Решение № 457 от 18.11.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 457 гр. Велико Търново, 17.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Евгений Пачиков

Членове:

Ирена К.

Любка Милкова при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20214100500195 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №463/11.01.2021г., постановено по Гр. д.№673/2020г. по описа на РС – Г.О., ОСЪЖДА КР. С. Б., ЕГН **********, на основание чл.127 ал.2 ЗЗД вр. чл.32 ал.2 СК да заплати на Т. В. ДЖ., с ЕГН **********, сумата от 4423,33 лв., представляваща дължима ½ част от платени от ищцата задължения по договор за кредит за текущо потребление – 30.10.2008г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, по който КР. С. Б. и Т. В. ДЖ. са кредитополучатели, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.06.2020г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 11 278,54лв., като неоснователен, както и ОСЪЖДА КР. С. Б. да заплати на Т. В. ДЖ. сумата от 557,46лв. – разноски по съразмерност за първоинстанционното производство.

Против първоинстанционното решение в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ е постъпила в срок въззивна жалба от ищцата Т. В. ДЖ., чрез пълномощника й адв.Цв. Й. от ВТАК, с която са развити оплаквания за неговата неправилност и необоснованост. Твърди се, че постановеното от първостепенният съд решение противоречи на действителното правно положение. Сочи се, че въпреки, че са събрани всички поискани от страните доказателства, същите не са обсъдени и не са взети предвид при постановяване на съдебното решение. Твърди, че въпреки, че първоинстанционният съд признава, че презумпцията за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници е оБ., малко по - късно в мотивите определя искането на ищеца ответника да поеме изцяло заплатеното за неоснователно, защото претенцията е от солидарен длъжник, а не от поръчител, който извод 1 на съда е напълно противоречив и буди недоумение. Оспорва като неоснователни и изводите на районният съд за неоснователност на претенцията за сумата от 2431,87лв. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното такова в обжалваната му част, вместо което постанови друго, с което уважи изцяло предявеният осъдителен иск. Претендира съдебни разноски за двете инстанции, съобразно изхода по спора.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ответника КР. С. Б..

В СЗ въззивникът Т. В. ДЖ. лично и чрез пълномощника си адв.Й. от ВТАК поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Претендира разноски за две инстанции.

В СЗ въззиваемата страна КР. С. Б., редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по въззивната жалба. Не сезира съда с претенция за съдебни разноски.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната му отхвърлителна част.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Г.О. е бил предявен от Т. В.

ДЖ., чрез пълномощника й адв.Цв. Й. – ВТАК, против КР. С. Б. осъдителен иск с правно основание чл.127 ал.2 от ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати сумата от 11 278,54лв., представляваща платена от нея сума по договор за кредит от 30.10.2008г., по който двамата са кредитополучатели, използвана единствено за покриване нужди на ответника, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ – 15.06.2020г. до окончателното й изплащане.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на ИМ от ответника КР.

С. Б., с който заема становище за процесуална допустимост, но неоснователност на предявеният иск. Не оспорва факта, че заедно с ищцата са кредитополучатели по процесният договор за кредит. Не оспорва твърдението за заплатени от ищцата суми в изпълнение на задълженията по него. Оспорва ищцовите твърдения в ИМ, досежно обстоятелството, че сумите по кредита са използвани за негови лични нужди, а не за семейни такива.

Правно – релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото доказателствен материал, са следните:

2

Страните по делото са бивши законни съпрузи, сключили граждански брак на 16.05.1993г., прекратен с решение №492/11.05.2011г. по гр.д.№329/2011г. по описа на ВТРС.

По време на брака на 29.09.2008г. е сключен Договор за паричен заем между Х. А.

Ш. – заемодател, и КР. С. Б. – заемател и съпруга Т.В. Б.а – съдлъжник, посилата на който заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемателя сумата от 6500лв. срещу поето задължение от заемателя да я върне еднократно до 15.11.2008г.

По време на брака на страните - на 30.10.2008г. е сключен процесния Договор за кредит за текущо потребление между „Банка ДСК“ ЕАД – кредитор, и Т.В. Б.а и КР. С. Б., наричани поотделно и заедно - кредитополучател, по силата на който кредиторът отпуска на кредитополучателя кредит в размер на 4100 евро при срок за издължаване от 120 месеца.

Видно от т.22 от ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление, неразделна част от процесния договор за кредит, вземането на кредитора по отношение на кредитополучателите /ако са повече от един като страна по договора, какъвто е процесният случай/, съответно техните наследници, е неделимо, съгласно чл.128 от ЗЗД, и то може да бъде събрано изцяло от всеки от кредитополучателите и/или от наследниците им. С Договор за поръчителство от 30.10.2008г., сключен между В. С. Б. - поръчител и „банка ДСК“, се обезпечава изпълнението на задълженията на Т.В. Б.а и КР. С. Б. /кредитополучетел/ по процесния Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 30.10.2008г.

Не е спорно по делото, че м.06.2009г. е настъпила фактическа раздяла между страните по делото. Видно от удостоверение рег.№0402-20-00106/06.03.2020г., изд. от „банка ДСК“ ЕАД, клон Г.О., за периода 30.10.2008г. – 01.12.2011г. ищцата Т. В. ДЖ. е направила плащания по процесния Договор за кредит за текущо потребление от 30.10.2008г. в общ размер на 1653,53лв., от която: до 18.05.2009г. вкл., т.е. по време на брака на страните и преди фактическата им раздяла сумата от 704,56лв., и за периода от 04.06.2009г. до 20.05.2011г., т.е. след фактическата им раздяла – сумата от 948,97лв.

