Решение № 1416 от 05.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1416 гр. Пловдив, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20265330204563 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Обжалвано е наказателно постановление 26-0273-000368 от

08.07.2026г издаден от Началник РУ н ОДМВР Пловдив ,РУ Хисар,с който на Д. М. В. ЕГН********** е било наложено административно наказание, глоба в размер от 127.82 евро за извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането.

Жалбоподателят В. обжалва процесното наказателно постановление .

Моли съда за неговата отмяна.

Въззиваемата страна редовно уведомена за насроченото о. с. з. не изпрати представител. В писмено молба-становище иска потвърждаването на обжалвания електронен фиш.Не претендира разноски,прави възлражения да се намалят разноските на другата страна .

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от правоимащо лице, в предвидения 14-дневен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

На 06.06.2026г. в 18.10 часа в гр.Хисаря на ул.Камилите 1 A с посока на движение от ур.Захари Стоянов към ул.Крепостна управлява личният си лек автомобил марка Фиат Панда с рег.номер ***.Тъй като било нстъпило ПТП с участник въпросното МПС на място пристигнал полицейски екип ,който е направил справка по РСОД и се установило ,че автомобила е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка, , гражданска отговорност‘‘.

За това деяние и на основание чл. 638, ал. 1 от КЗ против жалбоподателя е бил издаден процесното наказателно постановленшие,което й е била наложена глоба в размер от 127.82 -249.99 лева.Отделно бил съставен и АУАН във връзка с настъпилото ПТП.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От застврахователната полица,приложена на л.6 от жалбоподалетя за сключена застраховка "Гражданска отговорност" се изяснява, че за МПС с рег.номер *** не е била сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към дата 06.06.2026г. към 18.10ч.

Установява се още, че е била сключена такава на 06.06.2026 г. С покритие от 19.14ч. на същата дата до 23.59 на 05.06.2027г.

Не се спори, че автомобилът е собственост на В..

О т разпита на актосъставителя се установява категорично фактическата обстановка ,която не се оспорва и от жалбоподателя.

Действително на посочената дата и час ,не е имало сключена застраховка гражданска отговорност.Показанията му се възприемат в цялост от съда и същите допринасят за изясняване на обективната истина по делото.

По искане на жалбоподателя е разпитан като свидетел и Г. Р. зет на жалбоподателя В..Същият потвърждава ,че към датата и часа на проверката е липсвала застраховка гражданска отговорност и това е станало след смъртта на сина на В..В този смисъл показанията му също потвърждават отразеното в АУАН и впоследствие в НП.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

2

От събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че В. е извършила административното нарушение по чл.

483, ал. 1, т. 1 от КЗ..

На следващо място от обективна страна се доказва и че притежаваният от жалбоподателя е бил регистриран на територията на Република България и не е бил спрян от движение към 06.06.2026г. нито по искане на собственика, нито служебно от органите на МВР. Това обстоятелство се изяснява от представената по преписката справка от АИСКАТ Регистрация, в която съгласно чл. 42 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства се съхранява информация за датата и причината на спирането от движение.

Задължителната застраховка, , гражданска отговорност‘‘ е липсвала ,а нова такава е била сключена едва на 06.06.2026 г.от 19.14ч до 05.06.2027 до 23.59ч,тоест след датата и часа на проверката.

Доказано е и авторството на нарушението от страна на Д. В.

.Нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461от КЗ е със специален субект – собственикът на моторното превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. По делото по категоричен начин се доказа, че собственик на процесния автомобил към датата на деянието Това обстоятелство не е и спорно между страните. Именно върху собственика тежи задължението да сключи застрахователен договор за задължителната застраховка по чл. 461, т. 1 от КЗ и в случай на неизпълнение на това си задължение той следва да понесе неблагоприятните последици от противоправното си бездействие. В тази връзка ирелевантно за определянето на субекта на нарушението е кой е бил фактическият водач на автомобила.

Дори и МПС да е управлявано от трето лице, то отново административнонаказателната отговорност следва да понесе жалбоподателят в качеството си на собственик на автомобила, предоставил го за управление на другиго, но без за него да има сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

3

Нарушението е формално и от обективна страна е било довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние, без необходимост от настъпването на определен вредоносен резултат.

С наказателното постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на физическо лице. Като от субективна страна е следвало преди да се качи на лекия автомобил ,чиито собственик е да се увери във всички документи дали са изрядни и тогава да управлява МПС-то.

В случая е налице коректна правна квалификация на извършеното нарушение. Материално правното задължение, което не е изпълнил жалбоподателят, е нормативно уредено с разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вменяваща в задължение на лицето, което притежава моторно превозно средство, регистрирано в Република България, да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Това е и правната норма, приета за нарушена в обжалваното наказатерно постановление.

Дейността на наказващия орган не търпи критика, тъй като фактите по делото са правилно подведени под съответстващата им правна норма. Надлежно е определена и приложимата в случая санкционна разпоредба на чл.638 ал.1т.1 от КЗ, които регламентират следващите се неблагоприятни последици за нарушителя при неизпълнение на задължението му по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ .

При доказано извършване на нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, правилно АНО е приел, че извършеното деяние не представлява маловажен случай на административно нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, трябва да се установи, че то представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В процесната хипотеза управлението на превозното средство без сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е установено на 006.06.2026 г. От доказателствата по делото се установи, че срокът на последно действалата застраховка е изтекъл на ,а нова, , гражданска отговорност е била сключена същия ден след проверката.

През този период за автомобила не е имало сключен и действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, а следователно не е било осигурено и задължителното застрахователно покритие през този период. Нарушението е на поставяне в опасност, която 4 опасност в случая е съществувала към момента на извършване на деянието, а именно от препятстване на възможността за евентуално имуществено удовлетворяване на трети лица, пострадали от ПТП. С факта на поставянето на другите участници в движението в такава опасност деянието вече е разкрило типичната си степен на обществена опасност и това, че конкретни вреди не са настъпили за никое лице, не обосновава само по себе си маловажност на случая.

Видът и размерът на приложимата санкция са определени от законодателя във фиксиран размер. При определянето и индивидуализацията на наказанието/имуществената санкция разпоредбата на чл. 638, ал. 1 т.1 от КЗ .В случая правилно е определен размера на глобата.Липсва правно основание и процесуална възможност за определяне на глобата под предвидения най- нисък размер.

По тези съображения съдът приема, че извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин, а обжалваният електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.

По разноските:

Тъй като страните не са претендирали разноски ,той и съдът не дължи в този смисъл произнасяне. Тъй като ,обаче при разпита на актосъставителя на последния от бюджета на съда са платени такива като транспортни разходи р размер на 11,94 евро,то и следва жалбоподателя да ги плати по сметка на РСПлодив предвид изхода на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. с ал. 9 от ЗАНН , съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление 26-0273-000368 от 08.07.2026г издаден от Началник РУ н ОДМВР Пловдив ,РУ Хисар,с който на Д. М. В. ЕГН********** е било наложено административно наказание, глоба в размер от 127.82 евро за извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането.

5

ОСЪЖДА Д. М. В. ЕГН**********, да заплати по сметка на РСПловдив сумата от 11,94 евро представляваща платени транспортни разходи на актосъставителяРешението може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на

Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6