Решение № 2787 от 12.05.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 12570/2023
- Вид
- Решение № 2787
- Подписан
- 12.05.2024
- В сила
- 07.05.2026
- Състав
- Божана Желязкова
Цитирани разпоредби
- чл.154, ал.1, изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1 · Закон за общинската собственост
- чл. 30, ал. 3 · Закон за пътищата
- чл. 30, ал. 4 · Закон за пътищата
- чл. 48, т. 2, б. "Б" · Правилник за прилагане на Закона за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 2787 гр. София, 12.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Божана Желязкова при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело № 20231100112570 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД- искане за присъждане на обезщетение за причинени вследствие противоправното поведение на служители на ответника неимуществени вреди в размер на 60 000 лева / шестдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва, считано от дата на увреждането 27.10.2023 г., до окончателното изпълнение на задължението.
ИЩЕЦЪТ- М.м Г. Г., ЕГ Н **********, действащ чрез пълномощника си адв. А. В. - С А К, твърди, че на 27.10.2023г., около 19:00 ч., на територията на Столична община, в гр. София, се е разхождал в ж.к. „Връбница“ по ул. „Звъника“. Същият е вървял с посока на движение от ул. „Нишава“ към ул. „Кюстендил“ по суха пътна настилка, като в района на № 5 се препъва в разместените тротоарни плочки, вследствие на което губи равновесие и пада на дясната си страна. На 27.10.2023 г. е бил прегледан в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕДА - гр.
София, като след извършени рентгенографии на дясна гривнена става и на лявото ходило и пръсти е установено е, че се касае за счупване на ладиевидната кост на китката на дясната ръка и счупване на метатарзалната кост на левия крак. При извършения преглед е взето решение гипсова имобилизация на увредените крайници и поставяне на гипсови шини. На ищеца са му дадени предписания за спазване на щадящ режим, провеждане на рехабилитация и прием на обезболяващи медикаменти. Твърди, че получените вследствие на инцидента телесни увреждания са му причинили значителни болки и страдания, поради което моли СО да му заплати обезщетение за причинените болки и страдания в размер на 60 000лв., ведно съсзаконната лихва, считано от 27.10.2023г. Претендира и разноски.
ОТВЕТНИКЪТ- Столична община гр.София, ул. "Московска" №33, чрез М. А. оспорва 1 иска по основание и размер- сочи, че липсват категорични доказателства точно при какви обстоятелства е настъпил инцидентът и конкретното място на препъването и падането, поради което не може да се приеме, че отговорността е на Столична община. Липсват твърдения и доказателства за мястото на инцидента и конкретните неравни и разместени тротоарни плочки. Оспорва твърдението на ищеца за компрометирана тротоарна настилка с разместени и надигнати тротоарни плочки в посочения участък. Твърди, че Столична община е изпълнявала и изпълнява задълженията си по текущо поддържане на процесния участък в съответствие с нормативната уредба. Оспорва описаното увреждане да е вследствие твърдения механизъм. Оспорва твърденията, че вследствие на спъване е настъпило увреждането на ищеца. Сочи, че Столична община е изпълнила законовото си задължение да поддържа тротоарното платно като негов стопанин, поради което предявения иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Прави евентуално възражение за прекомерност на исканото обезщетение. Претендира юриск. възнаграждение.
Съдът, като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено следното:
С исковата молба е представена мед. документация, с която се установява проведено лечение на ищеца и която е от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.
Според заключението на СМЕ, изготвено от д-р Т. Д., ортопед-травматолог, се установява, че ищецът М. Г. е получил на 27. 10. 2023 г. следните травматични увреждания : счупване на ладиевидната кост на дясната ръка; многофрагментно счупване на основата на първата фаланга на V- тия пръст на лявото ходило. Счупването на ладиевидната кост на дясната ръка е причинило трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за около 3-4 месеца. Счупването на основата на първата фаланга на V- ти пръст на лявото ходило е довело до трайно ограничение на движенията на левия долен крайник за около 2-3 месеца.
Проведено е следното лечение - на 27 10 2023 г М. Г. е прегледан в Спешно отделение на болница "Пирогов" и след направени изследвания са установени - счупване на ладиевидната кост на дясна ръка и на V-ти пръст на лявото ходило. Поставени са гипсови шини на ръката и крака, които ищецът е носил около 2,5 месеца. След свалянето им е провеждал раздвижване на ръката и крака. Поставянето на гипсови шини на ръката и на крака е било необходимо за обездвижва нето им поради установените счупвания. М. Г. е претърпял болки непосредствено след инцидента с голям интен зитет за около 7-8 дни, болки с умерен интензитет за около 2 месеца, болки с по-малък интен зитет след втория месец от ПТП до около 3-4 месеца. След това интензитетът на болките е намалял. Ищецът може да изпитва болки и понастоящем при по-голямо и по-продължително ходене и стоене прав, при влажно и студено време до около 10-12 месеца от инцидента. Счупването на ладиевидната кост на ръката се получава по директен механизъм при падане на земята върху дланта. Счупването на основата на V-ти пръст на ходилото се получава при директен удар на същото в тъп твърд предмет. И двете травматични увреди могат да бъдат получени при процесното събитие. Състоянието на ищеца понастоящем е стабилизирано. Възстановена е 2 самостоятелната му походка. Налице е остатъчно ограничение обема на движения на V пръст на лявото ходило с 25 %. Счупването на основата на V-ти пръст на лявото ходило не е зарастнало напълно - вижда се костен откъс, разположен встрани. Счупването на ладиевидната кост на дясната ръка е зарастнало напълно. Движенията на дясната гривнена става са възстановени. Ищецът може да се самообслужва с дясната ръка.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Свидетелят Ц.Н.А. твърди, че е бил очевидец на настъпване на инцидента с ищеца. Бил в едно кафене с външен бар. Излизайки от заведението, за да говори по телефона, видял как ищецът се строполил на два метра от него. Сочи, че ходи по веднъж-два пъти в кварталното кафе и там на това място всеки един от ходещите редовно падал, той също е стъпвал накриво. Имало едно дърво с корени, самите плочки не са подредени, стърчат, не може да каже дали от корените на дървото са повдигнати тротоарните плочки. Попитал го какво става, той изохкал, седнал, помогнал му да се изправи, започнал да накуцва, казал, че го боли дясната ръка, държял се за дясната ръка. Дори го помолил да спре такси и го придружил до булеварда.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Искът с правно основание чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД е основателен.
