Решение № 10871 от 04.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10871 гр. С., 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20231110166816 по описа за 2023 година

„У. Б.”АД е предявил срещу Т. И. М. искове с правно основание чл.45 от ЗЗД, във вр. с чл.203, ал.2 от КТ, чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД за сумата от 1744 щатски долара /с левова равностойност от 3001.25 лева/, имуществени вреди, причинени на банката към 17.06.2019, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, сумата от 1419.60 лева –мораторна лихва за периода от 17.06.2019 до датата на подаване на исковата молба -1.12.2023 и за сумата от 500 лева –неустойка поради неспазване на т.3, 4, 5 и 7 от Декларация за опазване на банковата, търговската тайна и поверителност..

Ищецът поддържа, че с влязла в сила присъда №182/06.04.2023 постановена по НОХД №14607/2022, СРС, 121 състав ответницата е призната за виновна за извършване на престъпление по чл.310, ал.1 от НК във вр. с чл.309, ал.1 от НК, във вр. с чл.58а НК, от което престъпление са настъпили за него имуществени вреди.Ищецът твърди, че на 10.12.2018 между него и ответницата е сключен трудов договор, по силата на който работодателят възлага, а ответницата като служител приема да изпълнява длъжността „Консултант клиенти”.Твърди, че ответницата е изпълнявала дейности във връзка със събиране, съхраняване, разходване и отчитане на парични ценности-касиерска деност, включително и осчетоводяване на съответните парични операции. Твърди, че като консултант-клиенти, ответницата е 1 подписала на 20.12.2018 „ Декларация към Правилата за касовата дейност” на „У. Б.”АД, по силата на която е декларирала, че е запозната с „Правилата за касовата дейност” и че поема да носи материална и морална отговорност при допускане на дефицити при работа с паричните средства.Твърди, че ответницата е подписала на 20.12.2018 „Декларация за опазването на банковата и търговската тайна и доверителност”.Твърди, че ответницата се е задължила, че за всяко нарушение, на което и да е от нейните задължения, ще дължи обезщетение на банката под формата на неустойка на основание чл.92 от ЗЗД в размер от 500 лева.Твърди, че на 17.06.2019 ответницата решила да присвои противозаконно средства от депозитната валутна сметка на В. Д., като за да прикрие присвояването създала неистински документ-нарежданеразписка, като въвела данните на лицето В. Д..След това ответницата избрала депозитната валутна сметка на В. Д. , основанието за трансакцията – „теглене на каса”, въвела и сумата на трансакцията 1744 щ.долара, след което системата автоматично изчислила левовата равностойност в размер от 3001.25 лева.След което ответницата извършила действия, с които потвърдила извършената трансакция и извадила горепосочената сума от касата и я задържала за себе си.След като взела паричната сума, осъществената трансакция била осчетоводена автоматично.След електронното попълване на съдържанието на бланката „нареждане-разписка”, ответницата я разпечатала като положила подписа си върху нея в графа „касиер”, като същевременно положила и подпис в графа „получих сумата”.По този начин ответницата съставила неистински частен документ-„нареждане –разписка” от 17.06.2019, на който бил придаден вид, че е подписан от клиент на банката-В. Д., като ответницата получила сумата от 1744 щатски долара, с левова равностойност в размер от 3001.25 лева.Твърди, че така съставетия документ бил представен в счетоводството на банката, за да докаже правото на В. Д. да получи горепосочената сума .Твърди, че в качеството на собственик на средствата по паричния влог на 13.10.2021 ищецът възстановил сумата в размер на 1744 щ.долара по сметката на В. Д..Поради това предявява иска си за имуществени вреди.Предявява и иск по чл.92 от ЗЗД за неустойка.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата Т. И. М. оспорва предявените искове. Прави възражение за давност.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от 2 фактическа страна следното:

По делото са представени, както следва: Декларация от 20.12.2018 за служителите от вътрешните зони, подписана от Т. И. М.; Декларация от 20.12.2018 към Правилата за касовата дейност на „У. Б.”АД, подписана от Т.

И. М. и длъжностна характеристика на длъжността „консултант –клиенти”.

