Решение № 3078 от 07.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3078 гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100508757 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 11949/19.06.2025 г. по гр.д. № 5193/2025 г. на СРС, 168 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 18685/16.10.2025 г. по гр.д. № 5193/2025 г. на СРС, 168 състав, съдът е отхвърлил предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Е. С. Г., ЕГН **********, Н. Д. К., ЕГН **********, и С. Д. К., ЕГН **********, искове по чл. 59 ЗЗД за неоснователно обогатяване за доставена топлинна енергия до топлоснабден имот с аб. № ********, находящ се в гр. София, ул. ********, ателие № 8, в условията на разделна отговорност, както следва:

- по отношение на С. Д. К., ЕГН **********, за следните суми: сумата от 49,03 лева, представляващи стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.

07.2016 г. – м. 04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.08.2019 г., до окончателното изплащане, сумата от 31,18 лева, представляващи лихва за забава върху стойността на незаплатената топлинна енергия, начислена за периода 14.09.2016 г. – 06.08.2019 г., сумата от 0,07 лева, представляващи незаплатена стойност на услугата за разпределение на топлинна енергия за периода м. 07.2016 г. – м. 04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.08.2019 г., до окончателното изплащане, сумата от 0,04 лева, представляващи лихва за забава за периода върху незаплатената стойност на услугата за разпределение на топлинна енергия, начислена за периода 31.07.2019 г. – 06.08.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ 49596/2019 г. на СРС, 138 състав;

- по отношение на Н. Д. К., ЕГН **********, за следните суми: сумата от 49,03 1 лева, представляващи стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.

07.2016 г. – м. 04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.08.2019 г., до окончателното изплащане, сумата от 31,18 лева, представляващи лихва за забава върху стойността на незаплатената топлинна енергия, начислена за периода 14.09.2016 г. – 06.08.2019 г., сумата от 0,07 лева, представляващи незаплатена стойност на услугата за разпределение на топлинна енергия за периода м. 07.2016 г. – м. 04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.08.2019 г., до окончателното изплащане, сумата от 0,04 лева, представляващи лихва за забава за периода върху незаплатената стойност на услугата за разпределение на топлинна енергия, начислена за периода 31.07.2019 г. – 06.08.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ 49596/2019 г. на СРС, 138 състав;

- по отношение на Е. С. К., ЕГН **********, за следните суми: сумата от 196,12 лева, представляващи стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.

07.2016 г. – м. 04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.08.2019 г., до окончателното изплащане, сумата от 31,18 лева, представляващи лихва за забава върху стойността на незаплатената топлинна енергия, начислена за периода 14.09.2016 г. – 06.08.2019 г., сумата от 14,65 лева, представляващи незаплатена стойност на услугата за разпределение на топлинна енергия за периода м. 07.2016 г. – м. 04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.08.2019 г., до окончателното изплащане, сумата от 0,04 лева, представляващи лихва за забава за периода върху незаплатената стойност на услугата за разпределение на топлинна енергия, начислена за периода 31.07.2019 г. – 06.08.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ 49596/2019 г. на СРС, 138 състав;

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА съдът е осъдил „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на адв. Р. Л. Д., вписан в САК, личен № ********, сумата от 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, както и сумата от 200 лева, представляващи разноски за заповедното производство.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК 130036512.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от „Топлофикация София” ЕАД. Поддържа се, че първоинстанционното решение е неправилно. Твърди се, че е неправилен изводът на СРС, че не било доказано ответниците да са се обогатили с процесните суми. Твърди се, че по делото са представени доказателства, че ответниците са придобили правото на собственост върху процесния имот. Сочи се, че между ответниците в качеството на собственици на процесния имот и ищцовото дружество не е подписан договор за продажба на топлинна енергия. Сочи се, че по арг. от чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществява въз основа на писмени договори. Твърди се, че според § 1, т.

33 от ДР на ЗЕ небитов е този клиент, който купува топлинна енергия за небитови нужди. Твърди се, че законодателят е предвидил особен ред относно небитовите клиенти. Твърди се, че доколкото ответниците в качеството си на клиенти на топлинна енергия като собственици на имот не са изпълнили задължението си да сключат договор, въпреки че са отправяни покани в този смисъл, то ответниците са се обогатили неоснователно за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД. Твърди се, че поради това ответниците дължат да върнат онова, с което са се обогатили до размера на обедняването на ищеца. Поддържа се, че ответниците са си спестили разходите за потребената топлинна енергия. Твърди се, че погрешно СРС е приел, че основният 2 елемент на фактическия състав по чл. 59 ЗЗД е фактическото ползване на имота.

