Решение № 181 от 23.02.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. В., 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20233100502435 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ПРБ, със седалище гр. ****, срещу Решение №3320 от 17.10.2023г. по гр.д. №4614/2023г. на ВРС , 34-ти състав, с което е прието за установено по отношение на ПРБ, че Е. П. К., ЕГН**********, е собственик на лек автомобил, марка „****“, модел „****“, рег. № ****, на основание договор за покупко-продажба, сключен в гр. **** на дата 10.01.2015г., и е осъдена ПРБ за предаде на Е. П. К. владението на л.а. марка „****“, модел „****“, рег. № ****, на осн чл.108 от ЗС.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС, е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон. ПРБ няма вещноправни претенции по отношение на автомобила. ПРБ не владее, а държи автомобила, и то на правно основание – като ВД по ДП на осн. чл.111, ал.1 от НПК. Връщането на ДП в тази ситуация е в правомощията само на прокурора, в процедура по НПК и при предпоставките на чл.111, ал.2 от НПК (няма да попречи на разкриването на обективната истина в НП и не е предмет на административно нарушение). В случая има и постановени откази на ПРБ, по отношение на които е проведен и съдебен контрол по НПК.

Отделно между ищеца по делото и друг субект (френска застрахователна компания) е налице извънсъдебен спор на кого от тях принадлежи собствеността върху автомобила и това е отделна пречка за връщането й на 1 един от двамата от прокурора, на осн. чл.113 от НПК. Като не е съобразил горните положения ВРС е постановил порочен акт, който следва да бъде отменен. Отделно ВРС допуснал и неравно третиране на страните по делото, защото дал възможност за писмени бележки замо на ищеца, но не и на ответника. Моли се за отмяна на решението на ВРС и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен, с присъждане на разноски за две инстанции, които искания се поддържат и в о.с.з. чрез молба.

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемият депозира отговор, с който оспорва жалбата и развитите в нея доводи. Счита решението за правилно и за обосновано, за което излага съображения. Изводите на ВРС счита за базирани на правилен анализ на събраните доказателства и правната уредба. Акцентира на бездействието на ПРБ повече от 7 години и на неизвършването на никакви процесуални действия с автомобила отдавна. Оспорва и да има граждански спор с друг субект, по смисъла на чл.113 от НПК. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и за съдебни разноски пред ВОС, а в о.с.з. исканията се поддържат.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от Е. П. К., ЕГН**********, иск с правно основание на осн чл.108 от ЗС, за признаване за установено по отношение на ПРБ, че Е. П. К. е собственик на лек автомобил марка „****“, модел „****“, с рег. №****, на основание договор за покупко-продажба, сключен в гр. **** на дата 10.01.2015г., и за осъждане на ПРБ за предаде на ищеца владението на същия автомобил марка „****“, модел „****“, с рег. №****.

Ищецът твърди, че на дата 15.01.2015г., в гр. ****, от салон, собственост на **** е закупил МПС, марка „****“, модел „****“. След пристигането на автомобила на територията на РБ е регистрирал същия по установения от закона ред, като му били поставени и регистрационни табели с ДК №****. На 07.05.2015г. от органите на МВР била извършена проверка на рамата на автомобила и се установил проблем с автентичността му. Било образувано ДП № 957/2015г. по описа на Трето РУ- ОД на МВР гр. В.. От назначените експертизи се установило наличие на черен полимерен стикер с номер на рама ......, по рамата на автомобила с № ****. С протокол за доброволно предаване от 27.05.2015г. ищецът предал автомобила като веществено доказателство по образуваното досъдебно производство.

Оттогава многократно е отправял искания до РП-В. за връщане на процесния автомобил, като при всяко от тях е бил постановяван отказ с мотиви, че автомобилът е предмет на престъпление па чл.345а от НК, наказателното производство не е приключило, процесуално-следствените 2 действия също продължават и връщането на автомобила би затруднило разкриването на обективната истина. С постановление от 14.03.2022г. ДП е било спряно от ПРБ поради неразкриване на извършителя, който е било прието, че не е ищеца по делото. След постановлението ищецът подал поредно искане за връщане на неговия автомобил, но получил пореден отказ.

Към момента ищецът счита, че не са налице основанията за продължаващо задържане на МПС по ДП.

По същество моли за уважаване на предявения иск и за разноски, като в о.с.з. поддържа твърденията и искането си.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът ПРБ депозира писмен отговор, в който не оспорва само, че процесният автомобил е бил иззет като ВД по ДП, тъй като е бил предмет на престъпление. Възразява обаче срещу основателността на предявения иск. Твърди, че съгласно чл.109 НПК, като ВД за нуждите на наказателното производство се събират и проверяват предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъпление, върху които има следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото. В случая спорният лек автомобил е бил предмет на престъпление, предвид което задържането му като ВД е от изключителната дискреция на наблюдаващия прокурор. Твърди, че съгласно задължителната практика на ВКС веществените доказателства се пазят докато завърши цялото наказателно производство, като възможността за връщането им по чл.111, ал.2 НПК следва да се прилага само по изключение, а конкретният случай не попада в тази хипотеза. Счита за недоказано правото на собственост на ищеца върхи спорното МПС. Оспорва автомобилът да е бил неправомерн задържан от органите на ДП, предвид факта, че автомобилът бил приобщен като ВД по ДП №957/2015г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР гр. В., като доброволно предаден от ищеца. Счита, че с цел разкриване на обективната истина по НП връщането на автомобила следва да се реши от компетентния за това орган, след приключване на наказателното производство.

