Определение № 1972 от 07.06.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1972 гр. Варна , 04.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела Св. Христова

Светлана К. Цанкова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20203100501467 по описа за 2020 година

Производството е образувано по частна жалба на "Енерго-про продажби" АД срещу определение № 6063 от 12.05.2020 г., постановено по гр. д. № 16691 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, 20 състав, в частта, с която не е прието възражението на „енерго-про продажби“ АД по чл.414а ГПК, относно недължимостта на разноските в размер на 325лв. по заповед за изпълнение №7914/17.10.2019г., издадена по ч.гр.д.№16691/2019г. по описа на ВРС и е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за обезсилване на издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК № 7914/17.10.2019г. в частта на присъдените разноски в размер на 325 лева.

В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на определението в обжалваната му част, постановяване в нарушение на процесуални правила, както и в противоречие на закона.

Неправилни са изводите на ВРС, че длъжникът е дал повод за завеждане на делото, респективно, че дължи разноски. Сочи се, че длъжникът не е надлежно информиран за извършена цесия, а уведомлението от цедента по чл.99, ал.4 ЗЗД е представено с депозираното заявление по чл.410 ГПК, но без доказателства за връчването му. По тази причина и след като до връчването на съобщението за издадената заповед за изпълнение на частния жалбоподател не е било известно обстоятелството, че заявителят е негов кредитор, то не е могло да изпълни извънсъдебно задължението си. Моли в тази връзка да се отмени определението в обжалваната му част и се постанови друго, с което се приеме възражението и по отношение на сумата от 325 лева – разноски в производството по издаването на заповед за изпълнение. Претендират се и разноски и пред настоящата инстанция.

Насрещната страна не е изразила становище по жалбата.

При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, от лице с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл.275, ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството пред ВРС е образувано по повод заявление от 16.10.2019г. на „Агенция за закрила на потребителите“ за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу "Енерго-про продажби" АД за парично вземане в размер на 19 лева – платена при начална липса на основание такса за възстановяване преноса на електроенергия, заплатена от потребителя Цонка Илиева Парушева, което вземане е придобито от заявителя на основание договор за цесия от 24.09.2019г., за който длъжникът е уведомен по електронен път на 15.10.2019 г., както и за 1 съдебни разноски в общ размер от 325 лв.

С разпореждане № 45665 от 17.10.2019 г. ВРС с извод за наличие на положителни предпоставки и липса на пречки по чл.410 ГПК е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение за описаните в заповедта суми в полза на заявителя. Издадена е заповед № 7914 от 17.10.2019 г.

На основание чл.411, ал.3 ГПК препис от заповедта е връчена на длъжника на 24.10.2019 г., видно от съобщение на лист 18 от първоинстанционното дело.

На 31.10.2019 г., в срока по чл.414, ал.2 ГПК, длъжникът е депозирал възражение, обективиращо твърдения, че е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл.412, т.8 ГПК, подкрепени с писмени доказателства – платежно нареждане от 24.10.2019 г., удостоверяващо плащане на сумата от 19 лева. Отправил в тази връзка искане за обезсилване на издадената заповед за изпълнение за сумата от 19 лева, ведно със законната лихва. Възразил също, че не дължи разноски за производството, доколкото с поведението си не е дал повод за предявяване на вземането – след получаване на уведомлението за извършената цесия на 15.10.2019г., незабавно е предприел действия за доброволно заплащане на сумата, като на 18.10.2019г. е изпратило пощенски запис в полза на заявителя, на 21.10.2019г. е изпратил електронно писмо с искане за предоставяне на Б.а сметка, на 22.10.2019г. е изпратило нотариална покана с идентично искане, а на 22.10.2019г. покана чрез куриер, като поканите не са достигнали до адресата „Агенция за закрила на потребителите“ЕООД, поради невъзможност дружеството да бъде намерено на адреса посочен в ТР. С поведението си за непосочване на Б.а сметка, по която да бъде преведена дължимата сума, кредиторът е изпаднал в забава. Така обосновава, че с поведението си "Енергопро продажби" АД не е дало повод за предявяване на вземането, поради което не дължи разноски за производството. Отправил в тази връзка искане за обезсилване на заповедта и в частта относно разноските.

Препис от възражението с указание за възможността и последиците по чл.414а, ал.3 и ал.4 ГПК е връчен на заявителя.

По делото е постъпило писмено становище, с което заявителят е оспорил като неоснователно искането за обезсилване на заповедта в частта за разноските.

В обжалваното определение първоинстанционният съд е формирал извод, че чл.414а, ал.4 ГПК урежда единствената хипотеза, при която следва да се обезсили издадена заповед за изпълнение и тя е при липса на подаване на становище от заявителя в дадения му от съда срок по реда на чл.414а, ал.3 ГПК. Липсва изрично предвидена нормативно възможност за обезсилване на заповед за изпълнине при извършено плащане от длъжника в срока по чл.414а, ал.1 ГПК, поради което в случая съдът не следва да обезсилва издадената заповед в тази част.

