Решение № 21 от 17.01.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 21

В ИМЕТО НА НАРОДА гр. ПЛОВДИВ, 17.01.2020 г .

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

РАДКА ЧОЛАКОВА при участието на секретаря Нели

Богданова, като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг.дело №621 описа на ПАС за 2019 г., намери следното:

Производство по чл.258 от ГПК, образувано в резултат на подадени две въззивни жалби срещу постановеното решение №124 от 06.03.2019 г. по търг.дело №66/2016 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора.

С обжалваното решение е признато за установено по отношение на страните по делото, че Т.К.9. и Т.К.2 не са правоприемници на ТПК К., прекратена и преминала към ДПП М.о., съгласно ПМС №16 от 03.07.1970 г., както и е признато, че М.Т.г. ООД е собственик по силата на покупко-продажби, обективирани в нотариални актове, на недвижими имоти-търговски обекти, описани и индивидуализирани в диспозитива на решението.

Недоволни от това решение са останали жалбоподателите Т.К.9. и Т.К.2.

По първата въззивна жалба, жалбоподателят

Т.К.9. представляван от председателя М.К.и чрез процесуалния си пълномощник адвокат В.Ц. ***, счита, че решението е недопустимо, евентуално неоснователно.

Моли да се обезсили и прекрати производството по делото, поради недопустимост на предявените искове, тъй като се пререшават т.д.№302/2013 г. на

Окръжен съд Стара Загора и гр.д. №1796/2996 г. на Районен съд Стара Загора за делба на имотите. В тази връзка се позовава на нарушения на чл.126,чл.130 и чл.299 от ГПК, както и чл.297 и чл.298 от същия закон, като счита, че въпросът със собствеността на процесните имоти е разрешен със сила на пресъдено нещо. Евентуално - моли да се отхвърлят предявените искове, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, по подробно изложени във въззивната жалба аргументи, вкл. и че не са разгледани възраженията срещу исковете. Претендира направените разноски.

По втората въззивна жалба, жалбоподателят Т.К.2. представляван от председателя Д.Р.и чрез процесуалния си пълномощник адвокат Д.К.

***, също счита, че решението е недопустимо, евентуално неоснователно по подробно изложени съображения, като моли да се обезсили и прекрати производството по делото, евентуално - да се отхвърлят предявените искове. Моли да се присъдят направените разноски – адвокатско възнаграждение и платена ДТ.

Ответникът

М.т.г. ООД, представлявано дружество от

П. Т. Р., чрез процесуалния си представител адвокат М.А., счита въззивните жалби за неоснователни по подробни съображения. Моли да се оставят без уважение и се потвърди решението.

Претендира направените разноски за настоящата инстанция.

Съдът, след като се запозна с акта предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Обжалваното решение е връчено на жалбоподателите на една и съща дата – 29.03.2019 г. Въззивните жалби са подадени съответно на 09.04.2019 г. и по пощата на 12.04.2019 г. При подаването им е спазен законово определения двуседмичен срок и следователно подлежат на разглеждане, като първо се разгледа допустимостта на предявените искове, а след това и основателността им в съответствие с изложените оплаквания и петитум на жалбоподателите.

С исковата молба са предявени установителни претенции. Ищецът М.т.г. ООД моли да се признае за установено спрямо ответниците Т.К.9. и Т.К.2. че е собственик на описаните недвижими имоти, обективирани в нотариални актове №….

Евентуално, ако не се уважи този главен иск, моли да се признае за установено спрямо ответниците, че е придобил имотите на основание давностно владение.

Предявява и инцидентен установителен иск, по който моли да се признае с решението, че ответниците не са правоприемници на прекратената ТПК К. през 1970 г.

Ищецът твърди, че е собственик по силата на покупко-продажби на описаните в исковата молба пет недвижими имоти-търговски обекти, находящи се в сграда на бул. Ц.С.В. №76 в гр.С. З.. Първите четири имота закупил от А.т.ООД, последният – от Л. г. ЕООД.

Тези дружества придобили имотите от ТПК К., възстановена кооперация, правоприемник на ТПК К., прекратена през 1070 г., по отношение на която е приключило реституционно производство по възстановяване на собствеността върху недвижими имоти.