По същество моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски, като в о.с.з. поддържа позицията си с писмена молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложената на л.78 и л.97, том 1 от ДП № 957/2015г., както и на л.29 от делото на ВРС в превод, фактура от 15.01.2015г., със същата **** е продал на Е. П. К. процесният употребяван лек автомобил марка „****“, модел „****“, с рег. № ****, рама № **** за сумата от 27 000 евро. Фактурата е подписана както от продавача, така и от купувача.

Приложен е и договор за потребителски кредит от 08.01.2015г. за сумата от 25 000евро с кредитополучател Е. П. К..

Видно от приетия договор за покупко – продажба на л.а. „****“, модел 3

„****“, с рег. № ****, рама № ****, на 01.10.2014г. **** е закупил автомобила от ****.

От материалите на л.140, том 2 от ДП №957/2015г. е видно, че Е. К. е заявил регистрирането на автомобила в Б., като след регистрацията същият е получил ДК №****.

Видно от материалите по ДП е още, че за автомобила на 30.03.2015г. е бил въведен немски сигнал в ШИС във връзка с производство за извършено престъпление на територията на Р.Ф.. Автомобилът „**** ****“ с действителен номер на рамата **** е бил регистриран на името на ф.. гражданин, който на 08.09.2014г. заявил в полицията, че превозното средство е откраднато. Образувано е било ДП № 957 2015г. по описа на Трето РУ - ОДМВР В., по пр. пр. № 6425/2015г. по описа на ВРП за престъпление по чл.345а, ал.1 НК, срещу неизвестен извършител.

От приложения на л.60, том 1 от ДП протокол от 07.05.2015г. е видно, че МПС с рег. №**** е било приобщено като веществено доказателство по цитираното ДП, което е и безспорно между страните.

В рамките на ДП е била назначена съдебно-трасологична експертиза, от заключението по която се изяснява, че идентификационният номер на рамата **** на лек автомобил „**** ****“, с рег. №****, не е автентичен, като заводски положеният е .......

От материалите по ДП е видно още, че съобразно получено съобщение от бюрото СИРЕНЕ – Ф., лек автомобил „**** ****“, рама № ......, е бил обявен за международно издирване като обект на престъпление – кражба, извършено от на 07.09.2014г. в ****. Собственик на автомобила към посочената дата било лицето ****, което е заявило за извършеното престъпление на 08.09.2014г. в полицейско управление. МПС е било застраховано в ЗК „AXA Corporate Solutions“ (писмо на л.129, том 1 от ДП).

Във връзка с това била изготвена молба за правна помощ до Р.Ф. по реда на ЕК за взаимопомощ по наказателно правни въпроси за осигуряване показанията на управителя или представител на застрахователната компания.

В рамките на извършените от компетентните органи във Ф. действия (л.61107, том 2 от ДП), на 17.08.2018г. е бил разпитан Б.Д.Ф. е Д`ор, като представител на застрахователната компания „AXA F rance“, който посочил, че автомобилът е бил прехвърлен на компанията на 24.10.2014г. от застрахования ****, на който е било изплатено обезщетение вследствие на престъпление кражба на 08.09.2014г. (л. 63, том 2 от ДП). Преводът е непълен, доколкото вторият лист от протокола за разпит не е преведен (л.7879, том 2, ДП). На представителя на застрахователя била предоставена информация за номера на ДП в РБ и телефонния номер на наблюдаващия прокурор.

Видно е както от представените по делото молби, така и от материалите по ДП, че от м. юли 2015г. Е. П. К. многократно е отправял искания за връщане на процесния автомобил, като с постановления от датите 0 3 . 0 7 . 2 0 1 5 г. , 13.08.2015г.,

19.02.2018г.,

04.06.2018г.,

04.06.2018г.,

07.01.2019г., 05.12.2019г. и 08.03.2022г., потвърдени и при съдебния им 4 контрол от ВРС, НО, са били постановявани откази по заявлението, с общите мотиви, че връщането ще затрудни изясняването на фактическата обстановка и разкриването на обективната истина или че са налице пречките по чл. 113 НПК.

С постановление на ВРП от 14.03.2022г., приетото и на л.9-10 от дело на ВРС, ДП №957/2015г. е спряно на осн. чл.244, ал.1, т.2 вр. чл.215, ал.1 и чл.199 от НПК, а именно – неразкриване на извършителя. В постановлението изрично е прието от ПРБ, че по ДП „са били извършени всички необходими и възможни действия, но поради неразкриване на извършителя на престъплението“ следва НП в досъдебната му фаза да бъде спряно. В постановлението е съобразено и че по воденото от Прокуратурата М. наказателно производствто за ОПГ срещу няколко обвиняеми за укривателство на моторни превозни средства по 47 случая, включително и за процесното МПС, не са били предявявани искания за „**** ****“ с първичен номер рама ......, като НП в **** не е приключено.

Описаната фактическа обстановка не е спорна между страните и срещу нея не са наведени никакви въззивни оплаквания.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на иска по чл.108 от ЗС е правото на собственост на ищеца и защитата му срещу неоснователното отнемане на вещта от ответника, поради което уважаването на предявения иск налага пълното и главното доказване от ищеца на неговото право на собственост върху исковата вещ (лек втомобил) на заявеното от него придобивно основание (покупко-продажба) и фактическата власт на ответника върху вещта към момента на делото (като ВД по ДП). След доказване на тези предпоставки ответникът дължи да докаже всички заявени за случая положителни твърдения, на които основава възраженията си за своето право да владее вещта, в това число противопоставимите си на ищеца вещни права върху нея, или да я държи (в случая предпоставките на чл.111, ал.1 и ал.2 от НПК или на чл.113 от НПК – че вещта е иззета или предадена като ВД по ДП по надлежния ред, че НП не е приключило и че връщането ще затрудни разкриването на обективната истина по делото; респ. че има регистриран пред ПРБ спор за материално право между заявителят и трето лице; като във всички случаи преценката е изключителна дискреция на ПРБ).