Решение № 6617 от 11.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6617 гр. София, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВА ЦВ. НЕШЕВА при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело № 20231110136913 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на В. С. С. срещу „фирма“ ООД, с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че клаузата на чл. 1, ал.

3 и чл. 4, ал. 2 от договора, които предвиждат съответно такса за експресно разглеждане на искането за заем и неустойка за неосигуряване на поръчител са нищожни, и за осъждане на ответника да върне на ищеца недължимо платена въз основа на посочените клаузи сума в размер на 10 лева, частично от сумата от 110 лева. С определение, обективирано в протокола от проведено открито съдебно заседание на 11.03.2024 г., е допуснато увеличение на размера на иска: 107,91 лева, от която сума недължимо платена такса за експресно разглеждане по нищожна клауза - 106,47 лева и 1,44 лева – недължимо платена сума по нищожна клауза за неустойка.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит с № (номер)/(дата)г., като се предвиждало на ищеца да се отпуснат 500 лева кредит за връщане на 7 двуседмични вноски при годишен процент на разходите от 49,39 %. Твърди се, че в чл. 1, ал. 3 от договора било предвидено, че отпускането на кредита на ищеца експресно става срещу такса 106,47 лева, а в чл. 3, ал. 1 се предвиждало задължение на ищеца да осигури обезпечение чрез банкова гаранция или поръчител до 3 дена след отпускане на кредита, като ако това не стане се дължи и неустойка от 70,98 лева. Твърди се, че по кредита ищецът бил заплатил 614 лева до 03.02.2023 г. Договорът се оспорва като недействителен поради неправилно посочване на годишния процент на разходите, който не включвал неустойката по договора, а и същият процент бил по-голям от законово допустимия.

Клаузата за неустойка се оспорва като неравноправна, тъй като предвиждала прекомерен размер на задължението за несъществено изпълнение. Оспорва се като неравноправен и размерът на възнаградителната лихва, тъй като бил прекомерен. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника - „фирма“ АД, с който предявеният иск се оспорва като нередовен, недопустим и неоснователен.

1

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно чл. 2 от договор за паричен заем № (номер)/(дата) г., сключен между ответника „фирма“ АД като заемодател и В. С. С. като заемополучател, ответникът се е задължил да предаде в собственост на ищеца сумата от 500 лева, а последният се е задължил да върне сумата на заемодателя за срок от 14 седмици, на 7 двуседмични вноски в размер на 91,14 лева всяка от тях, при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) - 40,32 %, и годишен процент на разходите (ГПР) - 49,39 %.

Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора за паричен заем за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 106,47 лева Съгласно чл. 1, ал. 4 от договора страните се уговорят таксата по ал. 3 да се заплати от заемателя разсрочено, като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, същият следва да бъде обезпечен с едно от следните обезпечения: 1. поръчител - физическо лице, което е навършило 21-годишна възраст, работи на безсрочен трудов договор, има минимален стаж от 06 месеца при настоящия си работодател и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лева; през последните 5 години да няма история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател; или 2.банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа на плащане по договора.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, заемателят дължи неустойка в размер на 70,98 лева, като страните се договорят неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 4, като в този случай дължимата вноска е в размер на 101,28 лева, а общото задължение по договора - в размер на 708,96 лева.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета в съдебно заседание, която съдът кредитира като логична и безпротиворечива, общият размер на заплатените от ищеца суми на ответното дружество по договора за заем е 609 лева, от които главница в размер на 500 лева; договорна лихва в размер на 1,09 лева; неустойка по чл. 4, ал.

2 от договора в размер на 1,44 лева; такса „експресно разглеждане“ в размер на 106,47 лева, като кредитът е погасен на 03.02.2023 г. Ако при изчисление на ГПР се добави сумата от 106,47 лева, платена като такса за експресно разглеждане на искането за заем, и сумата от 70,98 лева, платена като неустойка, ГПР възлиза на 80,37 %. Дължимата възнаградителна лихва на ден при предсрочно погасяване на кредита от потребителя е в размер на 0,11 % или 2,75 лева на ден. Поради това, че кредитът е предсрочно погасен на 03.02.2023 г. лихва за забава не е начислявана, а е начислявана дължима възнаградителна лихва, дължима при погасяване на кредита до 14. ден.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са два кумулативно съединени иска за установяване на нищожност на клаузата за неустойка поради неосигуряване на поръчител с квалификация по чл.

124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД, и 2 на клаузата за такса за експресно разглеждане с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 10а, ал. 2 ЗПК, и съединени с осъдителен иск за връщане на платеното по нищожните клаузи с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 вр. с чл. 34 ЗЗД.

Първият установителен иск за нищожност на клауза за неустойка се уважава, ако се установи уговаряне на такава, и че същата или противоречи на присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, или е в прекомерен размер с оглед на обезпечаваното вземане, а ответникът може да установи индивидуално уговаряне, в който случай второто основание няма да се разгледа от съда. Искът за нищожност за клаузата за такса за експресно разглеждане се уважава, ако се установи, че тя е за услуга по усвояване на кредита.

Кумулативно съединеният осъдителен иск се уважава при уважаване на някой от двата главни иска и доказване, че е платена сума, равна на неустойката по кредита.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаградения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определение с Постановление на Министерски съвет. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен действителния ГПР, това води до неяснота за потребителя относно неговия размер и не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че съгласно чл. 4, ал. 2 от сключения между ищеца и ответното дружество договор при непредоставяне на обезпечение по договора (под формата на поръчител или банкова гаранция) заемателят е следвало да заплати неустойка на заемодателя, т.е. неустойката е част от условията, при които се отпуска кредита - ако той е необезпечен, тя се дължи, а ако ищецът беше предоставил обезпечение, нямаше да се дължи, и щеше да се връща сума в различен размер.

Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора, което е и уредено в дефиницията на понятието „общи разходи по кредита“ по § 1 ЗПКр. Изискванията, които посочената клауза от договорите възвежда за потребителя, са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер.

Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се смята, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури поръчител по кредита или банкова гаранция. По този начин, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними за заемателя, заемодателят цели да се обогати. Същевременно, заемодателят не 3 включва т. нар. от него „неустойка“ към договорната лихва, дължима по кредита, нито към ГПР, като по този начин заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като ако длъжникът не положи специални усилия да потърси обезпечение, то той никога не би получил кредита без неустойка - получаването на кредита при описания в него ГПР без неустойка не е резултат от неизпълнение на някакво допълнително задължение на длъжника, а на практика е неизпълнение на условие, което има обратно действие съгласно чл. 25, ал. 2 ЗЗД - към датата на сключване на договора. Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява част от „общия разход по кредита“ и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.

Съдът намира, че уговорката в чл. 4 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение (поръчители или банкова гаранция), е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Както стана ясно неустойката излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост.

Посочената клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретното неизпълнение.