Твърди, че срещу кооперацията е било образувано делбено производство – гр.дело №1796/1996 на Районен съд Стара Загора, заведено от Т.К.9. за делба на процесните имоти. Ищецът, както конституираната във въззивното производство Т.К.2. също са имали претенции за правоприемство от ТПК К., прекратена през 1970 г. Със съдебно решение №103 от 25.04.2007 г. по гр.д.№661/2002 г. е допусната делба между трите кооперации при дялове, съответстващи на броя на членовете на ТПК К., прекратена през 1970 г. Посоченото решение е отменено от ВКС с решение №909 от 29.08.2008 г. по гр.д.№3963/2007 и е отхвърлен искът за делба.

Твърди, че ТПК К., като единствен собственик с признати права в реституционно производство върху същите имоти, е продала на

А.т. ООДи Л.г. ЕООДпроцесните пет недвижими имота. С тези сделки собствеността е преминала в купувачите. При условие на евентуалност, твърди, че е придобил процесните имоти на основание давностно владение. Той, ищецът, е добросъвестен купувач. Считано от влизане на решение №909 в сила, а именно от 29.08.2008 г. праводателите му и той са упражнявали владение, продължило повече от пет години. Едва на 03.02.2015 г. е конституиран като страна в делбеното дело във втората му фаза в качеството му на частен правоприемник на ТПК К., която междувременно е заличена.

Посочва, че след придобиване на собствеността върху имотите, решение №909 от 29.08.2008 г. по гр.д.№3963/2007 е отменено на основание чл.303,ал.1,т.5 от ГПК, тъй като Т.К.2 не е бил надлежно представлявана страна в производството пред ВКС. След отмяната делото е върнато за ново касационно разглеждане, като е образувано гр.д.№438/2011 г. на ВКС. Делото е прекратено в откритото с.з. на 20.10.2011 г., тъй като касаторът ТПК К. е прекратена и заличена кооперация през 2009 г. и няма правоприемник.

Счита, че от датата на придобиване на собствеността върху процесните имоти, те са били изнесени от делбената маса и сделките са вписани в имотния регистър. Към датата на даване ход на производството гр.д.№438/2011 г. на ВКС

- 20.10.2011 г. е възобновена висящността по отношение на делбените имоти.

Съгласно закона и съдебната практика, до делба се допускат имоти, които са съсобствени към момента на постановяване на решението. Към този момент той добросъвестно е придобил процесните имоти и следователно те не е следвало да се допускат до делба. Фактически с прекратяване на производството по гр.д.№438/2011 на ВКС се допуска делба по силата на решение №103 от 25.04.2007 г. по гр.д.№661/2002 г., което е между други различни страни и по отношение на имоти, които вече не са съсобствени между страните.

Счита, че има правен интерес от завеждането на иска, тъй като ответните кооперации претендират право на собственост на свое основание – правоприемство от ТПК К., има съдебно решение по втора фаза на делбата, по което процесните имоти са предоставени в дял на Т.К.9.

Счита и, че има интерес да установи инцидентно в рамките на производството, че ответниците не са правоприемници на ТПК К., прекратена през 1970 г. и не притежават качеството възстановени кооперации, тъй като поради неучастието си в първа фаза на делбата, не е имал възможност да направи това възражение.

Ответниците са подали отговори, като оспорват исковата молба. Възразяват, че производството по подадената искова молба е недопустимо, а ако се приеме, че е недопустимо, считат, че исковата молба е неоснователна.

В отговора си Т.К.9. е изложил подробни съображения за недопустимостта на исковата молба. Позовава се на чл.299,ал.2 от ГПК, като счита, че делото е повторно заведено дело срещу един и същи съдебен спор, както и т.д.№302/2013, прекратено, поради недопустимост на същите искове с влязло в сила съдебно определение. Счита и, че процесните искове са недопустими на основанията, на които първоначално делото е било прекратено, тъй като между страните има влязло в сила съдебно решение №103 от 25.04.2007 г. по гр.д.№661/2002 г. относно първа фаза по допускане на делба и обосновава наличието на противоречиви определения на ВКС в делбеното производство.

Позовава се и на нарушения на чл.276 от ГПК.

