Решение № 423 от 04.06.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. Бургас, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Е.а

Радостина П. И.ова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Радостина П. И.ова Въззивно гражданско дело № 20252100500553 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е пред настоящата инстанция по повод постъпила въззивна жалба от ищеца И. С. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес **** със съдебен адрес гр.

Бургас, ул. „Шейново” № 116-118, ет.2, подадена чрез пълномощника му адвокат П.

Владикова - БАК против решение № 325 от 13.02.2025г. по гр.д. № 1691/2024г. по описа на РС-Бургас, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете му за осъждане на ответника „ВАТ ГАЗПРОЕКТ” ЕООД с ЕИК 205995612, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Хан Аспарух”, № 27, представлявано от управителя Тодор Георгиев Градинаров, да заплати на ищеца сумата от 2780 лв. – дължими дневни командировъчни пари, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска на 15.03.2024г. до окончателното й изплащане, сумата от 365.75 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 2780 лв. за периода 09.03.2023г. - 14.03.2024г., и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответното дружество по предявения насрещен иск сумата от 1293.20 лв., получена по трудовото правоотношение без основание, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска на 30.04.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 620.93 лв. за направените съдебни разноски, съразмерно с отхвърлените искове.

1

В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционното решение в атакуваната му част е неправилно, тъй като е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Възразява се против извода на районния съд, че ищецът, като носещ доказателствената тежест не е установил валидно основание за получаване на сумата от 1293.20 лв., съставляваща разликата между получените от него суми и дължимите трудови възнаграждения и командировъчни. Въззивникът счита, че решението в тази част, с която е отхвърлeн иска за сумата до размера от 2780 лв. – за заплащане на командировъчни пари с мотив, че тези суми са му заплатени, е необосновано, тъй като счита, че по делото няма доказателства за получени плащания от ищеца. Що се касае до представените РКО се заявява, че за два от тях е установено, че не носят подписа на ищеца, а останалите са изключени от доказателствената поради непредставяне на оригиналите им от ответника. В тази връзка се твърди, че изводите в обжалваното решение, че общата сума за командировъчни от 3260лв. е изцяло платена на ищеца се явяват необосновани, като се сочи, че му е платена само сумата от 480лв., поради което се счита, че иска е основателен за остатъка от 2780лв. Възразява се, че в нарушение на процесуалните правила съдът е основал решението си на РКО от 23.12.2023г. за 800 лв., който също е изключен от доказателствения материал, като същевременно неправилно е приел и ценил като доказателство РКО от 01.02.2023г. за сумата от 2000 лв., въпреки, че ответникът не е представил изискания негов оригинал, като по този начин неправилно е прието, че ищецът е получил от ответника по двата РКО сумата от общо 2800лв. На следващо място се навеждат оплаквания, че неправилно съдът е приел, че ищецът е получил от работодателя си суми без основание, поради което дължи връщането им. В тази връзка се твърди, че всички суми по неоспорените РКО ищецът е получавал от работодателя си като трудово възнаграждение, което е видно от вписаните в тях основания за плащане- аванс и заплата. Счита, че твърденията му, че е получавал по-голяма заплата от посочената в трудовия договор се потвърждава от доказателствата по делото – преписка от проверката от Дирекция “Инспекция по труда“, както и от писмените обяснения на управителя на ответника. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните му части и постановяване на ново, с което исковите му претенции да бъдат уважени съобразно размерите, посочени в жалбата, а същевременно да бъдат отхвърлени уважените от районния съд насрещни искови претенции. Моли за присъждане на разноските и пред двете инстанции.

В съдебно заседание, въззивникът чрез упълномощения си процесуален представител поддържа въззивната си жалба и моли за уважаването й. Претендира присъждане на разноските по делот и за двете инстанции.

В предоставения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият „ВАТ ГАЗПРОЕКТ” ЕООД, чрез упълномощения си процесуален представител адв. С. Евтимов е депозирал писмен отговор на въззивната жалба. Счита, че фактическата обстановка, свързана с 2 възникнало между страните трудово правоотношение, неговият срок, договорено трудово възнаграждение и командироването на ищеца не е спорна между страните. Излага, че спорът касае дали плащането, превишаващо размера на дължимото месечно трудово възнаграждение на ищеца съставлява плащане на задължение на работодателя за командировъчни пари. Счита за правилен и съобразен с доказателствата по делото извода на районния съд за общия размер на платените на ищеца суми от 7328.17лв. Възразява, че по делото не се твърди и не се установява уговорен между страните по-висок размер на командировъчните пари от нормативно определения за исковия период. По тези съображения счита, че в отхвърлителната част на иска по чл. 215, ал. 1 от КТ решението е правилно и следва да бъде потвърдено. На следващо място сочи, че съгласно заключението по ССЕ на ищеца не е изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 389.97лв., поради което поради установеното от съда наплащане в размер на 1293.19лв. то може да се приеме, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение сумата е изплатена изцяло. Наред с това се излага,че поради неоснователност на главните искове на ищеца, неоснователни са и акцесорните претенции за лихва. Що се касае до насрещния иск се сочи, че същият се явява основателен за сумата от 903.22 лв. и моли за потвърждаване на решението в тази част, представляваща недължимо платена сума, явяваща се разликата между платените на ищеца общо 7328.17лв. и следващите му се трудово възнаграждение от 2774.98 лв. и дневни командировъчни пари от 3260лв., както и обезщетението по чл. 224, ал.

1 от КТ от 389.97лв. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните части, с мотив, че районният съд е установил правилно фактическата обстановка и е приложил правилно материалния закон, без да е допуснал сочените от въззивника процесуални нарушения.

