Решение № 15886 от 04.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15886 гр. София, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20231110130044 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на ФИРМА” ЕАД, ЕИК 111111111111, представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу Н. С. К., ЕГН: **********, с адрес: гАДЕРС с която се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи сумата от 874.13 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 13.01.2023 г. до изплащане на вземането, 164.11 лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 16.12.2022г., както и суми за дялово разпределение 11.34 лева - главница за периода от м.08.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 13.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и 2.75 лева - лихва за периода от 31.01.2020 г. до 16.02.2021г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №2107/2023 г. на СРС, 46 състав.

Посочен е адрес на топлоснабдения имот: ***, находящ се в АДРЕС Аб. №: 1111111 ИД номер: 1111111111.

Ищецът твърди, че ответницата в качеството на общински наемател на процесния топлоснабден имот е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл.

153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им 1 приемане от страна на клиентите, като ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал.

3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.

Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.

2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия Твърди се, че ответницата е използвала доставяната от дружеството- ищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент задължението не е погасено.

Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР” ЕООД.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който се оспорват исковете като неоснователни. Твърди се, че сградата не е била присъединена към мрежата на ищцовото дружество и няма сключен договор с „ФДР“ ООД. Твърди се, че договорът за продажба на топлинна енергия между „ФДР“ ООД и етажната собственост на АДЕРС е нищожен, както и подписан от лица без представителна власт.

Оспорват се исковете по размер като се сочи, че цената на претендираната битова енергия не е утвърдена по надлежния ред.

Поддържа се, че ФИРМА“ ЕАД не е предоставила топлинна енергия, а ответницата не е използвала такава, а самата енергия не е измерена по надлежния ред.

Твърди се, че общите условия не са публикувани съгласно изискванията на закона и не обвързват ответницата.

Оспорват се акцесорните претенции, като се излагат доводи, че ищцовото дружество не е поставило ответницата в забава.

Излагат се твърдения, че в процесния период е имало е прикачване към мрежата на ответницата (към водомерите за топла и студена вода на ***) от живущ в съседен апартамент – *****, обитаван от ПВ, която също е настанена от СО – Район И въз основа на настанителна заповед.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.

На 13.01.2023 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на 2 заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н. С. К. за сумите: 874,13 лева (осемстотин седемдесет и четири лева и 13 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 13.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 164,11 лева (сто шестдесет и четири лева и 11 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 16.12.2022 г., 11,34лева (единадесет лева и 34 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 13.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 2,75 лева (два лева и 75 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.01.2020 г. до 16.12.2022 г.- задължение за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Дружба 1, бл.159, вх.А, ет.6, ап.605, аб.№ 1111111.

С разпореждане от 18.01.2023 г. по ч. гр. д. № 2107 /2023 г. по описа на СРС, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение

Заповедта е връчена на Н. С. К. и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника, намирайки вземането – предмет на заповедта, за недължимо, като на основание чл. 415, ал. 1, т.1 на ищеца са дадени указания за предявяване на установителен иск. В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Приложена по делото е Настанителна заповед №РИС17-РД66-57/15.11.2017 г. на кмета на СО, район „И“ са настанени Н. С. К. и членовете на семейството й: ВНК- син и ТНК – син в общинско жилище, находящо се в АДРЕС.

На 08.12.2017 г. Н. С. К. е подала молба-декларация до ищцовото дружество, с която заявява партидата за топлоснабден имот с адрес: АДРЕС да бъде променена на нейно име.

Видно от представения протокол от проведено на 25.04.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в АДРЕС, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „ФДР“ ЕООД, което дружество да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.

Представен е договор между „ФДР“ ЕООД, и етажната собственост с адрес: АДРЕС по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия.

Ангажиран е договор, сключен между „ФИРМА“ ЕАД – възложител и „ФДР“ ЕООД , при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.

София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че процесния имот е обслужван от две абонатни станции с отделни топломери, показанията на които се събират и общото количество ТЕ се разпределя между всички абонати. Топломерите в абонатната станция са отчитани по електронен път в началото на всеки месец. Посредством 3 т.н. „терминал” се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители за отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58, ал.2 от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г. Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в Наредба№ 16-334.

През процесния период няма представени отчети на уреди и водомери. В бланка от 2020г. са отбелязани щранг-лири в кухня и баня с еднакви размери: 2 елемента ф34, височина 2.6м., без техническа възможност за монтаж на уред. За двата отчетни периода има служебно изчисление за щранг-лиритe на база инсталирана мощност с размер на 374.40W за всяка щранг-лира, умножена но МСРС. През процесния период ТЕ за отопление, отдадена от сградната инсталация е изчислена по формула, приложена в Наредба №16-334 06.04.2007г. на база пълната отопляема кубатура- 128куб.м. съгл. акт за разпределение на кубатурата, представен на в.л. За процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части. В процесния имот в бланка от 2020г. не фигурира водомер за топла вода. За двата отчетни периода има служебно изчислена ТЕ за БГВ на база един брой потребител на топла вода. при служебно определен разход 140 л. на денонощие за един потребител. През процесния период във фактурите изготвени от „Топлофикация -София“ ЕАД няма начислявана такса мощност, тъй като същата отпада след 06.2006 г. СТЕ счита, че за процесния период изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.

Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за сградна инсталация и БГВ е в размер на 1209.66лв.

През процесния период в процесния имот по данни на ФДР не е имало отоплителни тела с монтирани уреди и водомери. Изчислението на ТЕ та отопление на имот е за два броя щранг-лири по формула. Изчислението на ТЕ за БГВ е на база един брой потребител на топла вода поради липса на водомер в процесния имот. че топломерите с фабр.№4015816 и фабр.№4025981 са преминали на проверка след 62 месеца за първия топломер и 40 месеца за втория топломер, вместо през 24 месеца, но през процесния период топломерите не са сменени и при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.