Решение № 1488 от 04.04.2019, Районен съд - Перник

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 153 гр. Перник, 04.04.2019г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Районен съд – гр. Перник, Гражданска колегия,

VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година, в състав

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова при секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5500 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от В.М.В. ***

АД с искане да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 573.54 лева, представляваща част от вземане на доставена топлинна енергия за периода от 01.04.2010г. до 30.04.2013г. на обща стойност 1720.63 лева и сумата в размер на 113.09 лева, представляваща законна лихва за забава върху заявената главница в размер на 573.54 лева за периода от 30.05.2010г. до 19.02.2014г., за които вземания срещу ищеца е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 1761/2014г. по описа на Районен съд – гр. Перник, въз основа на който срещу В.М.В. е образувано изп. дело № 400/2014г. по описа на ЧСИ Елена Добренова, с район на действие Окръжен съд – гр. Перник с взискател „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД. В исковата молба се излагат твърдения, че образуваното против ищеца изпълнително производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че са настъпили нови обстоятелства след издаване на изпълнителния титул, а именно вземанията са погасени по давност.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не изразява становище по предявената искова претенция.

В открито съдебно заседание на

24.01.2019г. процесуалният представител на ответника представя писмена защита, в която се излагат подробни съображения, че в хода на образуваното за принудително удовлетворяване на процесните вземания изпълнително производство са предприети мнократно действия, водещи до прекъсване на погасителната давност. В допълнение на изложеното се сочи, че съгласно практиката на касационната инстанция намерила израз в Решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017г. на ВКС, IV

ГО погасителната давност на процесните вземания по изпълнителния титул не само е прекъсната, но и е спряла да тече в хода на образуваното изпълнително производство, като спирането на давността е преустановено от момента на отмяна на разрешенията дадени с Постановление № 3/18.11.1980г. извършена с т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на изпълнителното производство. В допълнение на изложеното процесуалният представител на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД поддържа, че процесните вземания се погасяват с изтичане на петгодишна давност, тъй като дължимостта им е установена с влязла в сила заповед за изпълнение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа страна по спора следното:

Страните не спорят, а и от изисканото в цялост производство по ч.гр.д. № 1761/2014г. по описа на Районен съд – гр.

Перник се установява, че по заявление на ответното дружество против ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1429/21.03.2014г. за сумата в размер на 1720.63 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***** за периода от 01.04.2010г. до 30.04.2013г. ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението на 19.03.2014г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 339.26 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 30.05.2010г. до 19.02.2014г., както и за сторените съдебни разноски в размер на 41.20 лева, представляваща внесена държавна такса и сумата в размер на 150 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД. Заповедта за изпълнение е връчена чрез залепване при спазване на изискванията на действащата към релевантния период редакция на чл.

47 ГПК, като длъжникът е търсен многократно в периода от 31.03.2014г. до 30.07.2014г. на посочения от заявителя адрес, който видно от удостоверение с изх. № 5122/04.07.2014г., издадено от Община Перник, съвпада с постоянния и настоящ адрес на В.М.В.. При съобразяване на изложеното на 01.09.2014г. заповедният съд е разпоредил да бъде издаден изпълнителен лист за вземанията по заповедта за изпълнение.

Видно от приетия заверен препис от изп. дело № 400/2014г. по описа на ЧСИ Е. Д., с район на действие Окръжен съд – гр.

Перник, с молба с вх. № 12082/15.10.2014г. „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А., е направило искане за образуване на изпълнително производство срещу ищеца за принудително удовлетворяване на вземанията обективирани в процесния екзекутивен титул, като на съдебния изпълнител е възложено да извърши пълно проучване на имущественото състояние на длъжника и определи начина на изпълнение по реда на чл. 18 ЗЧСИ.

В хода на изпълнителното дело е постъпила молба от длъжника с вх. № 16318/18.11.2014г. с искане за погасяване на задължението чрез разсрочено плащане. Ведно с молбата е представено преводно нареждане за сумата в размер на 300 лева, която е внесена по сметка на ЧСИ Елена Добренова. Видно от изпълнителното производство В.М.В. в периода от 18.11.2014г. до 18.11.2016г. е внесла по сметка на съдебния изпълнител в погашение на вземанията по процесния изпълнителен лист сумата общо в размер на 1660 лева.

От приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че съдебният изпълнител е превел на взискателя сумата в размер на 1360 лева от получените от длъжника плащания.

Съдът намира, че при така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

В доказателствена тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск е предприемането на действия, водещи до спиране, респ. прекъсване на погасителната давност на процесните вземания.

По правило в гражданския оборот всяка страна следва да изпълнява своите задължения доброволно, като предвиденият в процесуалния закон ред за принудително удовлетворяване на вземанията позволява на кредитора да събере вземането си пряко волята на длъжника. В разглеждания случай макар в хода на изпълнителното производство да не е наложен запор върху вземания на длъжника, действие което съгласно разясненията дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС представлява същинско изпълнително действие, В.М.В. е внасяла по сметка на съдебния изпълнител парични суми в погашение на вземанията по процесния изпълнителен лист. От изложеното следва, че не се касае за доброволно изпълнение, при което длъжникът заплаща частично суми в изпълнение на задължението си по сметка на кредитора, което плащане съгласно трайно установената съдебна практика не води до прекъсване на давността относно непогасената част от вземането, а за по същество принудително събрани суми за удовлетворяване на взискателя. Предвид изложеното съдът намира, че последното валидно изпълнително действие, довело до прекъсване на давността на вземанията на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД е извършеното от длъжника плащане на 18.11.2016г.

С Решение №

321/16.10.2018г., постановено по въз. гр. д. № 479/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник, с което изцяло е възприето застъпеното в Определение № 214/15.05.2018г. по ч. гр. д. № 1528/2018г. по описа на ВКС, IV ГО виждане, е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993г. ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950г. е предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл.

156г ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното производство не е било уредено, а на процесуалния закон са били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“ по чл. 237 ГПК (отм.), предвидени от законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен лист.

Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.

Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл.

303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по чл. 290 ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения.

Същевременно вземането за периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника.

От изложеното следва, че по сега действащия процесуален закон не е налице основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица произнасяния, както на касационната инстанция – Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК, така и на окръжни съдилища в страната – Решение № 7633/15.11.2017г. по въз. гр. д. № 2530/2016г. по описа на Софийски градски съд, Решение № 186/27.04.2007г. постановено по въз. гр. д. № 179/2017г. по описа Окръжен съд – гр. Пазарджик, посоченото по – горе Решение № 321/16.10.2018г., постановено по въз. гр. д. № 479/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник и Решение № 66/11.03.2019г., постановено по въз. гр. д. № 44/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник.

По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че погасителната давност за вземанията, обективирани в процесния изпълнителен титул, е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай. В настоящия случай за прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено поради давност. При така установената фактология, че последното действие, годно да прекъсне давността, е извършеното плащане на 18.11.2016г., както към датата на подаване на исковата молба – 08.08.2018г., така и към приключване на съдебното дирене петгодишният давностен срок все още не е изтекъл, поради което отрицателният установителен иск се явява неоснователен, в какъвто смисъл е и даденото с Решение № 321/16.10.2018г., постановено по въз. гр. д. № 479/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник разяснение.