Присъда № 96 от 19.02.2025, Софийски районен съд

МОТИВИ към присъда № 96/19.02.2025 г., постановена по НОХД 15291/2024 г. по описа на СРС, НО, 12-ти състав

Производството е по реда на глава двадесета от НПК.

Образувано е въз основа на внесен в СРС обвинителен акт срещу К. С.

А. с ЕГН: ********** по обвинение за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.

В разпоредително заседание, проведено на 10.12.2024 г., подсъдимият, редовно призован, се явява лично и е даден ход на делото по реда на глава двадесета от НПК.

В съдебно производство СРП се представлява от мл. прокурор К.а Т.. В хода на съдебните прения представителят на СРП не поддържа обвинението, моли съда да постанови оправдателна присъда и подсъдимият да бъде признат за невинен.

В съдебното производство подсъдимият А., редовно призован, не се явява, не дава обяснения. Същият се представлява от служебно назначен защитник - адв. П. Г..

В хода на съдебните прения адв. Г. моли съда да постанови оправдателна присъда и да признае подсъдимия за невиновен в извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.

Във връзка с горното защитникът заявява, че от доказателствата по делото и по-конкретно от съдебно-почерковата експертиза се установява, че подсъдимият А. не е подписал НП № 21-4332-008910/28.04.2021 г., издадено от Началник група към ОПП-СДВР, следователно не действал със съзнанието, че на инкриминираните дата и място е управлявал МПС в едногодишния срок от наказанието му по административен ред. Поради това счита, че деянието му е несъставомерно.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият К. С. А. с ЕГН: ********** е роден на ******** г. в гр.

София, български гражданин, осъждан, неженен, със средно образование.

На 28.04.2021 г. на подсъдимия било издадено наказателно постановление № 21-4332-008910/28.04.2021 г. от Началник група СДВР, ОПП-СДВР. Със същото на осн. чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП му било наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 лева – за това, че управлявал МПС без да е правоспособен водач (нарушение по чл. 150 от ЗДвП).

В разписката към НП било посочено, че същото е връчено на подс. А. на 29.08.2022 г., което е удостоверено с подпис.

На 02.07.2023 г. в гр. Нови Искър, по ул. „Искърско дефиле“, с посока на движение от ул. „Вечерница“ към ул. „Иглика“, подсъдимият управлявал МПС - лек автомобил марка „******“, модел „******“, с рег. № *******.

1

Същият бил спрян за проверка от св. К. Ж. М. и св. Ц. Д. М. – и двамата полицейски служители в РУ – СДВР. Двамата констатирали, че последният управлявал МПС без притежание на свидетелство за управление на МПС за съответната категория.

Поради това бил издаден АУАН Серия GA № 861858/02.07.2023 г. от св.

Ц. М., старши полицай при 02-ро РУ, СДВР. В него било посочено, че извършеното деяние представлява нарушение на чл. 150а от ЗДвП, а именно – управление на МПС след като лицето било лишено от това право по съдебен или административен ред.

По делото е изготвена и приета СПЕ от заключението , на която е видно, че подписът в разписка за връчване на НП № 21-4332-008910/28.04.2021 г., издадено от Началник група СДВР, ОПП-СДВР не е положен от подсъдимия.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: заключение от съдебно-почеркова експертиза, показанията на св. К. М. и св. Ц. М., дадени в хода на съдебното следствие, вкл. показанията им дадени пред орган на досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, писмените доказателства, приобщени в хода на съдебното следствие, както и тези, прочетени по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира показанията на св. М. и св. М.. Същите са присъствали при установяване на нарушението и са възприели лично факти и обстоятелства, свързани с него. От техните показания се установиха времето, мястото, начинът на извършване на деянието, както и неговото авторство.

Установи се, че към момента на извършване на проверката, подс. А. не е представил свидетелство за управление на МПС и че преди това той вече е бил наказван по административен ред за същото деяние.

Показанията на св. М. и св. М. са идентични и непротиворечиви.

Същите кореспондират с писмените доказателства по делото, а именно – приложените справки картон на водач, справки съдимост и справки от Регистъра на лица с неприключили наказателни производства. От последните е видно, че подс. А. многократно е нарушавал правилата за движение по пътищата и е бил санкциониран по административен и наказателноправен ред.

Съдът дава вяра на горните доказателства и доказателствени средства, тъй като са непротиворечиви и взаимодопълващи се.

