Акт от 21.07.2022, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ гр. Русе,21.07.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд -

Русе, V-ти състав, в публично заседание на 23 юни през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ:

ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм. дело № 156 по описа за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 118 от

Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на К.Ф.М. *** срещу Решение № 1040-17-24/25.03.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе, с което е потвърдено Разпореждане № 171-00-1518-3/04.02.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО. В жалбата са наведени основания за незаконосъобразност на оспорения акт и потвърденото с него разпореждане поради нарушение на материалния закон. Претендира се отмяна на акта, както и присъждане на направените разноски.

Ответникът, действащ в процеса чрез процесуален представител – юрисконсулт, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски.

След като съобрази събраните по делото доказателства, становищата на страните и релевираните от тях доводи и след като извърши служебна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК вр. с чл. 146 АПК, административният съд приема за установено следното:

Със заявление вх. № 3068/06.07.2021 г. по описа на Дирекция „Бюро по труда“, съответно вх.№ 171-00-1518/06.07.2021 г. по описа на ТП на НОИ - Русе (л. 40 от преписката) жалбоподателят К.М. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ). В заявлението М. посочва, че за периода от 27.02.2014 г. до 05.07.2021 г. е упражнявал трудова дейност в друга държава – Испания, като не получава парично обезщетение за безработица в друга държава. Към това заявление М. е подал и декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 (л. 41 от преписката), в която е посочил като последен период на заетост периода от 09.10.2017 г. до 05.07.2021 г. в Испания, където е работил като наето лице. Декларирал е още, че през периода на тази последна заетост съпругата му е живяла в държавата по заетостта, т.е. в Испания, а преобладаващата част от роднините й са живели в България. На последно място М. е посочил в декларацията, че не притежава собствено жилище в България; преобладаващата част от социалните му контакти са в България и възнамерява да се установи трайно в България. За потвърждаване на положения от жалбоподателя труд и получено възнаграждение в Испания, М. представил множество документи (л.

43-52 от преписката) и подал заявление за установяване на осигурителни периоди в друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 (л. 42 от преписката), в което описал по периоди заетостта си на територията на Испания.

По делото няма спор, че М. се е регистрирал в като безработен в Агенцията по заетостта веднага след завръщането си в България на 06.07.2021 г. едновременно с подаване на заявлението за отпускане на паричното обезщетение за безработица.

С разпореждане № 171-00-1518-1/13.07.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Русе (л. 37 от преписката) на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО производството по отпускане на парично обезщетение за безработица на жалбоподателя е спряно с мотив, че поради упражняване на трудова дейност в друга държава членка на ЕС се изчаква получаване на СЕД Н006, СЕД U002 и СЕД U004 от чужда осигурителна институция.

По административната преписка липсват данни за получаване на СЕД U002 и СЕД U004. Във връзка с уточняване на държавата по постоянно пребиваване на жалбоподателя от испанската компетентна институция е предоставена информация със структуриран електронен документ (СЕД) H006, получен чрез системата за електронен обмен на данни между държавите-членки на ЕС (л. 30-32 от преписката). В документа компетентната институция на Испания е удостоверила, че жалбоподателят е живял на адрес в гр. Мадрид, Испания, като видът на адреса е определен от компетентната институция на Испания като „държава на пребиваване“. Като допълнителна информация е посочено, че предвид заетостта на лицето от 27.10.2014 г. в Мадрид, испанската компетентна институция приема, че лицето живее в Мадрид още от тази дата (поисканата информация от страна на ТП на НОИ – Русе е само по отношение на периода на последната заетост). Формулярът не съдържа информация за семейното положение на жалбоподателя за времето на пребиваването му в Испания, но по делото не е спорно, че М. е живял в Испания със съпругата и родителите си. Последното обстоятелство се установява от разпита на съпругата му Й.Б. Мемхедова, която посочва, че жалбоподателят живее в Испания заедно с родителите си от 18-годишна възраст и работи там от 19-годишен. След запознанството си по интернет свидетелката се е преместила да живее при жалбоподателя в Испания като са се завърнали за кратко в България, за да направят сватба и след това са се завръщали за кратки периоди, за да може свидетелката да се види с родителите си. През 2021 г. са били освободени от работа заради КОВИД кризата и тогава са се завърнали за постоянно в България като свидетелката се е записала за студентка в Русенския университет, а по-късно жалбоподателят е започнал и работа в България.

