Решение № 152 от 03.07.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Бургас, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Кр. Георгиева

Членове:

Диана К. Мицканова-Лазарова

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Жекова в присъствието на прокурора Георги Т. Чинев като разгледа докладваното от Диана К. Мицканова-Лазарова Частно наказателно дело № 20262100200894 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 17 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА). Образувано е по повод внесена в Окръжен съд - гр. Бургас по реда на чл. 14, ал. 4, т. 5 от ЗЕЕЗА от окръжния прокурор на Окръжна прокуратура - Бургас по молба за екстрадиция, издадена от съдебните власти в Република Украйна, с която се иска предаването на *** граждани – Е. К., роден на ******** г. в гр. К., в Република ***, притежава *** паспорт № ********, издаден на ******** г. от властите на ***, с валидност до ******** г., на украинските съдебни власти с цел провеждане на наказателно преследване.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище за наличие на законовите предпоставки за предаване на лицето на искащите го власти в Украйна, което аргументира с наличната двойна наказуемост и липсата на установените в ЗЕЕЗА основания за недопускане или за отказ от екстрадиция. Счита, че Украйна е представила доказателства за провеждането на справедлив процес спрямо исканото лице, както и гаранции за спазване на правата му. Предлага молбата за екстрадиция да бъде уважена.

Упълномощеният защитник на исканото лице - адвокат Стоян Чапразлиев от АК - Бургас, изразява становище за неоснователност на искането за екстрадиция. Изтъква, че са налице общоизвестни и достъпни факти относно наличието на сериозни проблеми, свързани с 1 правораздаването, условията на задържане и при изтърпяване на наказания лишаване от свобода, както и статута и правата на задържаните и осъдените в Украйна, като се позовава на публикации от доклади на неправителствени организации с фокус върху правата на човека. Позовава се на представен в днешното съдебно заседание доклад на омбудсмана на Украйна от 12.07.2023 г. относно условията в киевския следствен арест. Моли да се вземе предвид и факта, че с пореден указ на президента на Украйна в държавата е удължено наличното военно положение, което води до опасност за живота, здравето и спазването на правата не само на неговия подзащитен, но и на всички жители на страната. Моли искането за екстрадиция да не бъде уважавано.

Исканото лице Е. К., роден на ******** г. в гр. К., в Република ***, заявява, че не желае да бъде екстрадиран в Украйна и моли да не бъде предаван на украинските съдебни власти. Посочва, че още преди началото на войната е бил в опозиция на властта, което е демонстрирал с публичните си изявления и което е довело до продължаващи до момента конфликт между него и организацията „Азов“. Опасява се, че дори и месец няма да може да изкара в следствения арест в Киев. Настоява молбата за екстрадиция да не бъде уважавана. В последната си дума моли да се откаже екстрадицията му.

Съдът, като взе предвид съдържанието на молбата за екстрадиция, съпровождащия я превод, приложените към нея писмени материали, обсъди изразените от страните становища и съобрази закона, прие за установено следното:

В Окръжна прокуратура — Бургас е образувана екстрадиционна преписка вх. № 3500/2026 г. по описа на същата прокуратура, по повод получено постановление на Върховна касационна прокуратура с №6338/2026 г.

Видно от Писмо рег. № А-7093/27.05.2026 г. на ДМОС – МВР, Е. К. е обявен за международно издирване чрез ИНТЕРПОЛ-Киев, с цел арест и екстрадиция по искане на Република Украйна, въз основа на Заповед за задържане (арест) от 02.09.2024 г. на съдия-следовател от Печерски районен съд на град Киев, Украйна по дело № 757/39094/24-к.

От приложената по делото Експертна справка по протокол № 18/27.05.2026 г. на Главна дирекция „Гранична полиция“, се установява с категоричност идентичността на задържаното лице, с тази на издирвания *** гражданин Е. К., както и индентификацията на документа му за самоличност.

С Определение № 623/29.05.2026 год., постановено по ЧНД № 768/2026 год. по описа на ОС-Бургас, изменено с Определение №100/05.06.2026 г. по ВЧНД №113/2026 г. на Апелативен съд - Бургас по отношение на Е. К. е било взето задържане под домашен арест за срок до 40 дни за получаване на молбата за екстрадиция и документите към нея.

На 23.06.2026 г. в Окръжна прокуратура - Бургас е постъпило постановление изх. № 6338/2026 от 23.06.2026 г. по описа на Върховна касационна прокуратура, отдел 04 „Международен“, с което на основание чл.

14, ал. 2 от ЗЕЕЗА, вр. чл. 64, ал. 2 от НПК, както и по аргумент на чл. 22 от ЕКЕ, исканото лице Е. К. е задържано за срок от 3 (три) дни - 72 часа, считано 2 от 23.06.2026 г., с оглед продължаване на производството по екстрадиция. От Постановлението на Върховна касационна прокуратура става ясно, че с писмо № 99-E-97#12/19.06.2026 г. на Министерство на правосъдието на Република България, дирекция „МПСЕВ“, в рамките на 40-дневния срок на постановената от съда мярка „временно задържане“, по преписката на Върховна касационна прокуратура е постъпила официална молба от Генералната прокуратура на Украйна с № 19/1/2-25357-26 от 09.06.2026г. за екстрадиция на Е. К. (Y. K.), роден на ******** г. в гр. К., ***, *** гражданин.

Така постъпилата молба е била придружена с останалата изискуема по чл. 12, ал. 2 от ЕКЕ, респ. чл. 9, ал. 3 от ЗЕЕЗА документация. Посочените документи са постъпили в Министерство на правосъдието на Република България, в рамките на 40-дневния срок на постановената от съда мярка временно задържане, при условията на спешност по каналите на Интерпол.

С Определение №897 по ЧНД №893/2026 г. по описа на ОС-Бургас, по искане на ОП-Бургас, съдът е взел по отношение на Е. К. мярка за неотклонение домашен арест.

От съдържанието на гореописаната документация е видно, че К. се издирва за това, че в условията на военно положение, на неустановена от органите на досъдебното производство дата, но не по-късно от 04.06.2022 г., на територията на гр. Киев, Украйна, К., с цел набавяне на имотна облага, насочил действията си към поземлен имот с кадастрален № 8000000000:90:182:3, с площ 8,0200 ха, находящ се на ул. *** № *** в Голосеевския район на гр. Киев. Имотът представлявал държавна собственост, тъй като попадал в границите на Национален природен парк „Голосеевски“.

С цел да получи без правно основание собствеността върху посочения имот, с намерение да го присвои К. решил да използва управлявано от него търговско дружество, като въведе в заблуждение длъжностни лица от държавната администрация посредством представяне на неистински документи. Крайната му цел била придобиването на имота и последващата му продажба на пазарна стойност.

За осъществяването му, К. създал и ръководел организирана престъпна група, в която участвали служителя на Държавната служба на Украйна по геодезия, картография и кадастър И.А. Довгопол, негови познати - А.Г. Р. и В.И. З., както и други неустановени към момента лица. Действайки съгласувано и при разпределение на ролите, участниците в групата използвали неистински документи, които били представени пред оправомощените длъжностни лица, вследствие на което без правно основание, на 16.01.2024 г. поземлен имот с кадастрален № 8000000000:90:182:3, с площ 8,0200 ха, находящ се на ул. *** № *** в Голосеевския район на гр. Киев, бил регистриран на името на „А. О.“ ЛЛС, с което била причинена имуществена вреда на Национален природен парк „Голосеевски“ в общ размер на 105 540 096,58 украински гривни.