Претендира присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание, въззиваемото дружество чрез упълномощения си процесуален представител поддържа отговора на въззивната си жалба и моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част. Не претендира разноски за въззивното производство.

Бургаският окръжен съд, взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред районният съд е образувано по искова молба на И. С. С. за осъждане на „ВАТ ГАЗПРОЕКТ” ЕООД да му заплати сумата от общо 3260 лв., представляваща незплатени дневни командировъчни пари, както следва: сумата от 80 лв. - за командировка от 20.12.2022г. до 23.12.2022г. на обект „Крумово градище“ - с. Крумово градище, общ. Карнобат; сумата от 80 лв. - за командировка от 27.12.2022г. до 30.12.2022г. на обект „Крумово градище“; сумата от 100 лв. - за командировка от 03.01.2023г. до 07.01.2023г. на обект „Крумово градище“; сумата от 120 лв. - за командировка от 09.01.2023г. до 14.01.2023г. на обект „Крумово градище“; сумата от 120 лв. - за командировка от 16.01.2023г. до 21.01.2023г. на обект „Крумово градище“; - 120 лв. - за командировка от 23.01.2023г. до 28.01.2023г. на обект „Крумово градище“; сумата от 160 лв. - за командировка от 08.02.2023г. до 11.02.2023г. на обект „Хрищени“ - с. Хрищени, община Стара Загора; сумата от 240 лв. - за командировка от 13.02.2023г. до 18.02.2023г. на обект „Хрищени“; сумата от 240 лв. - за командировка от 20.02.2023г. до 25.02.2023г. на обект „Хрищени“;сумата от 160 лв. - за командировка от 27.02.2023г. до 02.03.2023г. на обект „Хрищени“;сумата от 240 лв. - за командировка от 06.03.2023г. до 11.03.2023г. на обект „Хрищени“;сумата от 240 лв. - за командировка от 13.03.2023г. до 18.03.2023г. на обект „Хрищени“;сумата от 240 лв. - за командировка от 20.03.2023г. до 25.03.2023г. на обект 3

„Хрищени“;сумата от 120 лв. - за командировка от 27.03.2023г. до 29.03.2023г. на обект „Хрищени“;сумата от 400 лв. - за командировка от 04.04.2023г. до 13.04.2023г. на обект „Хрищени“;сумата от 200 лв. - за командировка от 18.04.2023г. до 22.04.2023г. на обект „Хрищени“;сумата от 240 лв. - за командировка от 24.04.2023г. до 29.04.2023г. на обект „Хрищени“;сумата от 160 лв. - за командировка от 02.05.2023г. до 05.05.2023г. на обект „Хрищени“; сумата от 372,03 лв. – сборна мораторна лихва върху горната главница от общо 3260лв. за периода 09.03.2023г. - 14.03.2024г., сумата от 430,30 лв. - обезщетение за 10 работни дни неизползван платен годишен отпуск,сумата от 36,44 лв. - мораторна лихва върху горната главница от 430.30 лв. за периода 01.08.2023г. - 14.03.2024г., ведно със законните лихви върху главниците от предявяването на иска на 15.03.2024г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че считано от 19.12.2022г. между страните е възникнало трудово правоонотошение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „монтажник” в предприятието на ответното дружество, като със заповед № 042/ 05.06.2023г. трудовото правоотношение било прекратено. Ищецът сочи, че ответника не му е заплатил дължимите дневни командъровъчни пари и обезщетение за неползван полагаем платен годишен отпуск, посочени по –горе, чието присъждане претендира заедно с лихвите за забавеното им плащане.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, в който е оспорило исковете, с възражения, че на ищеца са изплатени всички дължими командировъчни пари съгласно посочените в писмения отговор девет разходни касови ордера, издадени за периода от 23.11.2022г. до 27.04.2023г. и едно плащане от 02.06.2023г. през платежната система Easypay.bg. Посочено е, че периода на действие на трудовото правотношение между страните на ищеца са били заплатени общо 7828.17лв., от които 2774.98 лв.- трудово възнаграждение и 5053.19лв – командировъчни дневни пари и аванси.

В срока по чл.211, ал.1 вр. чл.131, ал.1 от ГПК ответното дружество е предявило срещу ищеца насрещен иск за заплащане на сумата от 1793.19 лв. – платена на ищеца без основание в срока на трудовия договор, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на този иск на 30.04.2024г. до окончателното й изплащане, който иск е приет за съвместно разглеждане наред с първоначалните искове.

В насрещната искова молба дружеството- ищец по насрещния иск твърди, че е изплатил на ищеца командировъчни дневни пари в размер на общо 5053,19 лв. вместо дължимите 3260 лв., т.е. че са изплатени в повече сумата от 1793.19лв. Предвид това в случай на уважаване на претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение по чл.224 от КТ прави евентуално искане за прихващане до размера на по-малкото от двете насрещни вземания.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът по насрещния иск И. С. представя писмен отговор, с който оспорва насрещния иск. Оспорва автентичността на четири от представените от ответника РКО – от 23.11.2022г. за сумата от 800 лв. - аванс, от 03.01.2023г. за сумата от 100 лв.- командировка, от 01.02.2023г.- за сумата от 2000 лв. заплата и от 04.04.2023г.- за сумата от 400 лв. командировка, всички на обща стойност 3300 лв., като твърди, че подписите върху тях не са негови и, че не е получавал тези суми. Твърди, че е получил сумите по останалите представени 5 ордера, но същите представляват заплати и бонуси за периода декември 2022г. – април 2023г., а не командировъчни. Оспорва верността на представените счетоводни документи – аналитичен регистър и хронологични регистри.