Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 85 от 26.04.2023, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 101/2023
Вид
Решение № 85
Подписан
26.04.2023
В сила
26.04.2023
Състав
Надя Георгиева Пеловска-Дилкова, Мирослав Данаилов Досов, Борис Константинов Динев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Враца, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Борис К. Динев като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско дело № 20231400500101 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на жалба с вх. № 14276/12.12.2022 г. по описа на Г. Б. частен съдебен изпълнител с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ОС-Враца, подадена от Т. И. Д., ЕГН **********, срещу Постановление с рег. № 26785/24.11.2022 г., с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати ИД № 2022***0400720 по отношение на жалбоподателката.

В жалбата се твърди, че видно от удостоверение изх. № 2283/17.11.2022 г. по ч. гр. д. № 20221410101413/2022 г. на РС-Бяла Слатина, жалбоподателката е направила отказ от наследство на починалата й дъщеря И. И. Н. с ЕГН **********, починала на 06.02.2022 г.

Предвид горното счита, че липсва пасивна процесуална легитимация да отговаря като длъжник по насоченото спрямо нея ИД № 2022***0400720 по описа на ЧСИ-Г. Б. с рег. № *** с район на действие ОС-Враца, тъй като последицата на извършения отказ от наследство е това, че призованите към наследяване наследници губят това си качество, същите не отговарят за задълженията на наследодателя и спрямо тях не може да се насочи принудително изпълнение. Наличието на валиден отказ от наследство е пречка за реализиране на правомощията на ЧСИ и представлява основание за прекратяване на производството спрямо нея.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило писмено становище от взискателя по изпълнителното дело - "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК ***, със 1 седалище и адрес на управление: гр.София, чрез С. Д. Б., юрисконсулт.

Според взискателя, изпълнително дело № 720/2022 г. по описа на ЧСИ Г. Б. е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 26.04.2022 г. по ч. гр. д. 262/2022 г. от PC-Бяла Слатина, с който Т. И. Д. е осъдена като солидарен длъжник, в качеството й на наследник на И. Н., и същата е предявила Удостоверение за вписан отказ от наследството на И. Н. от 17.11.2022 г., т.е. отказът е вписан след издаването на изпълнителния титул от PCБяла Слатина, съответно действията на съдебния изпълнител са извършени законосъобразно и като такива следва да бъдат потвърдени, а жалбата да бъде оставена без уважение.

Със съпроводително писмо съдебният изпълнител е изпратил жалбата и препис от изпълнителното дело, като е изложил на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви по обжалваното действие.

Счита жалбата за допустима, но неоснователна като излага следните съображения:

Изпълнително дело № 720/2022 г. по описа на ЧСИ Г. Б. е образувано на дата 08.08.2022 г. от взискателя "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, въз основа на приложен изпълнителен лист от дата 26.04.2022 г., издаден по ч. гр. д. 20221410100262/2022 г. по описа на PC - Бяла Слатина, с който Ц. И. В. и Т. И. Д. са осъдени да заплатят солидарно сумите по листа, в качеството на наследници на починалата И. Н..

На основание чл. 458 ГПК е присъединена и държавата, чрез ТД на НАП за дължимите публични вземания, съобщени по удостоверения на основание чл. 191 ДОПК.

С молба вх. № 13623/24.11.2022 г. Т. Д. е поискала от ЧСИ да се произнесе с постановление за прекратяване по отношение на нея, поради вписан отказ от наследство, оставено и от наследника И. И. Н. - дъщеря. Към молбата е приложено удостоверение за вписан отказ от наследство с изх. № 2283/17.11.2022 г., вписан в PC-Бяла Слатина. Отказът е вписан в особената книга след издаване на изпълнителния лист от съда.

Постановен е отказ за прекратяване на изпълнителното производство, поради следните съображения, а именно: Т. И. Д. с ЕГН ********** е осъдена солидарно с изпълнителен лист от дата 26.04.2022 г., издаден по ч. гр. д. 262/2022 г. на PC-Бяла Слатина, в качеството си на наследник на починалата И. И. Н., и съдебният изпълнител е обвързан от субективните предели на изпълнителния лист като следва да изпълнява така, както е записано в листа. Наследниците могат да се защитят, като поискат отмяна на заповедта за изпълнение и обезсилване на изпълнителния лист. Същите имат право да обжалват и разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Едва след представен акт на съда, съдебният изпълнител има правото да прекрати изпълнителното производство, тъй като установяването на недължимост на вземането не е от компетенциите на ЧСИ, а е от компетенциите на исковия съд, пред който длъжникът, твърдящ недължимост, следва да предяви установителен иск. Съдебният изпълнител като орган на принудително изпълнение няма правораздавателни правомощия и не може, в случай на материалноправен спор между страните в изпълнителното производството, да събира доказателства и да извършва преценка дали действително са настъпили факти с погасителен ефект.

2

Врачанският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата оплаквания и приложените доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

Изпълнително дело № 2022***0400720 по описа на ЧСИ Г. Б. е образувано на 08.08.2022 г. по молба на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК ***, въз основа на изпълнителен лист № 234/26.04.2022 г., издаден по ч. гр. д. № 20221410100262/2022 г. по описа на PC - Бяла Слатина, с който Ц. И. В. и Т. И. Д. са осъдени в качеството им на наследници на починалата И. Н. да заплатят солидарно посочените в изпълнителния лист суми.