Престъпленията, за които исканото лице Е. К. (Y. K.) се издирва за провеждане спрямо него на наказателно преследване на територията на Украйна са посочени в чл. 28, чл. 3 и чл. 358, чл. 3 (организиране на 3 фалшифициране на официални документи, издадени и заверени от институции, организации или нотариуси, предоставящи права и освобождаващи от задължения, с намерение за използването им от фалшификатора и други лица, многократно, организирано от група лица), част 3 от член 28 и част 4 от член 358 (организиране на използване на съзнателно фалшифициран документ, извършено от организирана група), както и част 5 от член 190 (измама, извършена от организирана група, в особено големи мащаби, при военно положение) от Наказателния кодекс на Украйна. За въпросните престъпления е предвидено наказание лишаване от свобода в максимален размер на 12 (дванадесет) години.

Деятелността, за която се издирва Е. К. (Y. K.) е съставомерна и по българския Наказателен кодекс - престъпления по чл. 321, ал.3, т.1, вр. ал.1; чл. 316, чл. 308, ал.3, т.2, вр. ал.2, вр. ал.1 и чл. 212, ал. 4, вр. ал.1 от НК, наказуеми с „Лишаване от свобода“ повече от една година, като най - тежкото от тях е наказуемо с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Давността за наказателно преследване не е изтекла.

При така описаната фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:

Европейската конвенция за екстрадицията (ЕКЕ) от 13.12.1957 г. е приета от Съвета на Европа и цели правното уреждане на условията и процедурите на екстрадиция между подписалите я държави. Р България и Украйна са подписали и ратифицирали ЕКЕ и тя е влязла в сила съответно на 15.09.1994 г. за Р България и на 09.06.1998 г. - за Украйна. Същевременно в периода 1997-1999 година Украйна е ратифицирала освен Европейската конвенция за екстрадиция и Европейската конвенция за правата на човека (вж. официалния сайт на Съвета на Европа). Поради това и приложимо в случая право са нормите на ЕКЕ и на ЗЕЕЗА, като част от вътрешното право, детайлно уреждащо тази материя, тъй като съгласно чл. 28, § 1 ЕКЕ по отношение на териториите, за които се прилага, тази конвенция отменя разпоредбите на всеки двустранен договор, конвенция или споразумение, уреждащи екстрадицията между две договарящи държави.

При внимателния преглед и след запознаване със съдържанието на молбата за екстрадиция, настоящия състав прави извода, че същата е подадена от компетентен орган на молещата държава в необходимата писмена форма.

Касае се за искане за предаване на лице, намиращо се на територията на Република България за изпълнение на изпълним акт на национален съд на молещата държава за определяне на мярка за процесуална принуда, изискваща задържане под стража - заповед за арест или съдебно решение, имащо същата сила, а именно Заповед за задържане (арест) от 02.09.2024 г. на съдияследовател от Печерски районен съд на град Киев, Украйна по дело № 757/39094/24-к.

Искането е адресирано до компетентните органи на Република България.

Настоящият съдебен състав намира, че молбата с искане за екстрадиция съдържа в достатъчна степен данни за самоличността на исканото лице.

4

Съобразявайки чл. 17, ал. 5 от ЗЕЕЗА, настоящия съдебен състав намира следното:

Фактическото изложение на престъпното поведение на поискания за предаване К. сочи, че то представлява престъпление и съгласно Наказателния кодекс на Република България, защото изпълнява обективните и субективни признаци на престъпните състави по чл. 321, ал.3, т.1, вр. ал.1; чл. 316, чл. 308, ал.3, т.2, вр. ал.2, вр. ал.1 и чл. 212, ал. 4, вр. ал.1 от НК.

Не са налице императивните основания за недопустимост на екстрадицията по чл. 6, ал. 1, т. 1-4 от ЗЕЕЗА. Не се касае за български гражданин, за лице, на което е предоставено убежище, или такова, което се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България. Липсват доказателства, от които да се обоснове извод, че се касае за лице, което е наказателно неотговорно, съгласно българското законодателство към момента на получаване на искането за екстрадиция.

Правната оценка на описаното в молбата деяние като престъпление съгласно вътрешното ни право изпълнява изискването за двойна наказуемост и наличието на предвидения съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗЕЕЗА санкционен минимум. От друга страна тя кореспондира с давността за наказателното му преследване съгласно приложимите разпоредби в двете държави.