Решение № 5408 от 12.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5408 гр. София, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от ЙОАНА КР. КАЦАРСКА Въззивно гражданско дело № 20251100511802 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

Производството по делото е образувано след отменително решение на ВКС, постановено по к. т. д. № 2512/2024 г. на ВКС, II ТО, с което е отменено решение № 4269 от 12.07.2024 г. по в. гр. д. 12151/2022 г. по описа на Софийски градски съд в обжалваната част, с която е обезсилено решение № 20054383 от 23.08.2022 г. по гр. д. № 72612/2018 г. по описа на СРС в частта, с която са отхвърлени изцяло предявените от „Еврогрейд БГ“ ЕООД срещу „Четирилистна детелина - Банско“ ООД насрещни осъдителни искове по чл. 55 ЗЗД за сумата 22 500 лв., претендирана като подлежащи на връщане поради неосъществено основание плащания от 12.12.2017 г., 24.01.2018 г., 31.01.2018 г., 23.02.2018 г. и 19.03.2018 г.; евентуално по чл. 82 ЗЗД за същата сума, претендирана като обезщетение за вреди от непредоставяне на наетите по договора и анексите имоти; по чл. 55 ЗЗД за сумата 5 000 лв., претендирана като подлежащо на връщане поради неосъществено основание плащане от 05.01.2018 г., евентуално по чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗЗД за същата сума, претендирана като подлежащ на връщане депозит при прекратяване на договор за наем; всички суми ведно със законната лихва от 29.08.2018 г. до окончателното изплащане и е прекратено производството по тези насрещни осъдителни искове, и в частта за присъдени в тежест на „Еврогрейд БГ“ ЕООД разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 2 803 лв, като делото е върнато за разглеждане от въззивния съд със задължителни указания по реда чл. 293, ал. 3 ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 20054383 от 23.08.2022 г. по гр. д. № 72612/2018 г. по описа на СРС в частта, с която са отхвърлени изцяло предявените от „Еврогрейд БГ“ ЕООД срещу „Четирилистна детелина - Банско“ ООД насрещни осъдителни искове по чл. 55 ЗЗД за сумата 22 500 лв., претендирана като подлежащи на връщане поради неосъществено основание плащания от 12.12.2017 г., 24.01.2018 г., 31.01.2018 г., 23.02.2018 г. и 19.03.2018 г.; евентуално по чл. 82 ЗЗД за същата сума, претендирана като обезщетение за вреди от непредоставяне на наетите по договора и анексите имоти; по чл. 55 ЗЗД за сумата 5 000 лв., претендирана като подлежащо на връщане поради неосъществено основание плащане от 05.01.2018 г., евентуално по чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗЗД за същата сума, 1 претендирана като подлежащ на връщане депозит при прекратяване на договор за наем; всички суми ведно със законната лихва от 29.08.2018 г. до окончателното изплащане и е прекратено производството по тези насрещни осъдителни искове, и в частта за присъдени в тежест на „Еврогрейд БГ“ ЕООД разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 2 803 лв.

Срещу решението на Софийския районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ищеца по насрещния иск, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите.

Твърди, че по делото са представени и приети два броя временни удостоверения от 29.12.2017 г., издадени от заместник-министъра на туризма за категоризиране на ресторант и апартаментен туристически комплекс с 30 броя апартаменти, с адрес град Банско, ул. ****, но по делото не са налице доказателства, че останалите 42 апартамента предмет на договора за наем от 16.10.2017 г. са снабдени с временно удостоверение за категоризация като апартаментен туристически комплекс. Сочи, че по делото не са ангажирани доказателства, че работата по договор за услуга от 10.04.2018 г. е извършена и приета от ищеца. Оспорва, че представените по делото ваучери оферти са съставени от ответника и са публикувани в интернет по искане на ответника. Намира, че по делото не е установено, че свидетелката К. е работила в ответното дружество, тъй като била доказана неавтентичността на трудовия договор от 08.12.2017 г. Поддържа, че са налице множество противоречия в показанията на свидетелката К.. Счита, че не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелката П.М., тъй като същата е присъствала по време на съдебното заседание, в което е разпитвана свидетелката К., а и се явява заинтересована от изхода на делото. Оспорва правните изводи на първоинстанционния съд, че договорът за наем е влязъл в сила. Счита, че плащането на наемната цена не установява нищо и не влияе по никакъв начин върху влизане в сила на договора и изпълнение на определените от страните условия за влизане в сила на договора за наем. Сочи, че по делото не се установява ответникът да е ползвал обектите, които са предмет на договора за наем. Твърди, че ответникът по насрещния иск не е изпълнил задължението по чл. 3, ал. 2 от договора да се снабди с временни удостоверения за категоризация, поради което и на основание чл. 1, ал. 4, т. 1 от договора последният не е влязъл в сила и не е породил действие между страните. В тази връзка се установявало, че ищецът е заплатил на ответника сумата от 22 500 при липса на основание, както и сумата от 5000 лева депозит при липса на основание. Касателно иска за заплащане на обезщетение за претърпяна имуществена вреда сочи, че ответникът не е предал фактическата власт върху никой един от имотите, посочени в чл. 1, ал. 1 от договора за наем от 16.10.2017 г. и анексите към него, както и че между страните не бил подписан нито един приемо-предавателен протокол. Моли съда да отмени решението в частта, с която са отхвърлени предявените насрещни искове, и да уважи същите. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – ответник по насрещния иск не е подала отговор на въззивната жалба.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно в обжалваната част, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