По делото е представена информация за сметка за периода от 1.10.202107.07.2023.

По делото е представено нареждане/разписка от 17.06.2019, с която са изтеглени 1744 щатски долара / с левова равностойност от 3001.25 лева/ с посочен наредител В. Д. Д..

С покана за доброволно изпълнение от 25.07.2023 „У. Б.”АД е поканил Т. И.

А. /бивша М./ да възстанови на банката сумата от 1744 щатски долара / с левова равностойност от 3001.25 лева/.Видно от разписката поканата за доброволно изпълнение е връчена на Т. И. А. на 02.08.2023.

По делото са представени Декларация за вътрешни лица 20.12.2018, подписана от Т. И. М., Декларация за опазване на банковата ,търговска тайна и доверителност и Декларация за опазване на застрахователна тайна.

С Присъда №182 от 06.04.2023 по НОХД №14607/2022, СРС, НО 121 състав Т. И. А. /бивша М./ е призната за виновна в това, че на 17.06.2019 в гр.С., в качеството си на длъжностно лице по чл.93, т.1, б.”б” НК-„консултант клиенти”, съгласно трудов договор от 10.12.2018 с „У. Б.”АД и длъжностна характеристика към него, присвоила чужди пари в размер на 1744 щатски долари / с левова равностойност 3001.25 лева, собственост на „У. Б.”, поверени й в това качество да ги пази и управлява, , поради което на основание чл.201, ал.1 от НК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК е осъдена на 6 месеца лишаване от свобода., като е отложено изпълнението на наказанието с изпитателен срок от 3 години. С присъдата Т. И. А. /бивша М./ е призната за виновна в това, че на 17.06.2019 в гр.С., в качеството си на длъжностно лице по чл.93, т.1, б.”б” НК-„консултант клиенти”, съгласно трудов договор от 10.12.2018 с „У. Б.”АД в кръга на службата си съгласно длъжностна характеристика към договора, сама съставила неистински частен документнареждане разписка от 17.06.2019 за сумата от 1744 щатски долата / с левова равностойност от 3001.25 лева/, като положила подпис в графа „подпис на лице, упълномощено да получи сумата” и в графа „получих сумата”, вместо 3

В. Д. Д., и употребитела пред „У. Б.”АД, за да докаже, че съществува някое право-правото на В. Д. да получи горната сума /изтеглена от сметаката й / на каса, поради което е осъдена на основание чл.310, ал.1 вр. с чл.209, ал.1 от НК вр. с чл.58а, ал.1 от НК на 6 месеца лишаване от свобода, като е отложено изпълнението с изпитателен срок от 3 години.Присъдата е влязла в сила на 22.04.2023.

По делото е представена процедура „Проверка самоличността и правомощията на клиента|”.

По силата на Трудов договор от 10.12.2018 „У. Б.”АД в качеството на работодател е възложила на Т. И. М.- служител да работи на длъжност Консултант-клиенти за неопределено време във филиал С. З..

Съгласно заключението на ССЕ на 13.10.2021 „У. Б.”АД служебно е възстановила сумата в размер на 1744 щатски долари по депозитната сметка на В. Д. Д..

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

По силата на Трудов договор от 10.12.2018 „У. Б.”АД в качеството на работодател е възложила на Т. И. М.- служител да работи на длъжност Консултант-клиенти за неопределено време във филиал С. З.