Видно от писмо от „ОТП Ф. Б.“ ЕАД до ищцата /л.17 от първоинстанционното производство/, вземането на „Банка ДСК“ по процесния Договор за кредит за текущо потребление от 30.10.2008г. е цедирано в полза на „ОТП Ф. Б.“ ЕАД, като за събирането му, поради неизпълнение на договорените условия и непогасени вноски, е образувано изп. дело №34/2014г. по описа на ЧСИ Д. К. с район на действие ВТОС.

По сключено от ищцата с цесионера „ОТП Ф.“ ЕАД Споразумение от 07.08.2015г., същата, видно от Справка за извършени доброволни вноски от ищцата по процесния Договор за банков кредит от 30.10.2008г. същата за период след прекратяване на брака с ответника – от 18.01.2013г. до 11.07.2018г. е заплатила общо сума в размер на 4 749,63лв.

Видно от удостоверение изх.№17457/12.12.2019г., изд. по изп. дело №34/2014г. по описа на ЧСИ Д. К. с район на действие ВТОС, по изп. дело №34/2014г. по нейния опис, образувано въз основа на ИЛ, изд. на 06.01.2012г. от ГОРС на основание заповед по чл.417 ГПК по ЧГД №3098/2011г. на ГОРС, по молба от ОТП Ф. Б. ЕАД, са постъпили от длъжника Т. В. ДЖ. суми в размер на общо 2 443,51лв. от наложен й запор на трудово възнаграждение 3 в периода след прекратяване на брака й с ответника - от 27.02.2014г. до 27.07.2015г.

Видно от съобщение изх.№12298/28.08.2019г., изд. по изп. дело №384/2019г. по описа на ЧСИ Д. К. с район на действие ВТОС, за удовлетворяване вземането на взискателя В. С.

Б. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника Т. В. ДЖ.. Видно от удостоверение за размера на дълга изх.№5854/08.06.2020г., изд. по изп. дело №384/2019г. по описа на ЧСИ Д. К., образувано въз основа на ИЛ, изд. на 06.01.2012г. от ГОРС на основание заповед по чл.417 ГПК по ЧГД №3098/2011г. на ГОРС, по молба на В. С. Б., с длъжник Т. В. ДЖ., задължението на длъжника по изп. дело към 08.06.2020г. е в общ размер на 7 224,83лв., от които са платени 2 431,87лв. за периода от 12.09.2019г. до 27.05.2020г.

В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на по двама свидетели, водени от страните. От разпита на низходящите на страните С. и Р.

Б.и, чиито показания въззивният съд прецени по реда на чл.172 ГПК, но които кредитира, се установява, че родителите им теглили два кредита – един за жилището ипотечен и един за изгубени пари от баща им, който кредит е изтеглен, за да се върнат на фирмата, където баща им работел и като цяло кредита се изплащал от майка им, и свид.Св. Б. установява и че чичо му осъдил майка му да му върне парите.

Разпитан пред ГОРС св.В. Б., брат на ответника, чийто показания съдът прецени по реда на чл.172 ГПК, но които кредитира, поръчител по процесния договор за кредит за текущо потребление от 30.10.2008г., се установява, че станал инцидент с брат му откраднали му сума от 6500лв., страните изтеглили 8000лв., от които 6500лв. са върнали, остават 1500лв. – правили са ремонт, „нещо са правили“.

Св.Р. Б.а, майка на ответника, чийто показания съдът прецени по реда на чл.172 ГПК, но които кредитира, установява, че когато откраднали парите, са теглили заем да ги върнат и са теглили малко повече за техни нужди, изтеглени са 8000лв., 6500лв. трябва да се върнат, останалите са ги похарчили.

Във въззивното производство не са събрани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл.127 ал.2 ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане, който е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му.

На основание чл.127 ал.2 изр.1 от ЗЗД, всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Съгласно чл.127 ал.1 ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно, като установената в чл.127 ал.1 ЗЗД презумпция за равенство в разпределението на платения на кредитора солидарен дълг е оБ..

За да бъде уважен регресен иск с правно основание чл.127 ал. 2 изр.1 от ЗЗД на платилия солидарен длъжник срещу друг солидарен длъжник следва да се докаже в 4 условията на пълно и главно доказване, че е платено в повече от дължимото от този длъжник, като е изпълнил нещо в повече от неговата част за сметка на останалите длъжници.

В процесният случай страните по делото, бивши съпруги, имат качеството кредитополучател по сключения с кредитора „Банка ДСК“ ЕАД процесен Договор за кредит за текущо потребление от 30.10.2008г., като на основание т.22 от Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, неразделна част от договора за кредит, вземането на кредитора по отношение на кредитополучателите, доколкото в случая са повече от един като страна по договора, и поради намерението на договарящите, е неделимо, съгласно чл.128 ал.1 ЗЗД, и като такова то може да бъде събрано изцяло от всеки от кредитополучателите. Следователно, съобразно чл.128 ал.1 пр.2 ЗЗД, поради намерението на договарящите, и съгласно чл.129 ал.2 ЗЗД, поетото задължение от страните по делото, в качеството им на кредиполучатели по процесния договор за кредит за текущо потребление от 30.10.2008г., е солидарно, т.е. страните са солидарни длъжници.