От доказателствата по делото се установи по безспорен начин, че към 02.07.2023 г., К. А. е управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление. Установиха се обаче противоречия в доказателствения материал – от кой момент, на какво основание и по какъв начин подсъдимият е бил лишен от това право. В тази връзка:

От ЗППАМ № 23-4332-003769 по чл. 171, т. 2А. б „А“ от ЗДвП от 14.07.2023 г. се установи, че СУМПС на К. А. е било отнето по реда на чл.

171, т. 4 от ЗДвП – тъй като са му били отнети всички контролни точки. Не се установява кога същите са били отнети.

2

От справка съдимост от 22.11.2024 г. се установи, че към 17.09.2020 г., когато е влязло в сила Определение по НОХД № 4501/2020 г., СРС К. А. е осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 6 /шест/ месеца. Наказание лишаване от права на осн. чл. 343г от НК не било наложено, защото към онзи момент, той не е притежавал такива (в случая право да управлява МПС).

В АУАН Серия GA № 861858/02.07.2023 г. е посочено, че подсъдимият е управлявал МПС без да е имал СУМПС от съответната категория. Това деяние било квалифицирано като нарушение на чл. 150а от ЗДвП, а именно – управление на МПС след като лицето било лишено от това право по съдебен или административен ред.

В разписка към НП № 21-4332-008910/28.04.2021 г., както и в приложените справки картон на водача е посочено, че НП е връчено подсъдимия на 29.08.2022 г. и е влязло в сила на 13.09.2022 г. В разписката към НП е бил положен подпис, който органите на СДВР и СРП са приели, че е на подсъдимия, следователно те са приели, че препис от същото му е връчен надлежно.

Във връзка с горното в съдебното следствие е изготвена съдебнопочеркова експертиза. От нея се установи, че подписът в разписката не бил положен от К. А.. Следователно, същият не бил надлежно уведомен, че му е наложено наказание за управление на МПС без свидетелство за управление на такова.

При създалото се противоречие, съдът намира, че следва да даде вяра на СПЕ и заключението на вещото лице. Същата е изготвена при обстойно изследване на подписа на подсъдимия и този, който е бил положен на разписката. Вещото лице е категорично, че двата подписа се разминават и разписката не е подписана от К. А.. Следователно съдът приема, че НП не било надлежно връчено на подсъдимия и той не е бил уведомен, че му е наложено наказание за управление на МПС без свидетелство за управление на такова.

Въз основа на описаната фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Субект на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК може да бъде всяко наказателно отговорно лице, което управлява МПС без притежанието на СУМПС.

Престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК е формално такова. За да бъде същото съставомерно от обективна страна, е необходимо да бъде установено, че (кумулативно):

1. подсъдимият е управлявал МПС без да е имал правоспособност за управление на МПС - или никога не му е издавано СУМПС, или същото му е отнето по законоустановен ред;

2. за това деяние му е наложено наказание по административен ред;

3. в срок една година от налагане на наказанието, подсъдимият отново е управлявал МПС без да е имал СУМПС.

3

По делото бе установено по безспорен начин, че на 02.07.2023 г. на посоченото в АУАН Серия G A № 861858/02.07.2023 г. място, К. А. е управлявал МПС и не е представил СУМПС.

В съдебното производство се установи, че НП от 28.04.2021 г. не е било надлежно връчено на подсъдимия. Следователно той не е разбрал, за какво деяние е бил наказан, какво наказание като вид и размер му е било наложено, от кой момент същото е било наложено, нито пък му е била дадена възможност да обжалва НП. Оттук следва, че той не е знаел, че следва да се въздържа от управление на МПС в следващата една година, считано от момента на налагане на наказанието.

След като НП не било връчено, същото не е влязло в сила към 02.07.2023 г., когато е било установено, че подсъдимият управлява МПС за втори път без СУМПС.

След като НП не е влязло в сила на 13.09.2022 г., както се твърди в обвинителния акт, К. А. не се води наказван по административен ред.

Следователно не може да бъде прието, че в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, подсъдимият е извършил ново такова деяние. Същото е обективен признак на състава на престъплението по чл.

343в, ал. 2 от НК и след като не е осъществен този признак, съдът намира, че от обективна страна, К. А. не е осъществил посочения състав на престъпление.

При формираното заключение на съда за липсата на обективен признак на състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК, деянието не съставлява престъпление и подсъдимият беше оправдан.

Въз основа на гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 96 гр. София, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. Д.А при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА и прокурора К. Т. Т. като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. Д.А Наказателно дело от общ характер № 20241110215291 по описа за 2024 година

Въз основа на закона и доказателствата по делото

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимият К. С. А., ЕГН **********, роден на ********* г. в гр.