При условие на евентуалност, прави възражение за нищожност на сделките, обективирани в приложените нотариални актове. По времето на извършването им е имало висящ процес за делба, но и влязло в сила решение, с което е прието, че праводателят не е собственик на тези имоти и следователно той не е можел да прехвърли права, които валидно не притежава. Няма данни да е извършено плащане на продажна цена. Сделките са привидни и противоречат на закона. Възразява и, че ищецът не е добросъвестен владелец и, че не може да се ползва от кратката придобивна давност. В тази връзка е изложил подробни аргументи за заграбване на делбено имущество от единия съделител с минимален брой дялове, до явно ощетяване на останалите съделители.

Завладяването на процесните имоти през 2008 г. винаги е било оспорвано от другите съделители и държавата. Посочва, че понастоящем владее процесните имоти въз основа на извършен въвод във владение с протокол от 22.07.2016 г. по изп.дело №5225/2013 г. на ДСИ при РС Стара Загора.

Посочва, че още през 2008 г. е наложена възбрана върху всички делбени имоти с обезпечителна заповед от 03.12.2008 г. за бъдещ иск по ч.т.д.№563/2008 на ОС Сара Загора, след което е заведено т.д.№41/2009 от Държавата за процесните имоти. По делото е главно встъпило лице, като молбата за това е вписана в Агенция по вписванията през 2009 г.

По отношение на инцидентния иск, че не е правоприемник на одържавената и прекратена през 1970 г. ТПК К. счита, че по този въпрос има произнасяне на ВКС, който е посочил начинът на правоприемство.

В отговора си Т.К.2 е изложил същите подробни съображения за недопустимостта на исковата молба. По отношение на основателността – счита, че искът за собственост по отношение на процесните пет имота е неоснователен. Не е налице добросъвестно владение в продължение на пет години, тъй като сделките са сключени при висящ исков процес и вписана искова молба за делба, което означава, че са закупени спорни права и то чрез търговски дружества, притежавани и управлявани от идентични физически лица. Сделките за покупко-продажби да привидни, сключени при пълна симулация с цел увреждане на делбеното имущество и останалите съделители. Няма плащане по тях.

Също се позовава на т.д.41/2009 за собственост върху процесните имоти, като счита, че със завеждането му се прекъсва давността, ако се приеме първоначално съществуваща добросъвестност, както и на решение №38 от 27.01.2011 г. по гр.д.№1343/2010 г. на ВКС, с което се възстановява висящността на делбата. Възразява, че е налице необезпокоявано владение повече от пет години. Счита, че е предприел решителни действия за влизане във владение ,първо, за привременно ползване и управление, а впоследствие и за въвод във владение, осъществен през м.юли 2016 г. Възразява, че делбените имоти са изнесени от делбената маса по силата на сделките за покупко-продажби.

По отношение на инцидентния иск, че не е правоприемник на одържавената и прекратена през 1970 г. ТПК К. счита, че по този въпрос има произнасяне на ВКС, който е посочил начинът на правоприемство.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа твърдението си, че имотите не са придобити по време на висящ делбен процес, не е съгласен с възраженията на ответниците.

В допълнителните отговори ответниците поддържат възраженията си.

Първият въпрос по настоящото дело е относно допустимостта на исковата молба. Видно от приложеното т.д.№302/2013 г. на ОС Стара Загора, производството по което е прекратено като недопустимо с влязло в сила определение, по делото не се разрешава спор със сила на пресъдено нещо. Ето защо, в случая не е налице хипотезата на чл.299 от ГПК. Настоящото дело не е повторно заведено дело след разрешаване на повдигнатия между страните спор с решение по същество по т.д.№302/2013 г. и не следва да се прекратява на основание чл.299,ал.2 от ГПК. То не следва да се прекратява и на посочените от ответниците други основания – наличието на дело за делба и влязло в сила решение по първа фаза на делбата, както и на процесуални нарушения, свързани с връчване на искови молби и жалби. По този въпрос е постановено влязло в сила определение от 14.06.2016 г. по ч.т.д.№1248/2016 г. на ВКС, което е във връзка с първоначално прекратяване на производството по настоящото дело. С определението е постановено разглеждането на исковата молба, тъй като фактите и обстоятелствата, на които се позовава в нея ищеца, не са преклудирани по подробно изложени съображения. Ето защо, настоящата инстанция не следва да излага допълнителни съображения по допустимостта на исковата молба във връзка с делбеното дело и следва да пристъпи към разглеждането и по същество.