ ЕООД сумите: 77 043.05 лева, 5 399.35 лева, сторените разноски. Във въззивната жалба се изтъква, че решението е недопустимо, неправилно и необосновано.

Сочи се, че първостепенният съд не е обсъдил твърденията и доказателствата, които касаят реалните взаимоотношения между страните. Заключението, че е прекратен само рамковия договор, сключен на 27.06.2014 година, е неправилно. Не е спорно, че „Калони“ ЕООД е клиент на банката от 27.06.2014 година въз основа на рамков договор за платежни услуги, договор за откриване и водене на разплащателна сметка в лева, други договори, свързани с контрактите, изброени в жалбата. Всички договори са прекратени – преустановени са изцяло деловите отношения между страните. По сметка на дружеството-ищец са получени преводи и от чужбина, но съставът на Окръжен съд Русе не е обсъдил приетите Анкетен лист – Въпросник за регистрация на ЮЛ, ведно с Декларация Приложение № 4 и банкова сметка на „Калони“ ЕООД за периода 1.01.2014 година – 7.10.2024 година. Недопустимо първостепенният съд е формирал извод, че на 18.05.2023 година Р.-Ч. Г. – управител на „Калони“ ЕООД, е подписал искане за закриване на банкова сметка, като е бил заплашен от служител на банковия офис за неполучаване на парите на дружеството, в каквато насока липсват доказателства. Неправилно е прието, че таксата в размер на 30 лева е събрана на основание точка 1.1.3. от Раздел III – „Откриване, поддържане и закриване на сметки“, от Тарифата. Правилно е заключението на първостепенния съд за спазване на точка 7.11. от Общите условия на банката (дружеството-ищец не е потребител). Погрешен е извода, че банката е следвало да посочи в уведомлението, изпратено до ищцовото дружество, причината за прекратяване на договора (не е уточнено кои общи условия се имат предвид; твърди се противоречие с доклада по делото). Оспорва се, че сочените причини за прекратяване на договора, представляват по същество доводи за виновно поведение на ищеца (касае се за основателни причини за преустановяване на деловите взаимоотношения между страните). Заявява се, че „Инвестбанк“ АД е била длъжна да приложи чл. 17 от ЗМПИ. Съставът на Окръжен съд Русе неоснователно не е допуснал събиране на доказателства за причините за прекратяване на деловите взаимоотношения с „Калони“ ЕООД. Погрешно е приложена нормата на чл. 63, ал. 2 от ЗПУПС. „Калони“ ЕООД не е потребител, поради което банката има право да налага такси и неустойки на ползвател на платежни услуги за прекратяване на рамков договор (чл. 1.1., изречение второ от Раздел VII – Приложимо право. Ред за правна защита, от действащите към момента на прекратяване на договора Общи условия). Твърди се, че дружествата могат свободно да договарят помежду си условия, различни от тези в глава четвърта от ЗПУПС, като проявление на свободата на 2 стопанска инициатива, свободата на договаряне, гарантирани от Закона за задълженията и договорите, Конституцията на Република България и Хартата на основните права на Европейския съюз. Разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ЗПУПС е приложима единствено при прекратяване на договора от ползвател на платежни услуги. Неправилно е кредитирано писмото на БНБ, адресирано до „Калони“ ЕООД, което е неотносимо към спора. Сочи се, че извънредните разходи за банката и рискът от прекратяване на нейните кореспондентски взаимоотношения са компенсирани само частично със събраните такси по действащата към онзи момент тарифа на банката, приложима за клиенти-юридически лица. Изтъква се, че събраните такси са подходящи и са съобразени с действителните разходи на доставчика на платежни услуги. В Анкетния лист – Въпросник за регистрация на ЮЛ, подписан от управителя на „Калони“ ЕООД, е отразена невярна информация, че дружеството ще се разплаща само с контрагенти в България. Към Анкетния лист е приложената декларация.

Тези писмени доказателства са игнорирани от първостепенния съд. Цитира се съдебна практика. Съставът на Окръжен съд Русе неправилно е разгледал предявения при условията на евентуалност иск като такъв по чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (в обстоятелствената част на исковата молба не се съдържат твърдения за неизпълнение на поето договорно задължение от ответника по спора; визират се претърпени вреди от неправомерно събрани такси по прекратен договор за платежни услуги). Разглеждането на непредявен иск е основание за обезсилване на решението и за връщане на делото за ново разглеждане на основание чл. 293, ал. 4 от ГПК на предявения иск. Заявява се, че решението е постановено в противоречие с чл. 236, ал. 2 от ГПК; нарушени са чл. 8, чл. 9, чл. 12 от ГПК. Обосновава се отсъствието на предпоставките за назначаване на преводач на Р.-Ч. Г. – управител на „Калони“ ЕООД. Излагат се аргументи във връзка с определянето на размера на адвокатското възнаграждение на другата страна, присъждане на сумата от 100 лева за неоснователно назначения преводач.