Ищецът се стреми да ангажира деликтната отговорност на ответника по реда на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД. Неговата отговорност е свързана с виновното и противоправно действие на други лица, на които са възложили определена работа за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. В този смисъл отговорността ответника има обезпечително–гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.
Съгласно нормата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на работата. За да бъде основателен предявеният иск, следва да се установи осъществяването на всички елементи от сложния правопораждащ фактически състав: ответникът да е възложил работа на негов служител, респ. служители; извършването на противоправно деяние от това лице, респ. лица при изпълнението на работата или по повод изпълнението на тази работа; настъпването на описаните в исковата молба вреди, както и наличието на пряка причинно – следствена връзка между деянието и вредите. Нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция за вина във всички случаи на непозволено увреждане, поради което ищцата не следва да установява наличието на вина.
По правилото на чл.154, ал.1, изр.1 от ГПК ищецът следваше да проведе главно и пълно доказване на обстоятелствата, които според определението на СГС съставляват фактически основания на претенцията й.
По делото се доказа противоправното бездействие на служителите на ответника, 3 представляващо неизпълнение на нормативно възложените им задължения с разпоредбите на чл. 11, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата (ЗП-„Изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община.)/ и чл. 48, т. 2, б. "Б" от Правилника за приложение на Закона за пътищата /ППЗП/. С изброените норми /чл. 30, ал. 3 от ЗП и чл.
48, т. 2, б. "Б" от ППЗП/ на общината е възложено изграждането, ремонтът и поддържавено на тротоарите. В частност- на ответника СО е възложена поддръжката и ремонтът на процесната улица и съответния тротоар, разположен на негова територия, като тези задължения ответникът следва да изпълнява с грижата на добрия стопанин и в интерес на населението /чл. 11, ал. 1 от ЗОС/. От събраните по делото гласни доказателства показанията на св. Ц.Н.А. , които съдът кредитира като почиващи на неговите преки и непосредствени впечатления и кореспондиращи на фактите, безспорно се установява, че процесната улица е с разместени тротоарни плочки. Т.е. безспорно и категорично се установява неизпълнението на горепосоченото нормативно възложено на ответника задължение за ремонт и поддръжка на тротоарите по улиците.
На следващо място, от показанията на св. Ц.Н.А., категорично се установява причинноследствената връзка между неизпълнението на задълженията от служителите на ответника за ремонт и поддръжка на тротоар и причинените на ищеца неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от падането на ищеца в процесната улица с разместени тротоарни плочки. Изпълнението на задълженията на ответника по чл. 30, ал. 4 от ЗП и чл.
48, т. 2, б. "Б" от ППЗП изисква изграждането, ремонтът и поддръжката на процесната улица с разместени тротоарни плочки. Неоснователно е и възражението на ответника за недоказан механизъм на падането. Напротив, свидетелят изрично и категорично установява, че падането на ищеца е резултат от улица с неподдържана и увредена тротоарна настилка. С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че по делото са безспорно установени следните елементи от фактическия състав по чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД: противоправно бездействие на служителите на ответника, натоварени с изпълнението на нормативните задължения по чл. 30, ал. 4 от ЗП и чл. 4848, т. 2, б. "б. " от ППЗП, вината за неизпълнението на тези задължения от служителите на ответника се презюмира, на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като законовата презумпция не е опровергана от ответника в съответствие с носената от него доказателствена тежест. Доказана е и причинноследствената връзка между неизпълнението на нормативно възложените задължения от служителите на ответника и падането на ищеца и причинените му в резултат на това падане вреди.
По отношение на вредите, за които е доказано по делото, че са в пряка причинно-следствена връзка с процесния инцидент, настоящият съдебен състав приема следното: на първо място, съдът приема, че това са причинените на ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, претърпяни от полученото в резултат на падането. Причинно-следствената връзка между 4 инцидента и счупванията на ищеца е доказана с показанията на св. Ц.Н.А. и приетото по делото и неоспорено заключение на СМЕ. От неоспореното заключение на СМЕ се установява, че в представените по делото медицински документи, също неоспорени от ответника, се съдържат достатъчно данни за установяване конкретното състояние на ищеца.
Установява се от експертното заключение, че ищецът е получил счупване на ладиевидната кост на дясната ръка; многофрагментно счупване на основата на първата фаланга на V- тия пръст на лявото ходило. Тези увреждания кореспондират с механизма на настъпване на процесното събитие.