Решение № 463 от 06.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. София, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20231001000008 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца в първата инстанция „БАНКА ДСК“– ЕАД чрез пълномощника й гл.юрк.В. В. против решение №260 591 от 22.09.2022 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-12 състав, постановено по т.д.№ 2476/2018 г., с което са отхвърлени предявените от

„Банка

ДСК“-ЕАД против Република България, представлявана от Министъра на финансите обективно съединени искове по чл.203,ал.2 КТ, във вр. с чл.11 от Закона за наследството за сумата от 90 596,88 лева главница, по чл.86 ЗЗД лихва за забава върху главницата за периода от 15.08.2018г. до 21.11.2018г., както и иск по чл.79,ал.1 ЗЗД за сумата от 924 лева по Анекс №1/20.04.2011 г. към Споразумение от 18.04.2011г.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбата е подробно мотивирана.Твърди, че изводите на съда не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Банката била провела успешно процедурата по чл.51 ЗН за издирване и призоваване към наследяване на наследниците на починалия длъжник Н. Д., за да достигне до ангажиране отговорността на държавата по реда на чл.11 от ЗН. Твърди, че съгласно указанията на съда, държавата в лицето на Областния управител на Област Ловеч е приела по опис наследството на Н. З. Д.. Моли въззивния съд да 1 отмени решението и уважи предявения иск като основателен и абсолютно доказан. Моли за отмяна на решението и уважаване на предявените искове.

Препис от жалбата е връчен на ответника Държавата чрез Минитстъра на финансите, който в срока по чл.263,ал.1 ГПК чрез пълномощника си юрк.И. Г. е подал писмен отговор, в който развива доводи за неоснователност на жалбата с молба съдът да потвърди решението като законосъобразно и правилно.

Във въззивната инстанция при условията на чл.266,ал.2,т.1 ГПК са приети нови писмени доказателства, установяващи проведена процедура по чл.51 ЗН по отношение на наследниците от IV ред - трета степен по съребрена линия – племенниците, деца на сестрата на наследодателката - В .В. и З. В., които също са се отказали от наследството на своята леля.

Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, доводите, развити в отговора и събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, предвид събраните в настоящата инстанция нови писмени доказателства.

От сбраните в производството писмени доказателства се установява от фактическа страна следното:

Ищецът „БАНКА ДСК“-ЕАД е предявил срещу РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ чрез Министъра на финансите обективно съединени искове както следва:

- иск с правно основание чл.203,ал.2 КТ, във вр. с чл.11 от Закона за наследството за сумата от 90 596,88 лева главница;

- иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 2 240 лева лихва за забава върху главницата за периода от 15.08.2018г. до 21.11.2018г.;

- иск с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД за сумата от 924 лева по Анекс №1/20.04.2011 г. към Споразумение от 18.04.2011г.

В ИМ ищецът „БАНКА ДСК“-ЕАД твърди, че на 18.04.2011 г. между Банката и Н. З. Д., бивш неин служител във Филиал Ябланица за периода 01.01.2008г. – 12.04.2011г. е подписано Споразумение /л.12/, изменено и допълнено е Анекс № 1/20.04.2011 г./л.15/, по силата на което Н.

Д. се е задължила в срок до 31.12.2012 г. да погаси задълженията си към „Банка ДСК“ ЕАД с размер общо на 91 520.88 лв. Вземанията са с произход както следва: 90 596.88 лв.- изтеглени без основание от Д. суми от сметки на клиенти на Банката, вследствие на което е допуснато наличие на касов 2 дефицит; 924 лв. - платени от „Банка ДСК“ЕАД за сметка на Н. Д. такси по учредяване на договорна ипотека за обезпечаване на вземането. Ищецът твърди, че действията по изтегляне на сумата са предприети умишлено, при наличие на трудово правоотношение между страните, позволило й достъп до банковата разплащателна система.

Твърди, че с подписването на Споразумението и Анекса към него Д. изцяло е признала вземането на „Банка ДСК“ЕАД срещу нея. Споразумението и Анексът са подписани и от Й. Т. Д. - съпруг на Н. Д. и Р. С. П. – нейна сестра, двамата явяващи се ипотекарни длъжници. Вземането по Споразумението е обезпечено с договорна ипотека №13, т. II, д. 232/2011 г. на СВ - Тетевен върху два недвижими имота, първият от които съсобствен между Н. Д. и съпругът й, а вторият е съсобствен между нея и сестра й.

Ищецът твърди, че на ******** г. Н. З. Д. починала , като до момента на смъртта си не е правила вноски за погасяване на задължението си, поето с гореописаното Споразумение. Такива вноски не били правени и от нейните наследници. Това мотивирало „Банка ДСК“ЕАД след крайната падежна дата да образува производство по реда на чл. 51 ЗН за издирване на наследници на Д., които да приемат оставеното от нея наследство, в т.ч. и задължението по Споразумението от 18.04.2011 г., изменено и допълнено с Анекс № 1/20.04.2011 г.

Последователно в ИМ ищецът описва съдебните производства по чл.51 от ЗН, водени от банката в PC-Тетевен, като са призовани към наследяване наследници от всички редове и колена съгласно разпоредбите на чл.5-10 от ЗН. Към ИМ са приложени ксеро-копия от постановените актове.

Твърди, че всички роднини на Н. Д. до VI степен по съребрена линия вкл., както и съпругът й, са се отказали от нейното наследство или са загубили правото да го приемат по реда на чл.51 ЗН. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗН, когато няма лица, които могат да наследяват или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата. Именно за това, при така осъществилите се факти, претендира от държавата горепосочените суми.

