Решение № 763 от 09.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 763 гр. Пловдив, 09.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330206129 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. В. С., ЕГН: **********, с адрес: ****, чрез адв. Т.Т. против Електронен фиш серия К № 4448106 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.

182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ), без да се сочат конкретни пороци. Моли се за неговата отмяна. С допълнителни мотиви към жалбата от адв. Т.Т., приложени на лист 20 и 21 от делото, се твърди, че към датата на извършване на деянието на процесния пътен участък не е бил наличен пътен знак В26, същият да е демонтиран и в последствие да не е възстановяван. Твърди се още, че за доказване на нарушението следва да бъдат представени поне 4 броя статични изображения, което да следва от инструкцията за употреба на автоматизираното техническо средство, с което е заснето и установено деянието. Поддържа се, че приетата по делото снимка не е годна да докаже нарушението. Взема се становище съществен порок на процедурата да представлява липсата на снимка на разположението на автоматизираното техническо средство или система (АТСС). Претендират се разноски. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Т.Т., с пълномощно по делото, който поддържа 1 жалбата.

Въззиваемата страна с писмено становище от главен юрисконсулт И. П., приложено на лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения, ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението и правилно да е определен размерът на административното наказание. Взема становище нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието и да осигурява неприсъствено установяване и отчитане на пътните нарушения, без контролните органи да могат да влияят на резултата от измерването. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от И. В. С., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Административнонаказващият орган не разполага с разписка за датата на връчване на екземпляр от електронния фиш на жалбоподателя, поради което жалбата следва да се приеме за своевременно подадена. В постъпилото по делото писмо с вх. № 58959/12.10.2021 г. от началник на РУ Хисаря при ОДМВР-Пловдив (лист 16 от делото) не се сочи и да е въведена дата на връчване в системата за управление на АНД, нито се представят такива доказателства. По тези съображения съдът приема срока по чл. 189, ал.

8 от ЗДвП за спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 25.01.2021 г. в 14:14 часа на републикански път № II-64, км 34-ти в посока на движение от гр. Пловдив към гр. Карлово жалбоподателят И. В. С. управлявал собствения си лек автомобил „Ауди А 4“ с рег. № *** със скорост на движение от 91 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч, която била сигнализирана на водачите с пътен знак В26, поставен на км 34+605 от път II64. Нарастването на километража на пътя било в посоката гр. Карлово – гр.

Пловдив, а жалбоподателят се движил в противоположната посока по намаляване на километража. Движението на автомобила с посочената скорост от 91 км/ч било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с фабр. номер 511.

Стойността на измерената скорост от техническото средство била 94 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 91 км/ч, при което било 2 изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 31 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП против жалбоподателя С. бил издаден Електронен фиш серия К с № 4448106, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835.

От Протокол № 9-33-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M се изяснява, че процесното техническо средство с № 511 е преминало последваща метрологична проверка на 26.10.2020 г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Установява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 273р-1116/26.01.2021 г. се установява, че на дата 25.01.2021 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 511 е заснела статични изображения с номера от 15588 до 15653, с начален час на работа 09:40 ч. и краен час на работа 14:40 ч. и с място на контрол път II-64, км 34 в посока от гр. Пловдив към гр. Карлово, където е действало ограничение на скоростта за движение от 60 км/ч, сигнализирано с пътен знак В26.

От изготвеното статично изображение във вид на снимков материал от клип № 15635 от радар TFR1-M № 511 се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената скорост е 94 км/ч, а заснемането е извършено на 25.01.2021 г. в 14:14 часа.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на жалбоподателя И. В. С..

От писмо с вх. № 56913/05.10.2021 г. от директора на Областно пътно управление – Пловдив (лист 11 от делото) се изяснява, че на републикански п ъ т II-64 след км 30+500 са поставени пътни знаци А12 и знаци В26, въвеждащи ограничение на скоростта от 60 км/ч, в комплект с табелки Т2, определящи дължина от 3000 м на забраната, въведена със знаците В26.

Установява се и точното месторазположение на пътните знаци В26 (60 км/ч) в посочения пътен участък, като за посоката от гр. Карлово към гр. Пловдив знаците се намират на км 30+530 и на км 32+500, а за посоката от гр. Пловдив към гр. Карлово – на км 32+600 и на км 34+605. Изяснява се още, че нарастването на километража на пътя е в посока от гр. Карлово към гр.

Пловдив. В писмото се посочва, че знаците са били няколкократно 3 премахвани нерегламентирано и от неустановено лица, след което са били възстановявани, но към 25.01.2021 г. не е правен оглед на пътния участък.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Д. Т. Ш.. Свидетелят потвърждава авторството на съставения протокол с рег. № 273р1116/26.01.2021 г. Изяснява още, че при изпълнение на служебните си задължения е осъществявал видеоконтрол на процесния пътен участък – 34-ти километър от път № II-64, както и че този участък попада в обхвата на действие на пътен знак В26 за ограничение на скоростта от 60 км/ч.

Действително свидетелят заявява, че няма спомени конкретно за дата 25.01.2021 г., но това е напълно обяснимо предвид, че той нито е спирал автомобила на жалбоподателя, нито му е извършвал проверка на тази дата, а е настроил АТСС и го е пуснал в работен режим. Разпитът му се провежда и повече от една година след датата, към която са насочени въпросите.

Същевременно обаче свидетелят е категоричен, че: „не е имало случай да работим някъде и да не направим проверка на знаците“, а доказано по делото на 25.01.2021 г. свид. Ш. е бил на работа и е изпълнявал служебните си задължения на процесния пътен участък. В разпита си свидетелят заявява още: „Винаги ги проверяваме знаците“. Твърдението, че няма спомен конкретно за датата 25.01.2021 г., не следва да се тълкува изолирано от останалото съдържание на показанията. В този смисъл свидетелят не твърди, че не е сигурен дали е извършил проверка на наличните пътни знаци конкретно преди и след осъществявания видеоконтрол на 25.01.2021 г., а заявява, че въобще не е сигурен дали е бил на работа на тази дата и ако да – на кой път е осъществяван такъв контрол. Свидетелят обаче е категоричен, че ако е бил на работа – което се доказва по делото, то проверка на наличните пътни знаци е извършил, защото винаги осъществява такава при видеоконтрол с АТСС и на място, където има въведено ограничение на скоростта с пътен знак – свидетелят заявява: „На конкретната дата, щом сме работили, значи е имало знак“. Твърденията в хода на пренията, че свидетелят не е сигурен на кои дати е извършвал проверка на наличните пътни знаци и на кои не, представляват грубо изопачаване на събраните по делото доказателства, което категорично не се споделя от съда. Тълкувайки показанията на свид. Ш. съвместно с протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., а не изолирано от него, се установява по категоричен начин, че на 25.01.2021 г. в процесния пътен участък от републикански път № II-64 е имало поставен пътен знак В26 (60 км/ч), а км 34-ти от пътя е попадал в зоната му на действие.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – републикански път II4 64, км 34-ти в посока на движение от гр. Пловдив към гр. Карлово; датата – 25.01.2021 г.; точният час на извършване на нарушението – 14:14 часа; регистрационният номер на МПС – ***; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – жалбоподателят И. В. С.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 91 км/ч при максимално разрешена скорост от 60 км/ч, определена с пътен знак В26; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 300 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип TFR1-М е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесната хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на деянието с електронен фиш.