Направено е искане да се обезсили Решение № 133/28.11.2024 година по т. д. № 223/2023 година на Окръжен съд Русе и делото да се върне за ново разглеждане или да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго такова, с което да се отхвърлят претенциите като неоснователни и недоказани; претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат В. М. – пълномощник на „Калони“ ЕООД, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност.

С писмена Молба с вх. № 6027/30.09.2025 година процесуалният представител на „Калони“ ЕООД оспорва въззивната жалба.

В законния срок е постъпила частна жалба от адвокат Й. Д. – пълномощник на „Инвестбанк“ АД, против Определение № 85/21.03.2025 година по т. д. № 223/2023 година на Окръжен съд Русе. От представените доказателства е видно, че присъдения размер на адвокатското възнаграждение е договорен и платен още при образуване на съдебното производство, когато исковата претенция е частично предявена за 26 000лева – главница, 3

1 822.14 лева – мораторна лихва. Не са представени доказателства за договорено и заплатено възнаграждение след увеличението на размера на исковете, направено на 15.10.2024 година.

Първостепенният съд не е взел предвид сложността на делото, извършените процесуални действия от пълномощника на „Калони“ ЕООД; фактът, че по делото е проведено само едно съдебно заседание; пълномощникът на „Калони“ ЕООД е от гр. Русе и времевият диапазон, в който тя е ангажирана със заседанието на 15.10.2024 година, е доста кратък. Неправилно в тежест на банката е възложен и депозита на назначения преводач. Управителят на „Калони“ ЕООД владее български език, дружеството е упълномощило адвокат, с който Р.-Ч. Г. комуникирал на български език. Цитира се съдебна практика.

Отправено е искане да се отмени Определение № 85/21.03.2025 година по т. д. № 223/2023 година на Окръжен съд Русе и да се постанови друго такова, с което да се намали размера на присъденото с първоинстанционното решение адвокатско възнаграждение; да се отмени възложеното в тежест на банката възнаграждение за назначения по делото преводач.

Депозиран е отговор на частната въззивната жалба от адвокат В. М. – пълномощник на „Калони“ ЕООД, с който я оспорва.

С писмена Молба с вх. № 6027/30.09.2025 година процесуалният представител на „Калони“ ЕООД оспорва частната жалба.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваните съдебни актове, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по т. д. № 223/2023 година на Окръжен съд Русе е образувано въз основа на предявени от „Калони“ ЕООД, представлявано от адвокат В. М., против „Инвестбанк“ АД при условията на евентуалност искове. Формулирано е искане съдът да постанови решение, с което да осъди „Инвестбанк“ АД да заплати на „Калони“ ЕООД сумата 26 000 лева – част от главница в размер на 77 043.05 лева – вреди от непозволено увреждане в резултат на неправомерно събрани такси по прекратен рамков договор за платежни услуги; 1 822.14 лева – част от претенция в размер на 5 399.25 лева – мораторна лихва върху главницата от 77 043.05 лева за времето от датата на удържане на таксите – 18.05.2023 година, до депозиране на исковата молба – 1.12.2023 година; законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; при условията на евентуалност се сочи, че ответникът се е обогатил неоснователно в същия размер на събраните такси на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите; при условията на евентуалност се заявява, че ответникът дължи обезщетение за претърпени вреди от неправомерно събрани такси по прекратен рамков договор за платежни услуги в същия размер.

В исковата молба се твърди, че на 27.06.2014 година между „Калони“ ЕООД и „Инвестбанк“ АД е сключен рамков договор за платежни услуги с общи условия към него, 4 ведно с договори за разплащателна сметка и други банкови услуги. На 3.05.2023 година е получено Писмо с изх. № 7379-117/3.05.2023 година, с което банката уведомява дружеството, че на основание точка 7.11. от Раздел III – Банкови сметки, от Общите условия на „Инвестбанк“ АД за предоставяне на платежни услуги и откриване и обслужване на банкови сметки на юридически лица, еднолични търговци и физически лица във връзка с чл.

7 от рамковия договор за платежни услуги, прекратява едностранно договора. Указан е двуседмичен срок на предизвестието, след който ползването на платежни услуги ще бъде прекратено. На 18.05.2023 година в изпълнение на предизвестието управителят на „ Калони“ ЕООД посетил Финансов център Русе и по настояване на представител на банката подписал искане за закриване на банкова сметка. На същата дата са начислени такси в общ размер на 77 043.05 лева при налично салдо в размер на 194 613.36 лева. На дружеството е изплатен остатъка в размер на 118 637.16 лева и договорните отношения са приключили. Кредитната институция не е посочила предпоставките за упражняване на правото да прекрати рамковия договор.