Съгласно чл.404,т.1 ГПК заповедта за изпълнение е подлежащо на принудително изпълнение изпълнително основание. Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удовлетворява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника –чл.406, ал.1 ГПК. Разпоредбата на чл.416 ГПК визира, че заповедта за изпълнение влиза в сила, когато не е подадено възражение в срок или същото е оттеглено, респективно след влизане в сила на решението за установяване на вземането. Въз основа на влязлата в сила заповед съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта.

Установено е от проследеното развитие на заповедното производство по гр. д. № 16691/2019 г. на ВРС, че в конкретния случай срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е постъпило възражение от длъжника при изпълнение в срока за доброволно изпълнение по чл.414а ГПК. За разлика от възражението по чл.414 ГПК, с което въобще се оспорва вземането по заповедта по основание или по размер, то с възражението по чл.414а ГПК такова оспорване няма, доколкото то е основано на твърдения за частично или цялостно плащане на вземането в срока за доброволно изпълнение.

Разпоредбата на чл.414а ГПК е проявление на основната цел на заповедното производство – да се провери дали претендираното от заявителя-кредитор вземане е спорно. Ако вземането не е спорно, тоест не бъде подадено възражение в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила. В ал.4 на 2 чл.414а ГПК са уредени две хипотези: първата когато възражението е подадено в срок и съдържа изявление на длъжника, че е изпълнил задължението си по заповедта в срока за доброволно изпълнение, ако заявителят не подаде становище в срок, съдът само на това основание обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение съобразно обхвата на твърдяното плащане, без да изследва доколко е налице реално изпълнение, респективно доказано поведение на длъжника, изключващо отговорността му за разноски за производството; втората - когато становище е подадено от заявителя в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище. Това "произнасяне" предполага постановяване на акт по решаване на материалноправния спор чрез проверка на твърденията на страните и преценка на представените доказателства. Ако приеме въз основа на съвпадащите твърдения на страните или изхождайки от писмените доказателства по делото, че плащане е налице и, че с поведението си длъжникът не е станал повод за предявяване на вземането, съдът е длъжен да постанови диспозитив, с който да приеме възражението по чл.414а ГПК. Когато се приеме възражението по чл.414а ГПК, заповедта за изпълнение влиза в сила, тъй като заповедното производство е постигнало целта си – да провери дали вземането е спорно, като заповедният съд следва да се произнесе и по искането за издаване на изпълнителен лист, обективирано в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като следва да го остави без уважение поради липса на изпълняемо право до размера на платеното, респективно до този на разноските. В тази хипотеза защитата на кредитора е именно по реда на частната жалба срещу разпореждането за изпълнителния лист – по аргумент от чл.407, ал.1 ГПК. И обратно – ако приеме, че възражението не е доказано, да се произнесе с нарочен диспозитив, с който не приема възражението, като постанови издаване на изпълнителен лист. В тази хипотеза аналогично защитата на длъжника е по реда на обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителния лист.

Няма спор по делото, а е установено и с писмени доказателства, че доброволно изпълнение на задължението чрез плащане на заявеното вземане е реално извършено от длъжника в срока по чл.142, т.8 ГПК.

В частта за разноските с оглед конкретиката на случая, съобразено с предпроцесуалното поведение на страните и писмените доказателства, следва да бъде прието, че възражението по чл.414а, ал.2 ГПК е основателно. Безспорно е от доказателствата, приложени към заявлението по чл.410 ГПК, че извършената цесия, както и покана за плащане, са съобщени на "Енерго-про продажби" АД на 15.10.2019 г. Това води до извод, че с предпроцесуалното си поведение "Енерго-про продажби" АД в случая не е дало повод за предявяване на вземането: същото му е съобщено на 24.10.2019 г.; заявлението е депозирано пред РС – Варна на 16.10.2019 г.; длъжникът не е получил съдействие от кредитора с оглед времето на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК – един ден след уведомяването. Ето защо длъжникът не дължи разноски, поради което и на основание чл.414а, ал.4 ГПК са налице предпоставки за приемане на възражението по чл.414а, ал.2 ГПК.

Отделно от това следва да се отбележи, че съотношението между размера на вземането и този на претендираните разноските, разгледано на плоскостта на множеството съдебни производства с идентичен предмет между същите страни е явна проява на злоупотреба с права.

Изложеното дава основание първоинстанционният съдебен акт в обжалваната част да бъде отменен.

При този изход на делото по частната жалба и на основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното в тази връзка искане частният жалбоподател има право на разноски. Действителният размер на реализираните от страната разноски съгласно доказателствата възлиза на 255 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение и държавна такса за частната жалба пред въззивната инстанция, поради което в този размер разноските следва да се възложат в тежест на ответника по частната жалба.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненският окръжен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 6063 от 12.05.2020г., постановено по гр.д. №16691 по описа за 2019г. на Районен съд - Варна, в частта, с която е оставено без уважение искането на "Енерго-про продажби" АД за обезсилване на издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК № 7914 от 17.10.2019г. в частта на присъдените разноски в размер на 325 лева, и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА възражението на "Енерго-про продажби" АД ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление в град Варна - бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна тауърс – Г по чл.414а ГПК в частта относно недължимост на сумата от 325 /триста двадесет и пет/ лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №7914 от 17.10.2019г.