С депозираната насрещна искова молба са предявените в условията на евентуалност следните искове с правно основание: -чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 22 500 лева, представляваща подлежащи на връщане поради неосъществено основание плащания от 12.12.2017 г., 14.01.31.01,23.02 и 19.03.2018 г.; -чл. 82 ЗД за заплащане на сумата от 22 500 лева, представляваща обезщетение за вреди от 2 непредоставяне на наетите по договора и анексите имоти; -чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 5000 лева, претендирана като подлежаща на връщане поради неосъществено основание; -чл. 79, вр. чл. 9 ЗЗД осъждане на ответника да заплати платения депозит поради прекратяване на договора за наем.

Възникването на спорното материално право за връщане на дадено при начална липса на правно основание – чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1/ процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2/ тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3/ това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е без правно основание, т.е. без да е бил налице годен юридически факт за заплащането на сумата от 22 500 лева.

Между страните по делото не е спорно, а и от представените по делото платежни нареждания се установява, че ищецът по насрещния иск е заплатил на ответника сума в общ размер от 22 500 лева, като основание за плащанията е „договор за наем от 16.10.2017 г.“.

Съдържанието на вписаното основание за плащане не е опровергано, което налага извод, че платени от ищеца суми са предадени на посоченото в платежните документи основание.

Същевременно, ищецът не твърди, а и не представя доказателства сумите да са заплащани във връзка с друго правоотношение с ответника.

Спорът между страните, пренесен и пред въззивната инстанция, се концентрира върху това дали е било налице валидно правно основание за получаване на сумата от 22 500 лева. В тази връзка и с оглед изложените в отговора на исковата молба твърдения следва да бъде даден отговор на въпроса дали между страните е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за наем.

По делото е приет като писмено доказателство договор за наем на недвижим имот от 16.10.2017 г., сключен между „Четирилистна детелина-Банско“ ООД като наемодател и „Еврогрейд БГ“ ООД като наемател, по силата на който наемодателят се задължава да предостави на наемателя за временно и възмездно ползване управляваните от него недвижими имоти, подробно описани в анекс към настоящия договор, както и собствените такива, находящи се на адрес: гр. Банско, 2770, ул. „Явор“ 18, а именно: ресторант и офис и сутерен. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора описаните в анекса и в ал. 1 имоти ще се ползват като апартаментен туристически комплекс съгласно Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения, за предоставяне на основни и допълнителни туристически услуги по смисъла на Закона за туризма, за което наемодателят е уведомен и е съгласен. Съгласно чл. 1, ал. 4 договорът влиза в сила след подписването му при следните отлагателни условия: 1. Всички права и задължения по този договор с изключение на тези, свързани с категоризацията на имотите, влизат в сила след получаване на временно удостоверение за категоризация; 2. Договорения в чл. 2, ал. 1 наем е дължим след получаване на временно удостоверение за категоризация,;

3. Срокът на договора започва да тече след категоризация. Дължимият месечен наем възлиза на 5000 лева с вкл. ДДС. Съгласно чл. 2, ал. 4 след влизането в сила на договора наемателят заплаща на наемодателя един наем и в срок най-късно до 31.12.2017 г. депозит в размер на един наем за получаването на който настоящият договор служи като разписка. Клаузата на чл. 3, ал. 1 вменява задължение на наемодателя да предаде наетите имоти в състояние, в което да изпълняват предназначението, договорено в чл. 1, ал. 2 и отговарящо на изискванията за апартаментен туристически комплекс съгласно Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения.

Съгласно чл. 3, ал. 2 наемодателят е длъжен да съдейства и предостави всички необходими документи за категоризиране на имотите като апартаментен туристически комплекс.

Съгласно чл. 3, ал. 3 предаването се извършва след изготвяне на двустранен протокол-опис, подписан от двете страни, в който се отразява състоянието на имотите към датата на предаване на имотите на наемателя. Неразделна част от протокола са и документите за платени консумативи за всеки имот по отделно към същата дата. Предаването на имотите обратно при прекратяване на договора се извършва на основата на същия опис.

От приетия по делото анекс към договор за наем на недвижим имот от 29.12.2017 г., сключен между страните, се установява, че наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване управляваните от него недвижими имоти, подробно описани в табличен вид в договора, като е посочено, че наемодателят декларира, че към датата на 3 подписване на анекса има право да управлява и отдава под наем имотите описани по-горе и че за него няма пречки да отдаде под наем имотите за целия период на договора. Представен е и още един анекс от 29.12.2017 г. за предоставянето на наемателя за временно и възмездно ползване на описаните в анекса недвижими имоти.