О т в е т н и к ъ т Република

България, представлявана от

Министъра на финансите е оспорил исковете като неоснователни и недоказани.

Оспорва, че е получил наследството по см. на чл.11 от ЗН. Оспорва Н. З. Д. да е подписала споразумението. Твърди, че противоправното деяние носи белезите на престъпление, като по делото липсват доказателства за образувано наказателно производство или за изпратен сигнал от банката до прокуратурата. Евентуално счита, че споразумението е нищожно тъй като противоречи на добрите нрави, тъй като няма предмет и кауза, тъй като няма доказателства за извършените от Н. З. Д. нарушения. Липсва съгласие.

Споразумението е нищожно, поради заобикаляне на закона . Прави евентуално възражение за погасителна давност.

За да отхвърли иска по чл.11 от Закона за наследството за сумата от 90 596,88 лева - сума, изтеглена без правно основание от Д. в 3 качеството й на служител на Банката, от сметки на клиенти на банката, съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл.11 от ЗН, тъй като от доказателствата по делото било видно, че наследниците от четвърти ред - В .В. и З. В., като наследници на починалата си баба Р. Н., не са призовавани по реда на чл.51 от ЗН и липсват данни те да са се отказали от наследството. За да получи държавата наследството, следва всички роднини по права линия и по съребрена линия до шеста степен включително да са се отказали от него, което в случая не е сторено. Затова съдът е приел, че към момента на подаване на ИМ и приключване на съдебното дирене, държавата не е получила наследството и не е материално правно легитимирана да отговаря по иска.

По наведените от ответника доводи за липса на пасивна процесуална легитимация на ответника съдът е изложил правилни и основание на закона съображения, че, процесуалната легитимация следва от фактическите твърдения на ищеца, изложени в исковата молба. В случая се твърди, че ответникът е придобил наследството на починалата Н. Д., включващо вземането, което претендира. При тези твърдения в ИМ и заявен петитум, иска е допустим, при наличие на пасивна процесуална легитимация за ответника. Наличието или липсата на въведените правопораждащи факти касае основателността на иска. Дали ответникът е придобил наследството е въпрос, свързан с материално правната легитимация, т.е. със съществото на спора, а не с процесуалноправната такава.

Последният извод напълно се споделя от въззивния съд и предявения иск е допустим за разглеждане.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но разгледано по същество е неправилно. Тази неправилност следва от събраните в настоящата инстанция нови писмени доказателства.

От събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства се установяват твърденията на ищеца, заявени в ИМ - че на 18.04.2011 г. между Банката и Н. З. Д., бивш неин служител във Филиал Ябланица за периода 01.01.2008г. – 12.04.2011г., е подписано Споразумение /л.12/, изменено и допълнено е Анекс № 1/20.04.2011 г ./л.15/, по силата на което Н. Д. се е задължила в срок до 31.12.2012 г. да погаси задълженията си към „Банка ДСК“ ЕАД с размер общо на 91 520.88 лв. Вземанията са с произход както следва : 90 596.88 лв.- изтеглени без основание от Д. суми от сметки на клиенти на Банката, вследствие на което е допуснато наличие на касов дефицит; 924 лв. - платени от „Банка ДСК“ЕАД за сметка на Н. Д. такси по учредяване на договорна ипотека за обезпечаване на вземането.

Видно от споразумението, действията по изтегляне на сумата са предприети при наличие на трудово правоотношение между страните, позволило на Д. достъп до банковата разплащателна система.

Видно от Споразумението и Анекса към него, Д. изцяло е признала вземането на „Банка ДСК“ЕАД срещу нея. Двата документа са подписани освен от Н. Д. и представител на ищцовата банка, също и от Й. Т. Д. – неин съпруг и Р. С. П. – нейна сестра, двамата явяващи се ипотекарни длъжници.

Вземането по Споразумението е обезпечено с договорна ипотека №13, т.

II, д. 232/2011 г. на СВ - Тетевен върху два недвижими имота, първият от 4 които съсобствен между Н. Д. и съпругът й, а вторият е съсобствен между нея и сестра й, както следва: Дворно място в гр.Ябланица с площ 680 кв.м., съставляващо УПИ XXI-832, кв.7 по плана на града, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, собственост на Н. З. Д. и Й. Т. Д., и Дворно място в гр.Ябланица, с площ 1019 кв.м., а по скица 510 кв.м., съставляващо УПИ V-963, кв. 9 по плана на града, заедно с построените в него масивна жилищна сграда и стопанска сграда, собственост на Н. З. Д. и Р. С. П..

От Удостоверение за наследници № 01-2303/29.08.2012 г. /л.17/ на сл. ЕСГРАОН-гр. Ябланица се установява, че на ******** г. Н. З. Д. е починала. Ищецът твърди, а и по делото липсват доказателства, от които да се установи, че до момента на смъртта си Д. е правила вноски за погасяване на задължението си, поето с гореописаното Споразумение.

Липсват доказателства такива вноски да са правени и от нейните наследници.

Видно от представените на л.18 и сл. писмени доказателства – съдебни протоколи и решения на РС-Тетевен, „Банка ДСК“ЕАД след крайната падежна дата - 31.12.2012 г. образувала съдебни производства по реда на чл.51 ЗН за издирване на наследници на Д., които да приемат оставеното от нея наследство, в т.ч. и задължението по Споразумението от 18.04.2011 г., изменено и допълнено с Анекс № 1/20.04.2011 г.

На л.22 е представено Удостоверение за наследниците на Н. Д..

Съгласно разпоредбата на чл.51,ал.1 от ЗН, По искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото. Според ал.2, Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството.

Според ал.3 Изявлението на наследника се вписва в книгата, предвидена в чл.49, ал.1.