Определение № 614 от 22.11.2023, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 614 гр. Враца, 21.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

М. Д. Досов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от М. Д. Досов Въззивно частно гражданско дело № 20231400500345 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на чл.248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на "Вивус.БГ"ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, ул."Димитър Хаджикоцев" №52-54, представлявано по пълномощие от юрисконсулт Д. Д., срещу Определение №178/05.06.2023 г., постановено от Районен съд Оряхово по гр.дело №621/2022 г., с което е оставена без разглеждане като недопустима молба на дружеството с правно основание чл.248,ал.1 ГПК вх.

№1639/12.05.2023г. за изменение на Решение №70/24.04.2023г. в частта за разноските по отношение на присъденото на адв.М. В. М. възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ.

Според частния жалбоподател, районният съд неправилно се е позовал на ТР №6/06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, в мотивите на което е прието, че непредставянето на списък на разноските по чл.80 ГПК преклудира правото на страната да претендира изменение на решението и присъждане на разноски в нейна полза, но не и правото да иска изменение и намаляване на разноските, които е осъдена да заплати на насрещната страна.

Навежда се довод, че даденото от първоинстанционния съд разрешение на поставения въпрос е в противоречие с практиката на ВКС, в чието Определение №379/29.07.2016г. по ч.т.д.№499/2016г., II т.о. е прието, че представянето на списък по чл.80 ГПК има значение само за правото на 1 страната да иска изменение на решението в частта за присъдените й разноски, но не и за правото да иска изменение в частта, с която са присъдени разноски на противната страна. Цитират се и други актове на ВКС в същия смисъл и се настоява, че молбата на дружеството за изменение на решението в частта за разноските, присъдени на адв.М. за оказана безплатна адвокатска помощ, е процесуално допустима.

В частната жалба се развиват съображения, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно и размерът на същото следва да бъде определен съобразно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към момента на сключване на договора за правна помощ между ищцата и нейния пълномощник, както и че чл.2, ал.5 от наредбата не намира приложение, тъй като в случая предявените искове се основават на един и същ правопораждащ факт - клауза към договор за кредит, и едно и също правоотношение. От това според частния жалбоподател следва, че размерът на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА следва да се определи съобразно материалния интерес на основание чл.7, ал.2, т.1 от наредбата, а не съобразно материалния интерес на всеки от исковете поотделно. В жалбата се поддържа, че претендирането на суми по чл.38, ал.1 ЗА, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за всеки един от съединените искове нарушава изискването на чл.40 ЗА за добросъвестно упражняване на професията и реализиране на правата, произтичащи от ЗА, както и че в случая е налице злоупотреба с права от страна на пълномощника на ищеца.

На следващо място в частната жалба се развиват съображения за противоречие на обжалваното определение с практиката на СЕС и конкретно с негово Решение от 28.07.2016г. по дело С-57/2015, в което са дадени разяснения относно института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС и изискването да се възстановяват единствено разумните такива. Като настоява, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, частният жалбоподател счита, че присъденият адвокатски хонорар в размер на 600 лв. се явява прекомерен и необосновано, неразумно и несправедливо завишен.

Заявява се искане обжалваното определение да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което размерът на адвокатското възнаграждение на адв. М. бъде намален на сумата 300 лв.

Адв. М. М. от АК-Пловдив е подал отговор, с който оспорва частната 2 жалба.

В отговора се цитира обилна практика на ВКС по въпроса как се определя размера на адвокатското възнаграждение при обективно съединяване на искове, а именно съобразно цената на всеки от исковете поотделно, а не съобразно сбора от цените им. Нататък в отговора се цитира практика на различни по степен съдилища в същия смисъл.

Адв. М. цитира приетото в Определение №28/21.01.2022г. на ВКС по ч.т.д.№2347/2021г., II т.о., в което е тълкувано решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и е прието, че легитимната цел на разпоредбите на чл.36, ал.2 ЗАдв. и чл.78,ал.5 ГПК, вр. чл.1 от Наредба №1/2004г., забраняваща договаряне, съответно присъждане на адвокатско възнаграждение в по-нисък от минималния, посочен в наредбата размер, е създаване на гаранции за осигуряване на високо равнище на качеството на адвокатската услуга и пр., както и че при определяне и присъждане на възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗАдв. и при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК съдът е обвързан от предвидените в Наредбата минимални размери.

Адв. М. претендира присъждане на възнаграждение за изготвяне на подадения отговор на частна жалба.

Настоящият състав приема, че частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана и с правен интерес страна, насочена е срещу подлежащ на обжалване преграждащ съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Производството пред районния съд е образувано по предявени от С. В.

С., представлявана от адв.М., обективно съединени искове за установяване нищожността на клаузи в сключен с "Вивус.БГ"ЕООД договор за кредит №9857332005/14.06.2000г. и за осъждане на ответника да й заплати сумата 306.31 лв. на основание чл.55,ал.1 ЗЗД, както и направените по делото разноски. Всеки от двата иска е с цена 206.31 лв. след допуснато от съда изменение на основание чл.214 ГПК (л.148). С исковата молба е представено пълномощно, с което ищцата е упълномощила адв.М. да я представлява, а с нарочна молба от 14.10.2022г. пълномощникът е заявил, че оказва на ищцата безплатна правна защита и помощ по чл.38 ЗА.

