Решение № 239 от 23.09.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Добрич, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНЧО Й. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Снежина Ив. Д. като разгледа докладваното от ДАНЧО Й. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20263230200603 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. Ж. Ж., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Добрич, ул. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, чрез адвокат Ж. М. Ж. от Адвокатска колегия София, срещу наказателно постановление № 885382F876578/21.04.2026 г., издадено от Директора на офис (дирекция) за обслужване - Добрич в ТД на НАП Варна, с което на П. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, за нарушение по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ във вр. с чл. 31 от ЗАНН, на основание чл. 31 от ЗАНН, е наложено административно наказание глоба в размер на 26 (двадесет и шест) евро.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че следва да бъде приложена нормата на чл. 28 от ЗАНН. Иска се и присъждане на сторените по делото разноски.

Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, не се представлява. По делото е депозирана писмена молба от процесуалния му представител, с която се изразява желание да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, като се излагат и доводи по съществото на делото. Иска се и присъждане на сторените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

1

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление - за правилно и законосъобразно. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка процесното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно представената по делото Заповед № З-ЦУ-30-575/02.04.2026 г. на Изпълнителния директор на НАП.

АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и в присъствието на двама свидетели, съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. АУАН е бил връчен по надлежния ред на нарушителя, документирано с подписа му, като при връчване на акта същият не се е възползвал от правото си на обяснения и възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е било депозирано писмено възражение по акта.

Наказателното постановление (НП) е издадено в рамките на срока по чл.

34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния за това административнонаказващ орган, съгласно приложената по делото Заповед № З-ЦУ-30-575/02.04.2026 г. на Изпълнителния директор на НАП, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочена са и съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени – чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ във вр. с чл. 31 от ЗАНН, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува. Правилно и законосъобразно нарушението е подведено под санкционната разпоредба на чл. 31 от ЗАНН.

Предвид изложеното съдът намира, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице 2 подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.

Лице, което не изпълни или наруши законно разпореждане, заповед или наредба на орган на властта, включително във връзка със стопанските мероприятия на държавата, се наказва с глоба от 2 до 50 лева (чл. 31 от ЗАНН).

Жалбоподателят П. Ж. Ж. е санкциониран за това, че при извършена документална проверка на 10.03.2026 г. в ТД на НАП Варна, офис Добрич, във връзка с подадена декларация за прекъсване на трудовата дейност, е установено, че в качеството си на самоосигуряващо се лице свободна професия в Адвокатско дружество „***.“, ЕИК ***, не е подал декларация в ТД на НАП Варна, офис Добрич по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица за прекъсване на трудовата дейност в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Лицето е прекъснало дейността си на 01.01.2026 г. и е следвало да подаде декларацията най-късно до 08.01.2026 г., с което е осъществил състава на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ във вр. с чл. 31 от ЗАНН.

Декларацията е подадена по електронен път с КЕП (квалифициран електронен подпис) на 20.02.2026 г. с вх. № 08000260010979/20.02.2026 г.

В хода на съдебното производство безспорно се установи, че жалбоподателят, в качеството си на самоосигуряващо се лице, действително е извършил констатираното в акта нарушение: не е изпълнил задължението си да подаде в ТД на НАП Варна, офис Добрич, декларация по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ за прекъсване на трудовата дейност в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството - в случая до 08.01.2026 г. включително, като декларацията е подадена на 20.02.2026 г.

Изложената фактическа обстановка, която не се оспорва, съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите С. З. Г., Е. А.

П. и Е. Д. Д., както и от приложеното и прието по делото писмено доказателство – Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице с вх.

№ 08000260010979/20.02.2026 г.

С оглед изложеното, съдът намира така описаното нарушение в АУАН и в НП за доказано, поради което законосъобразно административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя. Извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно, т.е. съставлява фактическия състав на визираните в наказателното постановление законови норми и е основание за реализирането на административнонаказателната отговорност, съгласно чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ във вр. с чл. 31 от ЗАНН.

По отношение на наложеното наказание: Предвиденото наказание по чл.

31 от ЗАНН е глоба от 2 до 50 лева.

Административнонаказващият орган е определил размера на наказанието глоба в неговия максимум, а именно – глоба в размер на 26 (двадесет и шест) евро.

Правилно административнонаказващият орган е санкционирал 3 жалбоподателя, като при определяне размера на наказанието глоба е съобразил целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН, отчитайки като отегчаващо обстоятелство дългия период на закъснението, а именно - 1 (един) месец и 12 (дванадесет) дни.

Съдът намира, че нарушението не представлява маловажен случай по следните съображения:

Според § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата и община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Т.е. маловажността е конкретна преценка на степента на обществената опасност на нарушението от страна на съда, респективно на административнонаказващия орган, в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид. В случая извършеното нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид. Обстоятелството, че не са налице вредоносни последици за обществените отношения не е основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, защото нарушението е формално. От друга страна фактът, че нарушението е първо и жалбоподателят няма извършени други нарушения на данъчното законодателство, е по съществото си смекчаващо вината обстоятелство, което има значение при определяне на наказанието, но не и при преценката за маловажност на случая, и не може да обоснове извода, че деянието не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна и не представлява административно нарушение.

Липсват и други обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Напротив, нарушението е извършено като е подадена съответната декларация в един дълъг период от изтичане на срока – 1 (един) месец и 12 (дванадесет) дни 2 (два) месеца след изтичането му.

В този смисъл становището на административнонаказващия орган, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН е законосъобразно.

По горните съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.

С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния представител на въззиваемата страна - Директора на ТД на НАП Варна, офис Добрич искане, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН. В случая, за защита в 4 производства по Закона за административните нарушения и наказания, разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ (Нов ДВ, бр. 59 от 2009 г., в сила от 28.07.2009 г., изм., бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г., бр. 53 от 2025 г., в сила от 1.10.2025 г.) предвижда възнаграждение от 130 до 190 лева. Производството по делото е проведено в едно съдебно заседание, не се отличава с фактическа или правна сложност, разпитани са неголям брой свидетели - трима, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на 66,47 евро (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента)/130 (сто и тридесет) лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 във вр. с ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А наказателно постановление

№

885382F876578/21.04.2026 г., издадено от Директора на офис (дирекция) за обслужване - Добрич в ТД на НАП Варна, с което на П. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „***“ №***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, за нарушение по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ във вр. с чл. 31 от ЗАНН, на основание чл. 31 от ЗАНН, е наложено административно наказание глоба в размер на 26 (двадесет и шест) евро.

ОСЪЖДА П. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, да заплати на Териториална дирекция на НАП Варна, сума в размер на 66,47 евро (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента), представляваща юрисконсултско възнаграждение.