Определение № 1179 от 15.10.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1179 гр. Стара Загора, 15.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500642 по описа за 2025 година Производството е образувано по частната жалба на ЕТ „Д.*-Д.А.“, гр.Р. и А. С. А., чрез адв. А. М. против определение № 393 от 25.08.2025г., постановено по гр.д. № 396/2025г. по описа на Радневския районен съд, с което се оставя без уважение искането за спиране на производството на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на гр.д.№ 13278/2025г. по описа на РС - Пловдив.

Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното определение, поради което го обжалва в срока, като неправилно. Излага съображения и моли да се отмени обжалваното определение и да се спре делото до приключване на гр.д. № 13278/2025г. по опис на РС – Пловдив.

Прави също искане, след като се отмени обжалваното определение, да се постанови ново, на основание чл. 432, във вр. чл. 245, ал.1 ГПК да се спре настоящото гр. дело, като на основание чл. 180 и чл. 181 ЗЗД били готови да внесат определено от съда обезпечение, с оглед спиране на делото.

В постъпилия в срока писмен отговор от другата страна С.Е.Л.С., регистрирано в ТР на Л., чрез адв. С. В. се взема становище за неоснователност на частната жалба. Моли да се отхвърли частната жалба и да се потвърди обжалваното определение.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за въззивно частно производство.

1

С обжалваното определение, районният съд е оставил без уважение искането на ответника по чл. 422 ГПК, за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване на друго дело по описа на РС – Пловдив, като е приел, че е разпоредбата на чл. 229 ГПК е неприложима, тъй като се отнася за спиране на искови производства, а в случая се касае за специално производство, за което са предвидени съответно специални правила за спиране.

Производството по гр.д. № 396//2025 г. по описа на РС – Раднево е образувано по искова молба на С.Е.Л.С., регистрирано в ТР на Л., чрез адв. С.

В. против ЕТ „Д.*-Д.А.“ гр.Р. и А. С. А. по реда на чл. 422, във вр. чл. 415 ГПК, като продължение на заповедно производство № 150/2025г. по описа на РРС, по което е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците, след като длъжникът е възразил по реда на чл. 414 ГПК. В заповедното производство по гр.№ 150 от 2025г. по описа на РРС, заявителят С.Е.Л.С., регистрирано в ТР на Л. е поискал издаване на заповед за изпълнение срещу длъжниците на основание чл. 417 ГПК, въз основа на Договор за Бизнес кредит, кл. № 6555 от 05.12.2019г., с нотариална заверка на подписите, сключен между „Л.“ АД от една страна и ЕТ „Д.*-Д.А.“, гр.Р. и А. С. А. от друга. Договорът за заем е обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот, съгласно представения НА, № 150, том. ІV, дело № 479 от 05.12.2019г. със солидарни длъжници – двамата ответници. С договор за цесия от 19.11.2024г. вземането на кредитора е прехвърлено на С.Е.Л.С., регистрирано в ТР на Л..

В отговора си на исковата молба по настоящото дело ответникът е оспорил договора за кредит между ищеца и кредитора като нищожни и на 21.08. 2025г. е подал молба с искане за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал.1 т.4 ГПК, до приключване на гр.д. № 13278/2025г. на Пловдивския районен съд, с мотива, че решението по това дело има значение за правилното решаване на настоящото. Със същата молба е направил искане и по чл. 420 ГПК за спиране на изпълнителното производство. Представил е доказателство за образувано съдебно производство пред Пловдивския районен съд, от което се установява, че на 14.08.2025г. е подадена искова молба от ЕТ „Д.*-Д.А.“, гр.Р. и А. С. А., чрез адв. А. М. против „Л.“ АД – Пловдив, без да представи данни за предмета на делото, за което твърди, че е преюдициално.

След служебна справка в програмата на ОС – Стара Загора, където в момента делото е висящо по обжалване на определение по подсъдността, се установи, че предметът на гр.д.№ 13278/2025г. по описа на РС – Пловдив, съгласно подадената искова молба е установителен иск за нищожност на Договор за заем Бизнес Кредит с кл. № 6555 от 05.12.2019г., сключен между ответниците по настоящото дело - ЕТ „Д.*-Д.А.“, гр.Р. и А. С. А. и „Л.“ АД – гр. Пловдив.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал.1 т.4 ГПК, съдът спира производството по делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.

2

Съгласно Тълкувателно решение № 2/19.11.2014 г. по тълк. д. № 2/2014 г. на ОСГТК на ВКС, основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК има предвид обусловеност, която се основава на връзката между субективните права и правопораждащите ги факти, като съдържание на конкретните правоотношения. При наличие на друг висящ процес относно спор, по който ще бъдат признати или отречени субективни права или факти, относими към разглеждания от съда, силата на пресъдено нещо по другия спор следва да бъде зачетена при произнасянето на съда в разглежданото от него производство. Преюдициалността на връзката между делата, визирана в нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, предпоставя обективна зависимост между двете спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена и пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела; висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, като нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора, за да биха могли да бъдат съобразени по обусловеното дело установените с решението по обуславящото дело нови права, факти и обстоятелства /в т. см. са разрешенията и в Тълкувателно решение № 1/09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС/.

В конкретния случай със сила на пресъдено нещо по обуславящото производство по гр.д. № 13278/2025г. на Пловдивския районен съд ще бъде разрешен въпросът за съществуването и валидността на правоотношенията между страните /договора за заем/, от който ищецът в производството по настоящото гр.д. № 396/2025г. по описа на Радневския районен съд черпи субективните си права на вземания срещу ответниците. Поради това изходът от първото дело има обуславящо значение за изхода на второто и пряко се отразява на допустимостта на произнасянето по същество по обусловения спор. В този смисъл е Определение № 2441 от 30.07.2025г., по ч. т.д.№ 1413/2025г. ІІ ТО на ВКС.

Предвид изложените съображения, въззивният съд намира, че определението на РРС е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал.1 т.4 ГПК до приключване с окончателен съдебен акт на гр.д. № 13278/2025г. по описа на Пловдивския районен съд.

Искането на частния жалбоподател в останалата си част, да се постанови на основание чл. 432, във вр. чл. 245, ал.1 ГПК да се спре настоящото гр. дело, като на основание чл. 180 и чл. 181 ЗЗД били готови да внесат определено от съда обезпечение, съдът намира, че не следва да се разглежда, доколкото посочените разпоредби на закона не са приложими в настоящото производство, а и липсва произнасяне на първата инстанция по такова искане.

3

По изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 393 от 25.08.2025г., постановено по гр.д. № 396/2025г. по описа на Радневския районен съд, като вместо него ПОСТАНОВИ:

СПИРА производството по гражданско дело № 396/2025г. по описа на Радневския районен съд, на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д.№ 13278/2025г. по описа на РС - Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му, с частна жалба пред ВКС гр.София, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4