С молба вх. № 13623/24.11.2022 г. Т. И. Д. е поискала от ЧСИ да се произнесе с постановление за прекратяване на делото по отношение на нея, тъй като според същата няма качеството на длъжник - наследник на починалата И. Н.. Към молбата на В. е приложено удостоверение за вписан отказ от наследството на И. И. Н., ЕГН ********** с изх. № 2283/17.11.2022 г., вписан в PC - Бяла Слатина.

По искането се е произнесъл ПЧСИ с атакуваното постановление, като е приел, че вписаният отказ е вписан в особената книга след издаване на изпълнителния лист от съда.

Съдебният изпълнител е обвързан от субективните предели на изпълнителния лист и следва да изпълнява така, както е записано в листа. Наследниците могат да се защитят като поискат отмяна на заповедта за изпълнение и обезсилване на изпълнителния лист. Същите имат право да обжалват и разпореждането да издаване на изпълнителния лист. Едва след представен акт на съда, съдебният изпълнител има правото да прекрати изпълнителното производство. Не е в компетенциите на ЧСИ установяването на недължимост на вземането, а е от компетенциите на исковия съд, пред който длъжникът, твърдящ недължимост следва да предяви установителен иск. Съдебният изпълнител като орган на принудителното изпълнение няма правораздавателни правомощия и не може в случай на материалноправен спор между страните в изпълнителното производство, да събира доказателства и да извършва преценка дали действително са настъпили факти с погасителен ефект.

Разгледана по същество, жалбата срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати по отношение на жалбоподателката изпълнително дело № 720/2022 г. по описа на ЧСИ Г. Б. е неоснователна, поради следните съображения:

Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 433 от ГПК. В случая не е налице нито едно от предвидените в закона основания: не е представен документ, удостоверяващ заплащането от страна на длъжника на сумата по изпълнителния лист; не е налице искане за прекратяване от страна на взискателя; изпълнителният лист не е обезсилен; не е налице отмяна на съдебния акт, въз основа на който е издаден изпълнителния лист; не е установено по категоричен начин, че липсва имущество на длъжниците, което да може да бъде продадено или че не може да се 3 намери друго секвестируемо имущество; не е представено влязло в сила решение, с което е уважен иск по чл. 439 или 440; нито е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Предвид липсата на доказателства, от които да се установи наличието на законово основание за прекратяване на изпълнителното дело, подадената жалба към настоящия момент се явява неоснователна.

На следващо място, изпълнителният процес е двустранно производство, като активната и пасивната процесуална легитимация на страните в него се определят от изпълнителния лист. От тук се извежда и основното правило, че взискател в изпълнителния процес е лицето, в чиято полза е издаден изпълнителния лист, а длъжник е лицето, против което листът е издаден. От правилото, че изпълнителният лист сочи надлежните страни в изпълнителния процес има и изключения, като що се отнася до длъжника, тези изключения са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 429, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Конкретно разпоредбата на чл. 429, ал. 2 от ГПК дава възможност изпълнителният процес да продължи и против наследниците на починалия длъжник (тогава изпълнението може да се насочи и против имуществото на наследниците), стига обаче те да не са се отказали от наследството на починалия или да не са го приели под опис. Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изброени изчерпателно в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК, като отказът от наследство не е сред тях. Същият би имал значение и би следвало да бъде съобразен от ЧСИ при наличие на хипотезата по чл. 429, ал. 2 ГПК, разширяваща субективните предели на изпълнителния лист и имаща предвид случаите, при които длъжникът е починал след издаването на изпълнителен лист и изпълнението може да бъде насочено срещу неговите наследници. В този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в Определение № 118 от 6.03.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 21/2009 г., I т. о., ТК, Определение № 352 от 5.11.2008 г. на ВКС по т. д. № 318/2008 г., II т. о., ТК, Определение № 356 от 30.12.2008 г. на ВКС по ч. т. д. № 330/2008 г., I т. о., ТК и др.

В изпълнителното производство ЧСИ няма правомощия да проверява правилно ли е издаден изпълнителния лист. Изпълнителният лист се издава от съда и защитата срещу издаването му е чрез обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителния лист, респ. чрез иск по чл. 424 ГПК или чл. 439 ГПК. Съдебният изпълнител не може да преценява дали издаденият изпълнителен лист е редовен или не, това длъжникът следва да установи по съответния ред, който не е чрез възражение или жалба срещу действие на ЧСИ. В производството по чл. 435 ГПК не може да се оспорва материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, тъй като съдът осъществява контрол за законосъобразност на действия или отказ да се извършат съответни действия в рамките на изпълнителното производство, т.е. защитата чрез обжалване действията на съдебния изпълнител е насочена срещу процесуална незаконосъобразност в изпълнителния процес.

Поради изложените съображения, атакуваното изпълнително действие - отказ да бъде прекратено изпълнително дело с № 2022***0400720 спрямо Т. И. Д., ЕГН **********, е законосъобразно.

На основание чл. 437, ал.4 пр. последно ГПК, решението не подлежи на обжалване.

4

Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 14276/12.12.2022 г. по описа на Г. Б. частен съдебен изпълнител с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ОС-Враца, подадена от Т. И. Д., ЕГН ********** срещу Постановление с рег.№26785/24.11.2022 г., с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати ИД № 2022***0400720 по отношение на жалбоподателката.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5