Решение № 315 от 29.02.2024, Районен съд - Пловдив

Мотиви към Решение № 315/29.02.2024 г. по АНД № 20245330201264 по описа за 2024 г. на Районен съд – Пловдив, XXI наказателен състав.

Производството е по реда на чл. 4 и следващите от Указа за борба с дребното хулиганство.

Образувано е по внесен в съда Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство от 28.02.2024 г., съставен от М.А.Т., *** в ***, срещу Н. Й. К., ЕГН: **********.

В съдебно заседание нарушителят К. се явява лично, заявява, че ще се защитава сам и не желае адвокатска защита. Възползва се от правото си да даде обяснения по делото. В хода на съдебните прения твърди, че има задължение за плащане на издръжка на детето си, което се опитва да изпълнява редовно и поради това моли да не бъде задържан, за да може да продължи да работи. С последната си дума моли да бъде оправдан.

Районна прокуратура – Пловдив, редовно уведомена, не се представлява.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Н. Й. К. е роден на *** в гр. П., б., б. г., живущ в ***, с постоянен адрес ***, със средно образование, неженен, работещ, неосъждан с ЕГН:

**********.

На 28.02.2024 г. след 22:00 часа в гр. Пловдив Н. Й. К. се намирал заедно със свои познати пред магазин „***“, находящ се на ***. Между К. и едно от останалите присъствали лица /неустановено по делото/ възникнал конфликт, като двамата викали и говорили на висок тон, поради което продавачът от магазина сигнализирал на обслужващата обекта частна охранителна фирма за настъпил проблем чрез натискане на паник бутон. На място по подадения сигнал се отзовали свидетелите М.К.П. и М.С.В., които били ***. Те възприели поведението на К. като агресивно и считали, че той отправял обиди и заплахи, които двамата не могат да опишат и конкретизират.

За случая бил подаден и сигнал на ЕЕН: 112. Така около 22:30 часа на 28.02.2024 г. на мястото пристигнали и *** от *** *** М.Т. и *** С.П., изпратени от ОДЧ. Двамата полицейски служители били назначени като автопатрул 457 за времето от 19:00 часа на 28.02.2024 г. до 07:00 часа на 29.02.2024 г. Те отвели К. в сградата на Районното управление и снели писмени обяснения от установените очевидци.

На същата дата и в присъствието на двамата свидетели – *** П. и В., бил съставен процесният Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство срещу Н. Й. К., като в него било записано, че последният е отправял обиди, заплахи и е налитал срещу граждани с цел физическа 1 саморазправа.

Така описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от обясненията на лицето, срещу което е образувано производството – Н. Й. К., от снетите по преписката писмени обяснения от очевидците М.К.П. и М.С.В., както и от писмените доказателства – справка за съдимост за нарушителя К., Заповед за задържане на лице с рег. № 444зз-35/28.08.2024 г. по описа на Пето РУ при ОДМВР – Пловдив и докладна записка с рег. № 444р-2433/29.02.2024 г. по описа на Пето РУ при ОДМВР – Пловдив.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че от правна страна по делото не се доказва по необходимия категоричен и несъмнен начин лицето Н. Й. К., срещу което е образувано производството, да е осъществило състава на нарушението по чл. 1, ал. 2 от УБДХ.

Обвинението, което е формулирано с акта за констатиране на проява на дребно хулиганство, е за това нарушителят да е извършил непристойна проява, изразяваща се в: „обиди, заплахи и налитане върху други граждани с цел физическа саморазправа“, като думата налитане е поставена в кавички от актосъставителя. В акта обаче така и не е посочено какви действия е прието да са осъществени от фактическа страна и които са квалифицирани като отправяне на обиди и заплахи. В резултат е налице изначална неяснота в предмета на доказване. Този дефицит съществено затруднява и лицето, срещу което се води производството, да организира и упражнява правото си на защита, тъй като така и не е уведомен какво се твърди да е извършил и срещу какво точно фактическо обвинение следва да се защитава.

По преписката са приложени снетите обяснения от установените очевидци М.К.П. и М.С.В.. От тях обаче не се разкриват никакви конкретни обстоятелства за осъществени действия от Н. Й. К., които да могат да се определят нито като обиди, нито като заплахи. Вместо това и двамата свидетели единствено твърдят, че лицето е започнало „да отправя обиди и заплахи“, но без да могат да посочат никаква изречена дума, израз или осъществено действие, което определят като обида или като заплаха.

Следователно събраните доказателства също са негодни да докажат извършването на съставомерно деяние от страна на лицето, срещу което е образувано производството. Посочването от свидетелите, че К. е отправял обиди и заплахи не представлява твърдение за факт, а оценка, която двамата свидетели правят на поведението на сочения за нарушител. Кои са конкретните действия, които те са определили като обиди и заплахи, остава неразкрито по делото. Преценката дали поведението на лицето е съставомерно следва да се извърши от съда въз основа на установена по несъмнен начин фактическа обстановка, като правните изводи не могат да се правят от свидетелите. От своя страна К. дава обяснения в хода на съдебното следствие, в които също описва поведението си като непристойно, но защото е повишил тон на полицейските служители. Счита, че тези му действия са 2 били неправилни. Отрича обаче да е обиждал или да е заплашвал някого от присъствалите лица. При така събраните доказателства съдът приема, че по делото остава недоказано Н. Й. К. да е отправял обиди или заплахи на описаните време и място в Акта за констатиране на проява на дребно хулиганство. Поради това съдът оправда К. по обвинението в тази му част.

На следващо място в акта е прието, че соченото за нарушител лице е налитало върху други граждани с цел физическа саморазправа. Както беше посочено, снети са по преписката писмени обяснения от установените очевидци на деянието. В тях обаче не се съдържат твърдения за опит за физическа саморазправа или други действия, които да се определят като провокация към сбиване или друга форма на физически конфликт.

Свидетелите твърдят единствено да са останали възмутени от обиди и заплахи, но не описват физическа саморазправа или опит за такава. В обясненията си Н. Й. К. също отрича да е осъществявал подобни действия, като заявява: „Налитане за физическа саморазправа от моя страна не е имало“. В резултат съдът намира, че и в тази част обвинението остава недоказано. По делото липсват и други събрани годни доказателства, от които да се установява вменената във вина деятелност на лицето, сочено за нарушител.

Така мотивиран и на основание чл. 6, ал. 1, б. „в“ от УБДХ, съдът постанови решението си, като оправда Н. Й. К. по обвинението да е извършил за деянието, описано в акта за констатиране на проява на дребно хулиганство.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. Пловдив, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20245330201264 по описа за 2024 година

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Н. Й. К. - роден на *** в гр. П., б., б. г., живущ в ***, с постоянен адрес ***, със средно образование, неженен, работещ, неосъждан, ЕГН: ********** за НЕВИНЕН в това на 28.02.2024 г. около 22:30 часа в гр.

Пловдив, пред *** „***“, находящ се в *** в близост до блок №* да е извършил непристойна проява, противоречаща на добрите нрави, на публично място, пред повече хора, изразяваща се в отправяне на обиди, заплахи и „налитане“ върху други граждани с цел физическа саморазправа, с които да е нарушил обществения ред и спокойствие, поради което и на основание чл. 6, ал. 1, б. „В“ от УБДХ го ОПРАВДАВА по обвинението да е извършил административно нарушение по чл. 1, ал. 2 от УБДХ.

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 24-часов срок от постановяването му пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 1