С Присъда №182 от 06.04.2023 по НОХД №14607/2022, СРС, НО 121 състав Т. И. А. /бивша М./ е призната за виновна в това, че на 17.06.2019 в гр.С., в качеството си на длъжностно лице по чл.93, т.1, б.”б” НК-„консултант клиенти”, съгласно трудов договор от 10.12.2018 с „У. Б.”АД и длъжностна характеристика към него, присвоила чужди пари в размер на 1744 щатски долари / с левова равностойност 3001.25 лева, собственост на „У. Б.”, поверени й в това качество да ги пази и управлява, , поради което на основание чл.201, ал.1 от НК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК е осъдена на 6 месеца лишаване от свобода., като е отложено изпълнението на наказанието с изпитателен срок от 3 години. С присъдата Т. И. А. /бивша М./ е призната за виновна в това, че на 17.06.2019 в гр.С., в качеството си на длъжностно лице по чл.93, т.1, б.”б” НК-„консултант клиенти”, съгласно трудов договор от 10.12.2018 с „У. Б.”АД в кръга на службата си съгласно длъжностна характеристика към договора, сама съставила неистински частен документнареждане разписка от 17.06.2019 за сумата от 1744 щатски долара / с левова равностойност от 3001.25 лева/, като положила подпис в графа „подпис на 4 лице, упълномощено да получи сумата” и в графа „получих сумата”, вместо В. Д. Д., и употребитела пред „У. Б.”АД, за да докаже, че съществува някое право-правото на В. Д. да получи горната сума /изтеглена от сметаката й / на каса, поради което е осъдена на основание чл.310, ал.1 вр. с чл.209, ал.1 от НК вр. с чл.58а, ал.1 от НК на 6 месеца лишаване от свобода, като е отложено изпълнението с изпитателен срок от 3 години.Присъдата е влязла в сила на 22.04.2023.

Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от Д.ието, относно това, дали е извършено Д.ието, неговата противоправност и виновността на дееца.

С оглед на което и на основание чл.300 от ГПК съдът е обвързан от влязлата в сила присъда относно Д.ието, неговата противоправност и виновността на ответницата.Поради това съдът приема, че Д.ията длъжностно присвояване за сумата от 1744 щатски долара / с левова равностойност от 3001.25 лева/, и съставяне на неистински частен документ са осъществени от ответницата в качеството на длъжностно лице „консултант клиенти”.

Видно от заключението на ССЕ на 13.10.2021 „У. Б.”АД служебно е възстановила сумата в размер на 1744 щатски долари по депозитната сметка на В. Д. Д..

С оглед на което съдът приема, че вследствие на осъществените от ответницата престъпни Д.ия за ищеца са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в сумата от 1744 щатски долари / с левова равностойност от от 3001.25 лева/.

Предвид изложеното съдът намира, че е доказан фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, а именно:Д.ие, противоправност, вина, настъпили вреди и причинноследствена връзка между вредите и Д.ието.

С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 1744 щатски долара /с левова равностойност от 3001.25 лева/ следва да бъде уважен.

По отношение на лихвите за забава

Съдът намира, че лихви за забава се дължат от деликта.Съгласно чл.84, ал.3 5 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.С оглед на което съдът намира, че лихви се дължат от датата на деликта от 17.06.2019 до датата на предявяване на исковата молба.Лихвите за забава, определени чрез електронния калкулатор, възлизат в размер от 1419.60 лева.

Основателността на претенцията за лихви за забава обуславя произнасяне на съда по възражението за давност.Вземанията за лихви за забава се погасяват с 3-годишната давност.Исковата молба е подадена на 1.12.2023, с оглед на което погасени по давност са всички вземания за лихви за забава станали изискуеми преди 1.12.2020г.

Предмет на делото са вземания за лихви за забава за периода от 17.06.2019 1.12.2023г.С оглед на което съдът намира, че са погасени по давност лихвите за забава за периода от 17.06.2019 до 30.11.2020 възлизащи в размер от 444.35 лева.

С оглед на което са останали непогасени по давност лихви за забава в размер от 975.25 лева за периода от 1.12.2020 до 1.12.2023.

Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 975.25 лева –лихви за забава за периода от 1.12.2020 до 1.12.2023 и да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 1419.60 лева за периода от 17.06.2019 до 30.11.2020.

По отношение на неустойката

Неустойката е предвидена в Декларация за опазване на банковата ,търговска тайна и доверителност, а не е част от трудовия договор.В чл.20, т.1 от трудовия договор на ответницата е предвидено като задължение за работника да пази банковата и търговска тайна на Работодателя и да не предоставя на други физически или юридически лица, или организации на такива лица, включително да не разпространява факти и информация, свързани с дейността на работодателя, станали му известни при или по повод изпълнение на служебните му задължения, както и да не ги ползва за лично облагодетелстване.