Решение № 9530 от 23.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9530 гр. София, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ..................... при участието на секретаря ........................ като разгледа докладваното от ..................... Гражданско дело № 20211110157044 по описа за 2021 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149. чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът .................... твърди, че е доставил на ответника В. П. Ф. и на наследодателя на ответника Р. М. К. – М. К. Т., до смъртта му, а след нея и на ответника Р. М. К., топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците респ. наследодателят на ответника К., са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли съда да осъди ответниците да му заплатят разделно при равни квоти по 1/2 сумите, както следва: сумата от 5718,01 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – ......................, за периода от .........................., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – .................. до плащането, сумата от 876,38 лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от ....................., сумата от 44,17 лв., представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от .........................., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – .................. до плащането, както и сумата о т 8,94 лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от .............................. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците – В. П. Ф. и Р. М. К., са депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорват исковете. Поддържат, че между страните липсва правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, тъй като не са подписвали договори за предоставяне на съответните 1 услуги. Признават, че са собственици на процесния имот, но не са давали съгласие за доставка на топлинна енергия в него. Считат, че от представения договор с ........................ не се установява да е сключен с ЕС, в която се намира имотът, а освен това договорът бил с изтекъл срок. Оспорват протокола от общото събрание на ЕС, като считат че същият е незаконосъобразен поради лиса на нотариална заверка на подписите. Релевират възражение за изтекла погасителна давност на част от вземанията. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца ........................ не оспорва предявените искове, като счита същите за основателни и доказани.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150 и чл. 153 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответниците, респ. с наследодателя на ответника Р. К., съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените вземания.

В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. Не е спорно между страните, а и от приетия по делото като писмено доказателство документ – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ......................... се установява, че процесният топлоснабден имот – ......................... е придобит в режим на съпружеска имуществена общност от ответника В. П. Т.а (сега Ф.) и М. К. Т., прекратена с развод, видно от удостоверение за наследници с изх. № .................., като ответникът Ф. се легитимира като собственик на ..... идеална част от имота, а М. К. Т. е собственик на останалата ..... идеална част. Договорът касае обект с абонатен № ........................ Не е спорно между страните, а и от приетото по делото като писмено доказателство удостоверение за наследници с изх. ....................... се установява, че М. К. Т. е починал на .................. като „разведен“ и е оставил наследник по закон ответника – Р. М. К. (дъщеря). В качеството си на съсобственик на процесния апартамент, ответникът В. П. Ф. е и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот. В качеството й на наследник на дълга на наследодателя 2 й М. К. Т. – съсобственик на топлоснабдения имот, до неговата смърт – ......................... а след тази дата – в качеството й на собственик на ...... идеална част от топлоснабдения имот, придобита по силата на настъпилото наследствено правоприемство, ответникът Р. М. К. отговаря за задълженията на наследодателя й до неговата смърт, а след тази дата като съсобственик на процесния апартамент, а с това и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот. Ето защо и съдът приема, че през процесния период, съгласно гореизложените мотиви, ответниците са отговаряли при равни квоти – за по ........ част от начислените суми за топлинна енергия. По делото няма данни върху имота да е учредено вещно право на ползване в полза на друго лице, да е отдаден под наем или да е прехвърлена собствеността преди или по време на процесния период.

Предвид изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдът приема, че между ищеца, ответника Ф. и наследодателя на ответника К., а след неговата смърт – ответника К., са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, при действие на Общите условия на ищцовото дружество от 2016 г., одобрени от ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба № 16ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/2016 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2016 г., ОСГК, за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на чл. 62 вр. с § 1 от ДР на ЗЗП. Това е така, защото непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане – чл. 62, ал. 2 ЗЗП. Законодателното решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ (в редакция след изменението ДВ, бр. 30/2006 г.) изисква решение на общото събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Потребителите на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата 3 топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици е „решава мнозинството“. Затова при доставката на централно отопление в сградите в режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребителят на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.

С оглед така дадените разрешения, съдът приема, че непоискана доставка на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост (включително за сградна инсталация и отопление на общите части) е налице тогава, когато е направено надлежно искане при условията на чл. 153, ал. 2 ЗЕ за прекратяване на топлоподаването до абонатната станция в сградата, но въпреки това същото не е своевременно прекратено от топлопреносното дружество. Отделно от това всеки собственик на индивидуален обект в сградата може по споразумение с топлопреносното дружество да спре подаването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване на собствения си имот, като остане потребител единствено на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и на енергия за общите части на сградата. В частност по делото нито се твърди, нито е установено наличието на искане за прекратяване на топлоподаването по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ. Следователно доставената през исковия период топлинна енергия не се явява непоискана, респективно ответниците дължат нейната стойност.

По отношение на възражението относно протокола от общото събрание на ЕС, следва да се посочи, че оспорването на решението на общото събрание се извършва по специален ред и в преклузивни срокове, като по делото не са наведени нито твърдения, нито са ангажирани доказателства за провеждането на такава процедура, поради което и съдът намира възражението за неоснователно.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответниците топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ........................ при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е 4 извършвано съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи по делото да са правени рекламации от ответниците във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответниците са начислени сметките за процесния период.