Решение № 1331 от 14.11.2019, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е №

1331 гр.Пловдив, 14.11.2019г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански състав в закрито заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев

Иван Анастасов като разгледа ч.гр.д.№2371/2019 г. по описа на ПОС, докладвано от съдия ИВАНОВА, за се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл.

435, ал.1, т.3 от ГПК.

Постъпила е жалба вх. № 29734/10.10.2019г. по описа на ПОС от И.Д.Н.- Взискател по изп. дело №

20189110400083/2018г. Против разпореждане от 07.08.2019 г. на ЧСИ Петя Николова, с което на основание чл.433, ал.2 ГПК изпълнителното дело се приключва. Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и неправилно, тъй като ЧСИ не е събрал дължимите разноски, направени от взискателя по ИД – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1897,58 лв.,поради което моли да бъде отменено и ИД да се върне на ЧСИ за продължаване на изпълнителните действия. Претендира за разноски.

От К.О.Н.- длъжник е постъпил отговор, с който взема становище за неоснователнаост на жалбата – позовава се на решение №1081/26.07.2018 г. на ПОС, 8 гр.с. по в.гр.д.

№1470/2018 г., с което в мотивите е прието, че той не е дал основание за образуванене на ипълнителентотолдело, респективно не дължи разноски в полза на взискателката. Претендира за разноски.

От ЧСИ

Петя Николова са представени мотиви / становище/, в които е заявено, че счита жалбата за допустима, но по същество за неоснователна, тъй като приема, К.Н. не е дал повод за принудителното изпълнение срещу него и поради това не следва да понесе направените разноски по ИД. ЧСИ счита, че са налице две различни по смисъл съдебни решения – р. от 26.07.2018 г. по в.гр.д.

№1470/2018 г. на ПОС, 8 гр.с. и р. от 21.11.2018 г. по в.гр.д.№2538/2018 г. на ПОС, 14 гр.с., поради което правният спор се оказал неразрешен; счита, че в този случай следва да се отмени едното от двете решения като неправилно и счита, че второто по време решение по гр.д.№2538/2018 г. на ПОС е неправилното.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице- взискател в изпълнителното производство, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 1, т.3 от ГПК- разпореждане от 07.08.2019г., с което се прекратява ИД.

Не се спори по делото и от становището на ЧСИ по чл.436 ГПК е видно, че е прекратил ИД без да събере направените разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение. А съгласно чл.433, ал.2 ГПК- изпълнителното производство следва да приключи след изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.

С решение от 26.07.2018 г. по в.гр.д. №1470/2018 г. на ПОС, 8 гр.с. съдът се е произнесъл против разпореждане от 02.05.2018 г. на ЧСИ Петя Николова по ИД №83/2018 г., с което е отказано да е намалят приетите с разпореждане от 09.02.2018 г. такси и разноски, начислени по ТТРЗЧСИ в размер на 516 лв. и адвокатско възнаграждение за образуване и водене на ИД в размер на 1000 лв. като го е отменил. В мотивите си съдът е приел, че длъжникът К.Н. не е дал повод за принудителното изпълнение срещу него и поради това не следва да понесе направените разноски по ИД и поради това не следва да понесе направените разноски по същото.

С решение от

21.11.2018 г. по в.гр.д.№2538/2018 г. на ПОС, 14 гр.с. съдът се е произнесъл против две разпореждания на ЧСИ Петя Николова по ИД №83/2018 г.

- от 02.07.2018г., с което са приети разноски на взискателя в размер от 300 лева и 2700 лева за адв.възнаграждение, и против разпореждане от 23.07.2018г., с което е отказано да бъдат намалени приетите разноски като е отменил частично тези разноски за разликата над 1897,58 лв. до пълния им претендиран размер.

Неправилно ЧСИ счита, че били налице две различни по смисъл съдебни решения за едно и също нещо, поради което правният спор се оказал неразрешен, който случай следвало да се отмени едното от двете решения като неправилно. И това е така, защото двете съдебни решения са против различни действия на ЧС – първото против разпореждане от 09.02.2018 г., а второто решение – против разпореждания от 02.07.2018 г. и от 23.07.2018 г.,както и двете решения имат различен предмет. Действително в мотивите на решението от 26.07.2018 г. съдът е приел, че длъжникът К.Н. не е дал повод за принудителното изпълнение срещу него, а в решението от 21.11.2018 г. съдът е приел, че длъжникът К.Н. е дал повод за принудителното изпълнение срещу него, тъй като в протокол за въвеждане в имот от 19.04.2018г. длъжникът е заявил лично, че владее и ползва имота от 10.10.2017г. и към момента на съставяне на протокола; тъй като не му бил предоставен достъп от бившата му съпруга, влязъл сам, за което съставил констативен протокол в присъствието на свидетели. Съдът е приел, че изявлението на длъжника представлява пряко признание на факта, че към момента на завеждане на изпълнителното дело /08.02.2018 г./ Н. е бил във фактическа власт на бившето семейно жилище. Без значение е наличието на съсобственост върху същото между страните, както и техните квоти, тъй като бракоразводното решение в частта относно ползването на семейното жилище се ползва с изпълнително действие и след сключване на сделката по нот. акт № 180/01.09.2017г.

ПОС намира, че са налице две съдебни решения с различен предмет на жалбите, независимо от противоположните им мотиви, поради което ЧСИ е бил длъжен да изпълни решение от 21.11.2018 г. по в.гр.д.№2538/2018 г. на ПОС, 14 гр.с., тъй като мотивите на съдебното решение нямат задължителна сила.

Следователно жалбата е основателна - обжалваното разпореждане от 07.08.2019 г. на ЧСИ Петя Николова, с което на основание чл.433, ал.2 ГПК изпълнителното дело се приключва е неправилно и незаконосъобразно, тъй като ЧСИ не е изпълнил решение от 21.11.2018 г. по в.гр.д. №2538/2018 г., с което съдът е разпоредил на ЧСИ да събере дължимите разноски, направени от взискателя по ИД – заплатено адвокатско въвзнаграждение в размер на 1897,58 лв., поради което следва да бъде отменено и ИД да се върне на ЧСИ за продължаване на изпълнителните действия.

На жалбоподателката следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 300 лв.- адв.хонорар и 25 лв. – ДТ.

По изложените съображения съдът

Р

Е

Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на взискателя И.Д.Н. по изпълнително дело № 20189110400083 по описа на ЧСИ Петя Николова - разпореждане от 07.08.2019 г. на ЧСИ Петя Николова, с което на основание чл.433, ал.2 ГПК изпълнителното дело се приключва, тъй като ЧСИ не е събрал дължимите разноски, направени от взискателя по ИД – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1897,58 лв. и

ВРЪЩА изпълнителното дело на ЧСИ за продължаване на изпълнителните действия.

ОСЪЖДА К.О.Н. с ЕГН: ********** *** да заплати на И.Д.Н. с ЕГН:********** *** сумата от 325 лв.- разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: