Решение № 1325 от 27.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1325 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100512730 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД срещу решение № 15664/15.08.2024г. постановено по гр.д. № 18960/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 64 състав, с което уважен предявения от „ТЕСДО“ЕООД иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 вр. чл.99 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 753,01 лв., частичен иск от 4953,05 лв. и представляваща предадена без основание от М.И.П. на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД сума в периода 15.06.2020г. – 27.12.2021г., което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 27.12.2021., ведно със законната лихва върху главницата считано от 25.07.2022г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.

В жалбата се твърди, че е решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Твърди, че е останал недоказан факта, че ищецът е материално легитимиран да претендира плащане на процесното вземане, тъй като представения по делото договор за цеси е нещожен – поради липса на предмет и индивидуализация на прехвърленото вземане и невъзможен предмет.

Евентуално излага и съображения, че договорите за кредит, по които ответникъ е получил плащане от цедента по договора, са действителни, като отговарящи на всички императивни изисквания по ЗПК и ЗЗП, поради което и неправилни са изводите на първоинстанционният съд, че клаузата за неустойка и такса за предсрочно погасяване са нищожни и е извършеното от страна на кредитополучателя плащане е без основание.

Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което предявения иск се отхвърли изцяло като неоснователен.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „ТЕСДО“ЕООД, в която изразява становище за несъстоятелност на направените оплаквания във въззивната жалба, тъй кто: договорът за цесия е действителен, същия прехвърля ясно определено вземане, възникнало от 1 един от източниците на облигационни задължения – неоснователно обогатяване, прехвърлено е съществуващо, а не бъдещо вземане, което е достатъчно и ясно определено, длъжникът по вземането е надлежно уведомен; договорите за кредит, които са сключени между цедентафизическо лице и ответника са нищожни – както клаузата за неустойка за непредставено в срок обезпечение след отпускане на кредита, така и останалите, доколкото ГПК в процесните договори за кредити не отговоря на действителния такъв, поради невключване на неустойката за непредставяне на обезпечение и поради обстоятелството, че действителния й размер надвишава 50 % т.е. в противоречие с разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, като нито една от клаузите не е индивидуално уговорена.

Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК , намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Във връзка с направените възражения да недопустимост на обжалвоното решение, настоящят състав счита следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от „ТЕСДО“ЕООД срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД сумата от 753,01 лв., частичен иск от 4953,05 лв. , представляваща сбор от платени без основание суми от М.И.П., както следва:

1/ по договор за кредит № 380551 от 15.06.2020г. – 607,36 лв./ от която сума частично се претендира 135,61 лв./;

2/ по договор за кредит № 389638 от 24.08.2020г.- 350,40 лв. /от която сума частично се претендира 30,11 лв./;

3/ по договор за кредит № 395140 от 06.10.2020г. – 403,69 лв. /от която сума частично се претендира 12,36 лв./;

4/ по договор за кредит № 396939 от 20.10.2020г. – 1620,60лв./ от която сума частично се претендира 48,41 лв./;

5/ по договор за кредит № 400312 от 20.11.2020г. – 1620,60 лв. / от която сума частично се претендира 327,97 лв./;

6/ по договор за кредит № 408827 от 15.02.2021г.- 350,40 лв./ от която сума частично се претендира 198,55 лв./ които вземания са цедирани на ищеца „ТЕСДО“ ООД, съгласно договор за вземания от финансови институции от 27.12.2021Г.

Досежно правилността на обжалваното решение съдът и във връзка с поддържаните с въззивната жалба доводи, настоящият състав счита следното:

За да бъдe уважен предявеният иск ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да установи кумулативното наличие на следните материално-правни предпоставки: 1.

2 съществуване на действително задължение на ответника към цедента – основание, вид, размер 2. действителен договор за цесия, с който цедентът прехвърля на цесионера /ответника/ вземанията по т.1 и т.3. уведомяване на длъжника за извършената цесия.

Относно съществуване на действително вземане в полза на М.И.П. спрямо ответника.

Възникване на правото за връщане на даденото при начална липса на правно основание се обуславя от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки /юридически факти/: 1. процесната сума да е заплатена от ищеца; 2. тя да е получена от ответника и 3. това имуществено разместване на блага от материалната сфера на ищеца в имуществения комплекс на ответника да е без правно основание, т.е. без да е било възникнало задължение за заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение по цитираните договори за кредит и такси за предсрочно погасяване на кредите и извънсъдебно събиране на вземанията на кредитора.

Следователно в тежест на ищеца по иска е да установи при условията на пълно и главно доказване имущественото разместване – плащане на процесната сума в полза на ответника /от физическото лице кредитополучател/, а ответника – че е налице основание за получаване на сумата към момента на плащане, съответно за задържане на полученото.

В разглежданият случай ищецът се позовава на възникнало правоотношение по договори за потребителски кредиит, сключени от разстояние- по електронен път чрез използване на интернет страница.

Съгласно чл. 9 от ЗПК въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена- чл. 10 ал. 1 ЗПК- на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра- по един за всяка от страните по договора /дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в § 1 т. 10 от ДР на ЗПК- това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация/.

ЗПК допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5 ал. 9, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение № 2, а според чл. 5 ал. 13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 /при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние/, кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.

Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за 3 комуникация- едно или повече. Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1 т. 1 от ДР на ЗПФУР- това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от разстояние"- в § 1 т. 2 от ДР на ЗПФУР и това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

За доказване на електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис- ЗЕДЕП, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях- чл. 18 ал. 2 и 3 ЗПФУР.

Електронното изявление се приема за подписано при условията на чл. 13 ал. 1 от Закона за електронен подпис и се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13 ал. 3 ЗЕДЕП/, но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /чл. 13 ал. 4 ЗЕДЕП/.

Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.

Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава- чл. 180 ГПК и чл. 18 ал. 3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184 ал. 1 изр. 1 ГПК , той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание /в.т. см. решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК/.

Видно от представените по делото шест договора за потребителски кредити между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД – кредитор, и физическото лицеа – кредитополучател, същите са сключени на основание предложение за сключване на договор за паричен кредит, направено от кредитополучателя във форма за кандидатстване, попълнена по електронен път на уеб страницата на кредитора, представляващ електронен документ по смисъла на ЗЕДЕП; на кредитополучателя е предоставена преддоговорна информация-Стандартен европейски формуляр, касаеща предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 ЗПФУР, посочваща индивидуалните условия на договора за предоставяне на паричен заем, с който кредитополучателят предварително се е запознал чрез средство за комуникация от разстояние, а именно – горепосочената уеб страница, като при сключване на договора изрично е направил изявление обективирано в цитирания договор, че приема всички условия, посочени в преддоговорната информация.