3

Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените искове.

С постановеното по делото Решение №70/24.04.2023г. районният съд е уважил предявените искове и е присъдил на адв. М. общо сумата 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗА.

В срока за обжалване са постъпили молби по чл.248,ал.1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, подадени от адв.М. М. и от ответника "Вивус.БГ"ЕООД.

Молбата на адв. М. е за изменение на решението в частта за разноските чрез увеличаване на размера на присъденото му общо възнаграждение от 600 лв. на 800 лв.

Молбата на ответника "Вивус.БГ"ЕООД е за изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на размера на присъденото на адв. М. общо възнаграждение от 600 лв. на 300 лв.

Всяка от страните е подала отговор, с който оспорва искането по чл.248, ал.1 ГПК на насрещната страна.

С обжалваното Определение №178/05.06.202г. районният съд е оставил без уважение молбата на адв.М.. Молбата на "Вивус.БГ"ЕООД е оставена без разглеждане като недопустима. За да достигне до този извод, съдът е приел, че съгласно чл.80, изр.2 ГПК положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за надлежното упражняване на правото да се иска изменение на решението е представянето на списък на разноските, какъвто ответникът не е представил.

Определението е неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

С разпоредбата на чл.80 ГПК е въведено изискване страната, която иска присъждане на разноски, да представи списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание пред съответната инстанция.

Представянето на списък по чл.80 ГПК е предвидено в чл.80,изр. 2 ГПК като положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на страната да иска изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК. Съгласно чл.80,изр. 2 ГПК, ако страната не е представила списък на разноските, тя няма право да иска изменение на решението в частта за разноските.

Разпоредбата на чл.80, изр. 2 ГПК не следва да бъде прилагана 4 буквално във всички случаи на направено искане по чл.248 ГПК.

Предназначението на списъка по чл.80 ГПК е да информира съда и насрещната страна за вида и за размера на претендираните разноски,за да бъдат те съобразени при разпределяне на отговорността по чл.78 ГПК и насрещната страна да се защити срещу искането за присъждането им, като оспори основанието за тяхната дължимост и/или техния размер. Предвид предназначението на списъка, настъпването на неблагоприятните последици по чл.80,изр.2 ГПК се свързва само с хипотезата, при която страната, която не е представила списък на разноските, иска от съда да изменени решението си по отношение на присъдените в нейна полза разноски поради несъгласие с изчисляването на размера им или по съображения, че съдът е пропуснал да вземе предвид извършени от нея разноски по делото. До посочената хипотеза се отнасят и цитираните от РС-Оряхово задължителни указания в т. 9 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС за недопустимост на молбата по чл. 248 ГПК, изхождаща от страна, която не е представила списък на разноските по чл.80 ГПК.

Когато страната не е претендирала разноски и/или не оспорва произнасянето на съда относно дължимите в нейна полза разноски, представянето на списък по чл.80 ГПК е ирелевантно за упражняване на правото по чл.248 ГПК. Дори да не е представила списък на разноските, страната има право да поиска от съда да измени решението си в частта за разноските, които е осъдена да заплати на насрещната страна, ако счита същите за неправилно определени. В тази хипотеза сезирането на съда с молба по чл. 248 ГПК е единственият път за защита на недоволната от решението за разноските страна, предвид отсъствието на предвидена в ГПК от 2007 г. процесуална възможност за обжалване на решението само в частта за разноските.

Частният жалбоподател не оспорва констатацията на първоинстанционния съд, че до приключване на устните състезания по гр дело №621/2022 г. не е представил списък по чл. 80 ГПК на разноските, които е направил пред първата инстанция. Непредставянето на списък обаче не е основание да се отрече правото на жалбоподателя да иска изменение по реда на чл.248 ГПК на решението в частта за разноските, тъй като искането се отнася до разноските, присъдени в полза на насрещната страна в процеса.

След като искането по чл. 248 ГПК не касае направените от страната 5 молител разноски, а цели пререшаване на спора за дължимите на насрещната страна разноски, пропускът да се представи списък по чл. 80 ГПК не е пречка за надлежното упражняване на правото по чл. 248 ГПК и не прави искането недопустимо.

Изложеното в пълна степен важи и за правото на страната да оспори дължимостта и размера на възнаграждението по чл.38,ал.2 ЗА, присъдено на адвокат, предоставил безплатна правна помощ на другата страна в процеса, независимо от това, че сама не е представила списък по чл.80 ГПК на своите разноски, направени за водене на производството.

По изложените съображения окръжният съд приема, че в обжалваната част първоинстанционното определение следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на районния съд за произнасяне по молбата на "Вивус.БГ"ЕООД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №178/05.06.2023 г., постановено от Районен съд - Оряхово по гр.дело №621/2022 г., в частта, с която е оставена без разглеждане молба вх.№1639/12.05.2023 г. на "Вивус.БГ"ЕООД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските за оказана безплатна адвокатска помощ от адв.М..