На 03.02.2022 г. е издадено

Разпореждане № 171-00-1518-2, с което ръководителят на осигуряването за безработица на основание чл. 55 от АПК е възобновил производството по заявлението на жалбоподателя за отпускане на ПОБ с мотива, че е получен по електронен обмен на социално-осигурителна информация между България и ЕС СЕД Н006, издаден от компетентната институция на Испания. Последвало издаване на Разпореждане № 171-00-1518-3/04.02.2022 г., с което на основание чл.54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 11, §3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на К.Ф.М.. В мотивите на разпореждането е посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) 883/2004 българската институция не е компетентна да предостави парично обезщетение за безработица по българското законодателство, тъй като пребиваването на лицето по смисъла на европейските регламенти в областта на социалната сигурност е държавата по последна заетост – Испания. Това обстоятелство според административния орган се установява от получения структуриран електронен документ (СЕД) Н006 (Отговор на искането за информация за пребиваване – чл. 11 и чл. 20 от Регламент № 987/2009), издаден от компетентната институция на Испания, в който се съобщава, че за М. Испания е държава на пребиваване през периодите на заетост там. Разпореждането е оспорено от М. пред директора на ТП на НОИ – Русе. Възраженията на жалбоподателя се основават на твърдението, че същият само временно е пребивавал в Испания, а ръководителят на осигуряването за безработица неправилно е тълкувал и приложил понятията „пребиваване“ и „престой“ по смисъла на европейските регламенти.

Жалбоподателят е посочил, че в България живеят роднините му и съпругата му, която продължава обучението си във висше учебно заведение. Семейството живее в жилище на родителите на жалбоподателя, който е закупил МПС в България и редовно заплаща застраховки и данъци и дори е започнал работа в България, с което безспорно е демонстрирал избраното он него място на пребиваване.

В хода на производството пред горестоящия орган е изискана информация от ТД на НАП – Варна, офис Русе (л. 23 от преписката) дали М. е плащал данъци в Република България върху доходите си от последната заетост в Испания за периода 24.10.2014 г. – 05.07.2021 г. В отговор приходната администрация посочва, че М. не е подавал годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за съответните периоди (л. 24 от преписката). Изискана е също така информация от ОДМВР – Русе за влизане и излизане в/от България на М. и съпругата му, като и членовете на тяхното семейство за времето на заетостта му в Испания от 27.04.2014 г. до датата на искането за информация (л. 25 от преписката). От предоставената информация се установява, че за времето от 27.04.2014 г. до 04.03.2022 г. М. и съпругата му са се завръщали в България три пъти . през 2015 г. за 12 дни, през 2019 г. – за един месец и през 2021 при окончателното им завръщане. Родителите на М. са пътували с него през 2015 г. и през месец август 2021 г.

Горестоящият орган се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство Решение № 1040-17-24/25.03.2022 г., с което е отхвърлил жалбата на М.. Мотивите, с които горестоящият орган е отхвърлил жалбата и е потвърдил оспореното пред него разпореждане за отказ да бъде отпуснато парично обезщетение за безработица, се базират на тълкуване на разпоредбата на чл. 1, § 3, б. „й“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 и чл. 11, § 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009, касаещи понятието „пребиваване“ във връзка с данните от получения от испанската институция СЕД Н006 и данните за липса на плащани данъци в Република България, както и за времето на завръщане на жалбоподателя в България. Административният орган приема, че в конкретния случай държавата по последна заетост и държавата по пребиваване на жалбоподателя съвпадат и това е Испания, както и че завръщането на М. в България не представлява завръщане в държавата по пребиваване, а промяна на пребиваването след приключване на заетостта в Испания, поради което компетентна по отношение на паричното обезщетение за безработица се явява именно тази държава.

Решението на Директора на ТП на НОИ –

Русе е съобщено на жалбоподателя чрез представляващия го адвокат Б. на 30.03.2022 г., видно от известие за доставяне на л. 4 от преписката, след което на 06.04.2021 г. М., чрез адвоката си, подал жалба по пощата чрез административния орган до настоящия съд. Наведените в жалбата възражения са свързани със същите твърдения, каквито са поддържани и пред ответния административен орган.

От така установеното фактическо положение съдът достигна до следните правни изводи:

Оспорването е процесуално допустимо и подлежи на разглеждане.

Жалбата е подадена от надлежна страна – неблагоприятно засегнат адресат на акта, депозирана е в преклузивния 14-дневен срок по чл. 118, ал. 1 КСО и е насочена срещу годен за оспорване акт съгласно цитираната норма.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган (арг. чл .117 КСО). Спазена е предписаната от закона писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. фактически и правни основания. При издаването му са спазени административно производствените правила. Не се установява и нарушение на закона, като относимите материалноправни норми са тълкувани и приложени правилно към конкретния случай.

По делото няма спор по фактите.

Спорът е от правен характер и се свежда до определяне на това коя е компетентната държава по изплащането на парично обезщетение за безработица, след като последната заетост на жалбоподателя е била на територията на Испания.

Безспорно Република България като държава – членка на ЕС е обвързана от европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Това са общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони. Към настоящият момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г.

Регламент (ЕО) № 883/2004 намира приложение към правилата за отпускане и определяне на посочените в чл.

3, § 1 обезщетения, обуславящи клоновете на социална сигурност, сред които са и обезщетенията за безработица (чл. 3, параграф 1, б."з"). Персоналният обхват на регламента е определен в разпоредбата на чл. 2, § 1, която предвижда, че настоящият регламент се прилага към граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица.