Решение № 4226 от 19.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4226 гр. София, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Попова при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело № 20251100113356 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.

Предявени са искове по чл.432 от КЗ – за осъждане на ответника да заплати на ищците обезщетение за претърпени вреди / имуществени и неимуществени такива/ от ПТП, настъпило на 03.01.2020г. , причинено виновно от водач на застраховано при ответника МПС.

В исковата молба се твърди, че на 03.01.2020 г., на обходния път на гр.Пловдив, настъпило ПТП между управлявания от Д. Д. лек автомобил и управлявания от Б.Ф. автомобил. От удара, автомобилът на Д. Д. навлязъл в насрещната пътна лента, при което последвал удар с управляван от Ф.Ф.

Автомобил Вина за настъпване на ПТП имала Б.Ф., установено в проведеното досъдебно производство.

Твърди се, че от инцидента пострадали ищците Д. Д. – водач, М. Д. и А. Д. – последните две – пътници. Д. Д. бил настанен в болнично заведение с диагноза – контузия в областта на тазобедрената става, М. Д. – с леки телесни повреди /неуточнени/, а А. Д. – контузия на главата и корема.

Твърдят, че както към датата на настъпване на ПТП, така и по време на възстановителния период са изпитвали както физически болки от търпените травми, така и негативните душевни емоции, чието обезщетяване искат.

1

Претенциите за имуществени вреди почиват на твърдения за извършени разходи за лечение, които също претендират. Претендира разноски.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че определените и заплатени от него обезщетения са достатъчни да овъзмездят търпените от ищците нагативни емоции.

Твърди, че претендираните от ищеца увреди не са резултат от процесното ПТП, а извършените разходи за лечение не са свързани с процесната травма. Твърди, че по отношение на М. Д. не са установени травматични увреди, поради което няма право на парично обезщетение. Твърди , че вина за настъпване на процесното ПТП имат и пострадалите, което свързват с шофиране с несъобразена скорост и неизползване на предпазен колан. Оспорва размера на претендираното обезщетение, както и дължимостта на акцесорната претенция за лихва.

Претендира разноски

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл.432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", при наличието на всички обективни и субективни признаци на фактическия състав на непозволеното увреждане, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.

Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност” на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от делинквента, като фактите, въз основа на които се поражда претендираното материално право са: 1/. валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на застрахователното събитие; 2/. настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3/. претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира застрахователно обезщетение; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.

Няма спор по делото, че на 03.01.2020 г. Д. Д., съпругата му М. Д. и дъщеря им А. Д., пътували със собствения на Д. Д. лек автомобил марка ..Сузуки”, модел „Игнис" съе словенска регистрация № GO IGNIS, управляван от същия. Около 15.45 ч. на посочената, на обходния път на град Пловдив (път 11-86 км 6+200, с 2 посока на движение от гр. Асеновград към гр. София), се движели по източната лента на платното за движение с посока от от юг на север, когато лек автомобил марка ..Форд", модел ..Фокус", с ДК № ****, управляван от правоспособния водач Б.Х., движещ се в обратната посока на същия пътен участък, навлязъл внезапно и неконктролируемо в лентата за движение и непосредствено пред управлявания от Д. Д. лек автомобил. Последвал удар в предната лява част на лек автомобил „Форд, Фокус" и в предната лява част автомобила, управляван от Д. Д.. От удара управляваният от него автомобил навлязъл неконтролируемо в неговата насрещна (западната) лента и последвал втори удар в предната част на л.а. .Ленд Роувър“, управляван от Ф.Ф..

Няма спор по делото, че вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на лек автомобнл марка ..Форд", модел .Фокус с ДК № **** - Б.Ф. Х.-П., която при управлението на автомобила нарушила чл. 16, ал. 1. т. 1 и на чл. 20. Ал. 1 от ЗДвП.

Безспорно е установено и наличието на валидно застрахователно правоотношение между застрахователното дружество ответник и собственикът на лек автомобил марка БМВ, с който виновно е реализирано пътно транспортното произшествие.

Установено е по делото /заключението на приетата по делото СМЕ, което съдът кредитира изцяло/, че в резултат на настъпилото ПТП Д. Д. е получил травма на дясната тазобедрена област със счупване на крилото на дясната хълбочна кост с дислокация на костните фрагменти, представляващо по своя медико биологичен характер трайно нарушена функция на десния долен крайник за период повече от 30 дни, наложила оперативна интервенция, масивен хематом в областта на тазобедрената става и ингвиналната гънка в дясно с медико биологичната характеристика временно разстройство на здравето, неопасно за живота, множество охлузвания по двете подбедрици, охлузни рани по таза и екскориации по двата крака -временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

В острия период в резултат на фрактурата и нарастващия хематом Д. Д. е имал силни болки с невъзможност за стъпване на крайника. След операцията болките са свързани с нарушение на целостта на кожата от поставения троакарен дрен и развитието на посттравматичния оток. По време на рехабилитацията болките са свързани с възстановяване на опорната фаза на походката с десния долен крайник и силата на мускулите около фрактурата. Ходил е с помощни средства продължително - повече от два месеца.

3

А. Д. е получила повърхностна травма на коремната стена за с медико биологичен характер временно разстройство на здравето неопасно за живота, която е предизвикала болки в резултат на посттравматичните микрохематоми, нарастващия оток и ретровезикално излялата се трансудатна течност.

По отношение на М. Д. няма медицинска документация за травматични увреждания от 03.01.2020г. Но от показанията на св.Ж.а, които съдът възприема изцяло, се установява, че М. Д. е получила травма в областта на главата /“….ударила си главата…..“ -според свидетелката/, която травма, макар и без външно проявление и необходимост от медицинска обработка, не може да бъде отречена. Същата съставлява лека телесна повреда, поради което и с оглед разпоредбата на чл.493, ал.1, т.1 от КЗ, следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за претърпените от М. Д. вреди от процесното ПТП.

При това положение съдът намира за доказани предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях. Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат- телесните увреждания и търпените болки и страдания от страна на пострадалите – ищци, са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние /така СМЕ/. Доводите в противната насока, поддържани от ответника, съдът отхвърля като неоснователни.

Предявените искове с правно основание чл. 432 от КЗ са доказани по основание. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането – имуществени и неимуществени такива, като размерът на неимуществените вреди следва да се се определи от съда по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД.

Във връзка с провежаданото лечение от Д. Д. са представени разходо оправдателни документи за извършени разходи в общ размер на 30 025.52 лв. от които от ответника са възстановени 58 лева. Доколкото всички разходи са свързани с проведеното лечение /така СМЕ/, те подлежат на възстановяване изцяло – остатъкът от 29 967,52 лева следва да бъде присъден на ищеца.

Във връзка с провеждано лечение от М. Д. са представени разходо оправдателни документи, което обаче не е в пряка връзка с инцидента /така СМЕ/.

Предвид това, претенцията й за заплащане на сумата от 352 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди следва да бъде отхвърлена.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази изразената в т. 11 от ППВС 4/68 г. задължителна практика на ВС, 4 съгласно която при приложение на чл. 52 от ЗЗД, приложима и по отношение на отговорността на застрахователя като функционална на отговорността на деликвента, доразвита в постановени от ВКС /решение № 749/05.12.2008 г. по т. д.

№ 387/2008 г. на ІІ ТО, решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020 г. по т.д.2181/19 г., ВКС, 1 ТО, решение 240 от 15.01.2019 г. по т.д. 518/29 г,. 1 ТО на ВКС/ на обезщетяване на посоченото основание подлежат всички "неимуществени вреди", включващи всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време.

По отношение на Д. Д., изхождайки от критериите, посочени в чл. 52 ЗЗД, преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на травмите, възрастта на пострадалия към момента на настъпване на увреждането, срокът за възстановяване – 120 дни, периода на претърпени болки, техния интензитет, претърпените неудобства от личен и битов характер /в т.вр. показанията на св.Ж.а /, отражението на произшествието върху психо-емоционалното му състояние – негативните емоции търпени и сега, обществено икономическите условия към 2020г., съдът намира, че сумата от 50 000 лева, представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищеца Д. Д. в резултат на непозволеното увреждане.

За да определи този размер на обезщетението съдът прие за установено /от заключенията на СМЕ и с кредитираните свидетелски показания/, че пострадалият е търпял негативни емоции – болки и страдания, интензивни в първите дни след инцидента и отшумели в последствие. В острия период в резултат на фрактурата и нарастващия хематом Д. Д. е имал силни болки с невъзможност за стъпване на крайника. След операцията болките са били свързани с нарушение на целостта на кожата от поставения троакарен дрен и развитието на посттравматичния оток. По време на рехабилитацията болките са били свързани с възстановяване на опорната фаза на походката с десния долен крайник и силата на мускулите около фрактурата. Ходил е с помощни средства продължително - повече от два месеца. Бе съобразено и това, че след инцидента, здравословното състояние на ищеца е възстановено – данни за влошаване, респ. за настъпили усложнения по делото 5 н я м а . Предвид това, съобразявайки обичайното проявление и характер на претърпените травми, съдът намира че справедливия размер на обезщетението за претърпените болки и страдания е в размер на 50 000 лева. След приспадане на заплатените извънсъдебно 29 000 лева, ответникът дължи остатъкът от 21 000 лева.

Претенцията за неимуществени вреди на Д. Д. е основателна в пълен размер, в който следва да бъде уважена.

По отношение на А. Д., при отчитане на посочените по-горе обстоятелства и в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, съдът прие, че сумата от 10 000 лева съставлява справедливо обезщетение за репариране на вредите. При определяне на този размер бе съобразено, че ищцата е търпяла негативни емоции – болки от коремната травма, както и е изпитвала страх и притеснение от спомена за инцидента /така св.Ж.а/. Предвид това, съобразявайки, съдът намира че справедливия размер на обезщетението за претърпените болки и страдания е в размер на 10 000 лева. След приспадане на заплатените извънсъдебно 1 000 лева, ответникът дължи остатъкът от 9 000 лева. Претенцията за неимуществени вреди на А. Д. е основателна в пълен размер, в който следва да бъде уважена.