Твърди се, че от значение е само кое лице е следвало да заплаща за консумираната топлинна енергия. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на исковете. Претендират се разноски.

В установения за това срок е постъпил съвместен отговор от Н. Д. К., С. Д. К. и Е. С. К., с който се оспорва жалбата. Поддържа се, че по делото са представени доказателства, че лицето, което купува топлинна енергия, е руски гражданин.

Поддържа се, че ап. № 20 е този, който е с аб. № ********. Твърди се, че третото лице помагач не е представило доказателства, че е извършвало отчет в обект с аб. № ********. Поддържа се, че не се дължи и мораторна лихва, защото няма покана за плащане. Твърди се, че самият ищец претендира само суми за служебно начислена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Поддържа се, че с въззивната жалба не може да се подменя основанието на претенцията. Твърди се, че отговорен за процесните вземания е субект, различен от ответниците. Сочи се, че искът по чл. 59 ЗЗД е субсидиарен и се води при липса на друг иск за защита. Твърди се, че искът е неоснователен и поради това, че ответниците не притежават стопански обект или магазин. Твърди се, че аб. № ******** касае жилищен имот. Предвид изложеното се моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски по делото.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД, не взима становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от правна и фактическа страна следното:

СРС е сезиран с кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност съдът приема следното:

По делото не е спорно и се установява от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, построен върху държавно място от ЖСК ********“, че на 27.02.2008 г. Д.Н. К. е признат за собственик на ателие № 8 на две нива, находящо се в гр. София, район „Слатина“, ул. „******** сградата на ЖСК „********, пети и мансарден етаж.

Не се оспорва с възражението по чл. 414 ГПК и с отговора на исковата молба, че тримата ответници Е. С. К., Н. Д. К. и С. Д. К. са придобили по наследство от Д.Н.

К. собствеността върху процесното ателие № 8, находящо се в гр. София, район „Слатина“, ул. „******** вх. Б, пети и мансарден етаж. По делото нито се твърди, нито се доказва ответниците да са се разпоредили с правото си на собственост върху посочения имот преди исковия период.

Предвид изявленията в отговора на исковата молба се налага изводът, че между страните не съществува спор относно обстоятелството, че процесният имот се намира 3 в сграда, която е топлоснабдена.

По арг. от § 1, т. 33 от ДР на ЗЕ под „небитов клиент“ се разбира клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, включително производителите, промишлените клиенти и предприятия, малките и средните предприятия и клиентите на едро.

Към исковата молба е представена от „Топлофикация София“ ЕАД обяснителна записка за функцията на ателиетата в сграда на ЖСК ********“ в гр. София, ул.

„******** подписана от арх. Б.. В обяснителната записка е посочено, че по искане на управителния съвет на ЖСК ********“ е извършена промяна в проекта на сградата.

Общо деветте ателиета в сградата са проектирани и изпълнени с всички изискващи се елементи за жилища. Оформени са дневни, спални, кухни, санитарни възли, които отговарят на изискванията на Наредба № 5/95 г. за проектиране на жилища. Посочено е също, че на ателие № 8 съответства ап. № 31.

Към исковата молба е представен и Констативен протокол № 1104/17.05.2010 г., подписан от председателя на етажната собственост на ул. „******** и от представител на „Топлофикация София“ ЕАД. В протокола е отбелязано, че на ателие № 8 съответства ап. № 31 с аб. № ********.

От съвкупния анализ на горепосочените доказателства се установява, че процесният имот не представлява обект със стопански функции. Касае се за жилище.

В този смисъл доставяната топлинна енергия до имота е такава за битови, а не за производствени или други стопански нужди. От представените доказателства към исковата молба е видно, че това обстоятелство е било известно на ищцовото дружество.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Тоест през исковия период ответниците са имали качеството на битови клиенти на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Облигационното отношение между ответниците и „Топлофикация София“ ЕАД е възникнало съгласно чл. 150 ЗЕ по силата на закона, без да е било необходимо да се сключи в писмена форма договор за покупко-продажба. В подкрепа на този извод е и Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г. на III Г.О. на ВКС. Договор в писмена форма е необходим само при доставката на топлинна енергия за небитови нужди, какъвто не е настоящият случай.

По арг. от т. 1 от ППВС № 1/1979 г. искът по чл. 59 ЗЗД е субсидиарен и може да бъде предявен само ако не може да се заведе кондикционен иск по чл. 55 ЗЗД или липсва каквато и да било друга възможност за защита на ищеца. Доколкото между страните съществува договорно правоотношение, то „Топлофикация София“ ЕАД следва да предяви иск за неизпълнение именно на договорно задължение.