Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 235 от 17.10.2025, Районен съд - Козлодуй

Съд
Районен съд - Козлодуй
Дело
Гражданско дело 608/2025
Вид
Решение № 235
Подписан
17.10.2025
В сила
05.02.2026
Състав
Галя Василева Петрешкова Ставарова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68г, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 3 · Закон за кредитните институции
  • чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1, т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1, т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1, т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1, т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1, т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1, т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1, т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
  • чл.12, ал.1,т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
  • чл.12, ал.1,т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
  • чл.12, ал.1,т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1, и ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1, и ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Козлодуй, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя В. Петрешкова Ставарова при участието на секретаря ВИЛИАНА Г. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско дело № 20251440100608 по описа за 2025 година

Съдебното производство е образувано по искова молба на Й. М. Р., ЕГН********** от гр.К., обл.В., ж.к.**, бл.**, вх.*, ет.**, ап.* чрез пълномощника си адв. М. С., съдебен адрес: гр.К., ул."В.К." № 1, ет.2 /сграда на АПК, ет.2./, с която е предявила срещу "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин, ж.к. „Люлин" 10, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис -сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 ЗПК, с който се иска да бъде обявен за нищожен договор сключен между Й. М. Р. и "Изи Асет Мениджъмънт" АД, ЕИК *****, гр.София, за предоставяне на потребителски кредит № 5125731 от 27.05.2024г. вземанията по който са прехвърлени на ответника ;

- иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 4.00 лева /четири лева/, платени без основание във връзка със сключения между ищеца и "Изи Асет Мениджъмънт" АД, ЕИК *****, гр.София, нищожен договор за предоставяне на потребителски кредит № 5125731 от 27.05.2024г. вземанията по който са прехвърлени на ответника ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Претендира присъждане на направените в процеса разноски за всеки един от исковете поотделно.

Ищецът твърди, че е страна по договор за кредит № 5125731 от 27.05.2024г. сключен между него като заемател и „Изи Асет Мениджмънт" АД като заемодател, дружеството е предоставило на ищеца заем в размер на 2 250 лева, при следните параметри: размер на погасителната вноска - 134.05 лева, 1 срок на заема: 20 двуседмични вноски, дата на първа вноска -13.06.2024г. и краен падеж 06.03.2025г. Общата сума за връщане е 2 681 лева.

Съгласно условията на договора, заемателят се задължава да предостави обезпечение под формата на две физически лица с множество изисквания към тях, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки срещу възнаграждение.

При неизпълнение на тези задължения в определен от дружеството кратък срок, допълнително се начислява неустойка в размер на 81.95 лева на всеки две седмици, платими заедно с погасителната вноска или общо за целия срок на договора размера на възнаграждението за обезпечение възлиза на 1 639 лева.

По този начин общия размер на задължението по договора за кредит възлиза на 4320 лева.

Излага твърдения, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11 ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1,т. 7-9 от ЗПК.

Твърди, че е налице нарушение на нормата на чл.19, ал.1, и ал.2 от ЗПК, според която годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви и всички други преки или косвени разходи.

Счита, че в съдържанието на договора за паричен заем е допуснато нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР е неточен и заблуждава заемополучателя, тъй като с Договора е поставено условие за предоставяне на обезпечение и дължима по него сума в размер на 1 629 лева, която следва да се включи в ГПР, съгласно нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК.

Сочи, че в договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент ГПР което води до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин чл.10 ал.1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна стойност, при неспазване на изискванията на чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК, което не е позволило на ищцата да прецени икономическите последици от сключването на договора, поради което той е недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.

В посочения в договора ГПР не е включена сумата, представляваща възнаграждение за гаранция в размер на 1639 лева. Включването на клаузата за обезпечаване на задължението по кредита в Договора за кредит, чрез поръчителство на посочено и одобрено от кредитора дружество, за което се дължи отделно възнаграждение противоречи освен на закона и на добрите нрави, а също е налице и заобикаляне на закона, каквато забрана предвижда чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Твърди, че клаузата за обезпечение е сключена в условията на неравноправност по смисъла на ЗЗП, което я прави нищожна поради противоречие с чл.146, ал.1 ЗЗП.

В чл.19, ал.4 от ЗПК е предвидено, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, но заплащането на такса за поръчителство води до заобикаляне на тази норма, тъй като размера на ГПР 2 възлиза на 3 687 % /три хиляди шестстотин осемдесет и седем процента/ и надхвърля многократно допустимия петкратен размер.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.

Излагат се съображения, че са неоснователни твърденията за нищожност на договора за паричен заем, поради нарушения на императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП. Твърди се, че договорът съдържа законово изискуемите форма и съдържание, като на ищеца още в самото начало е предоставен Стандартен европейски формуляр /СЕФ/.

Счита се, че твърдението на ищеца, че договорът противоречи на чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.22 от ЗПК, е невярно, тъй като всички параметри по договора са били известни, още на етап преддоговорна информация, доколкото са били обективирани в СЕФ.

Сочи се, че размерът на ГПР е изчислен изцяло и в съответствие със законовата формула, разписана в Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК.

Предвид гореизложеното се счита, че сключеният Договор за кредит е действителен и между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение.

Моли се съда да постановите решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказан.

Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.

В с.з. ищцата редовно призована не се явява. Изпраща представител адвокат М. С., който поддържа иска в съдебно заседание.

Ответникът редовно призован не изпраща представител, ангажира становище по делото и представя доказателства.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже наличието на правоотношение по договор за паричен заем, с посоченото в исковата молба съдържание, които не отговарят на твърдените законови изисквания на специалния ЗПК, при което са налице пороци, водещи до тяхната недействителност.

Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. В Решение № 23/07.07.2016г. по т.д.№ 3686/2014г. на ВКС, I т.о. е дадено разяснение за правомощията и задълженията на съда относно служебната проверка за неравноправни клаузи в потребителските договори в съответствие с тълкуването на Съда на Европейския съюз на Директива 93/13. Според това решение първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор.

На 27.05.2024г. ищецът Й. М. Р. в качеството си на кредитополучател 3 сключил и „Изи Асет Мениджмънт" АД в качеството на кредитодател договор за потребителски кредит № 5125731 от 27.05.2024г.

По силата на договор за кредит № 5125731 от 27.05.2024г. на ищеца е предоставен заем в размер на 2 250 лева, при следните параметри: размер на погасителната вноска - 134.05 лева, срок на заема: 20 двуседмични вноски, дата на първа вноска -13.06.2024г. и краен падеж 06.03.2025г. Общата сума за връщане е 2 681 лева.

В чл.4, ал.1 от договора било предвидено, че в случай, че Кредитополучателя е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение по кредита, същия следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави едно от следните обезпечения: банкова гаранция или да сключи договор за поръчителство в одобрено от кредитора юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

При неизпълнение на тези задължения в определен от дружеството кратък срок, допълнително се начислява неустойка в размер на 81.95 лева на всеки две седмици, платими заедно с погасителната вноска или общо за целия срок на договора размера на възнаграждението за обезпечение възлиза на 1 639 лева.

По този начин общия размер на задължението по договора за кредит възлиза на 4 320 лева.

Между ищецът, в качеството му на потребител и „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК: 202513690, в качеството му на поръчител, е сключен договор за предоставяне на гаранция на 27.05.2024 г.

По силата на същия договор за поръчителство, ищецът като потребител е възложил, а Файненшъл България“ ЕООД, в качеството му на гарант, поел задължението да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парично задължение) в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с наредител – потребителят, с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договорите за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на потребителя по договора за заем /чл.

1, ал. 1 от договора/. Посочено е в чл. 1, ал. 2 от договора, че гаранцията се издава от гаранта и влиза в сила, в случай че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 и чл. 4, т. 2 от договора за паричен заем в указание срок да предостави обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. За поемане на задължението по договора, в полза на гаранта „Файненшъл България“ ЕООД е уговорено възнаграждение в размер на сумата от 1 639 лева, платима от потребителя разсрочено, на вноски от по на 81.95 лева на уговорените в договорите падежни дати /чл. 3, ал. 1/.

„Изи Асет Мениджмънт“ АД било овластено да приема плащания и за гаранта – ответник по делото, като дори е уговорено, че в случай че заплатената от потребителя сума е недостатъчна да покрие както вноската по договора за заем, така и тази към гаранта, с приоритет се погасяват задълженията към гаранта /чл. 3, ал. 3/. Файненшъл България“ ЕООД, в качеството му на гарант, поел задължението да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парично задължение) в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с наредител – потребителят, с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на 4 потребителя, възникнали съгласно договорите за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на потребителя по договора за заем /чл.

1, ал. 1 от договора/. Посочено е в чл. 1, ал. 2 от договора, че гаранцията се издава от гаранта и влиза в сила, в случай че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 и чл. 4, т. 2 от договора за паричен заем в указание срок да предостави обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. За поемане на задължението по договора, в полза на гаранта „Файненшъл България“ ЕООД е уговорено възнаграждение в размер на сумата от 1639.00 лева, платима от потребителя разсрочено, на вноски от по 81.95 лева на уговорените в договорите падежни дати /чл.3, ал.

1/. „Изи Асет Мениджмънт“ АД било овластено да приема плащания и за гаранта– ответник по делото, като дори е уговорено, че в случай че заплатената от потребителя сума е недостатъчна да покрие както вноската по договора за заем, така и тази към гаранта, с приоритет се погасяват задълженията към гаранта /чл. 3, ал. 3/.

По делото няма спор между страните, че вземането е прехвърлено изцяло на ответното дружество на основание Приложение №1 от дата 05.05.2025 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2024 г. ведно с всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви.