Решение № 19274 от 14.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19274 гр. София, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20261110107888 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.

Ищецът Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, твърди, че на /дата/ г. около 21:20 ч. в ................., е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП) между лек автомобил „марка“, управляван от ответника Д. Г. Д., и лек автомобил „марка“ с рег. № /номер/, управляван от Я.А.А.. Поддържа, че ПТП е настъпило по изключителна вина на ответника, като в причинна връзка с произшествието са нанесени имуществени вреди по увредения автомобил „марка“. Сочи, че към датата на събитието за управлявания от ответника автомобил е имало валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ищцовото дружество. Излага твърдения, че въз основа на заведена ликвидационна преписка по щета № 2310010282, ищецът е изплатил на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 241,52 лева (понастоящем 123,49 евро) с платежно нареждане от 11.05.2023 г., като при ликвидацията на щетата е направил и присъщи ликвидационни разноски в размер на 25 лева (понастоящем 12,78 евро). Ищецът твърди още, че след настъпване на ПТП ответникът виновно е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол и наркотични вещества с техническо средство (дрегер), за което му е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1

881190. Навежда доводи, че по силата на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за застрахователя е възникнало субективното регресно право да получи от виновния водач възстановяване на цялата платена сума. Поддържа, че въпреки отправянето на извънсъдебна покана, ответникът не е заплатил дълга. По изложените твърдения и доводи претендира от ответника сумата от 136,27 евро, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ и ликвидационни разноски, направени за неговото определяне, по преписка за щета № 2310010282, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда (24.03.2026 г.) до окончателното й изплащане.

В установения по чл. 131 ГПК срок ответникът Д. Г. Д. оспорва предявения иск изцяло като неоснователен и недоказан. Категорично заявява, че не е отказвал да се подложи на проверка за употреба на алкохол или наркотични вещества. Пояснява, че на мястото на произшествието е направил опит за тестване с дрегер, но поради силен стрес и здравословно състояние е изпитал физическа невъзможност да издиша необходимия въздушен обем за задействане на уреда. Сочи, че впоследствие се е явил своевременно в сградата на Отдел „Пътна полиция“ при СДВР (ОПП-СДВР) за изпробване с доказателствен анализатор, но такова не е извършено поради техническа неизправност/липса на калибрация на уреда, а при явяването си в медицинско заведение му е било отказано вземане на кръвна проба поради административен пропуск на полицейските органи при попълване на талона за медицинско изследване.

Позовава се на влязло в сила Решение № 3728 от 03.08.2023 г., постановено по НАХД № 7293/2023 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104-ти състав, влязло в сила на 31.08.2023 г., с което Наказателно постановление № 23-4332-007630/09.05.2023 г., издадено от Заместник-директора на СДВР, е отменено в частта му за нарушението по чл.

174, ал. 3 ЗДвП (отказ за тестване за алкохол). Изтъква, че с влязлото в сила съдебно решение е прието по категоричен начин, че водачът е оказвал пълно съдействие на органите на МВР и у него липсва виновно поведение или отказ.

Изрично заявява, че не оспорва настъпването на ПТП, механизма, вината си за самия сблъсък и размера на изплатеното от ищеца обезщетение.

Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение и претендира присъждане на сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за 2 установено от фактическа и правна страна следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, за основателността на регресния иск по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните кумулативно съществуващи елементи от фактическия състав:

1. наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ищеца и ответника към момента на ПТП;

2. настъпването на ПТП в срока на застрахователното покритие вследствие на виновно и противоправно поведение на ответника;

3. реалното изплащане от застрахователя на застрахователно обезщетение на увреденото трето лице за репариране на действително претърпените имуществени вреди, ведно с направените ликвидационни разноски;

4. наличието на виновно поведение от страна на ответника-водач, изразяващо се в отказ да се подложи или виновно отклонение от проверка за алкохол, наркотични вещества или техни аналози.

С доклада си по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

1. настъпването на ПТП на /дата/ г. около 21:20 ч. в гр. София, бул.

„Сливница“;

2. механизмът на ПТП и изключителната вина на ответника Д. Г. Д. за настъпване на сблъсъка;

3. наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от ответника лек автомобил „марка“;

4. реалното изплащане от ищеца ЗД „БУЛ ИНС“ АД на застрахователно обезщетение по ликвидационна преписка № 2310010282 в размер на 241,52 лв. (123,49 евро) в полза на увредения собственик на л.а. „марка“ с платежно нареждане от 11.05.2023 г.;

5. съответствието на изплатеното застрахователно обезщетение с действителния размер на причинените по увредения автомобил вреди.

С оглед обявените за безспорни факти, единственото спорно между страните обстоятелство, подлежащо на доказване се свежда до това дали е налице виновен отказ от страна на водача Д. Г. Д. да бъде изпробван за употреба на алкохол/наркотици непосредствено след ПТП, респ. възникнало ли е за ищеца правото на регрес по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.

3

От приетия по делото Заверен препис от Решение № 3728 от 03.08.2023 г. по НАХД № 7293/2023 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 104-ти състав (влязло в сила на 31.08.2023 г.), служебно констатирано и приложено по делото, се установява по категоричен и недвусмислен начин, че издаденото срещу Д. Г. Д. Наказателно постановление № 23-4332-007630/09.05.2023 г. е било отменено в частта, с която на основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП му е наложено административно наказание за твърдян отказ да бъде изпробван с техническо средство за алкохол.

В мотивите на влязлото в сила съдебно решение по административнонаказателното дело съдът е приел въз основа на събраните гласни и писмени доказателства (вкл. показанията на актосъставителя и свидетелите по АУАН), че водачът Д. е съдействал изцяло на контролните органи. Констатирано е, че неизвършването на пробата с техническо средство на място се дължи на физическа невъзможност на лицето да осигури необходимия въздушен поток, че при последващото му явяване в ОПП-СДВР за тестване с доказателствен анализатор уредът е бил технически неизправен/некалибриран, а в медицинското заведение вземането на кръвна проба е било осуетено поради попълнен от контролните органи несъответстващ талон за медицинско изследване.

Настоящият съдебен състав намира, че влязлото в сила решение на районния съд, постановено по реда на административнонаказателното производство по ЗАНН, с което е отменено наказателно постановление за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, не представлява „присъда“ по смисъла на чл. 300 ГПК и не поражда предвидената в тази разпоредба задължителна сила за гражданския съд. Този извод следва най-напред от самия закон. Съгласно чл. 300 ГПК задължителна за гражданския съд е „влязлата в сила присъда на наказателния съд“ и то само относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Разпоредбата е процесуална и подлежи на стриктно, а не на разширително тълкуване. Същият подход е възприет и в чл. 413, ал. 2 НПК, съгласно който влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Но законодателят изрично е ограничил приложното поле на това правило, като в чл. 413, ал. 3 НПК е предвидил, че ал. 2 се прилага и за актовете на районния съд по глави двадесет и осма и двадесет и девета НПК, т.е. за изрично посочени актове, постановени в наказателно производство по НПК, а не за решенията по съдебен контрол върху наказателни постановления по ЗАНН.

Производството по оспорване на наказателно постановление е уредено самостоятелно в ЗАНН. Районният съд разглежда делото и „се произнася с решение“ — чл. 63, ал. 1 ЗАНН, като с това решение може да отмени, измени 4 или потвърди акта по чл.

58д, както и да прекрати административнонаказателното производство в предвидените от закона случаи — чл. 63, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН. Следователно по правната си природа този съдебен акт е решение по административнонаказателен спор за законосъобразност и правилност на наказателното постановление, а не присъда по наказателно дело.

Самият ЗАНН също третира тези съдебни актове като отделна категория, различна от присъдите, доколкото предвижда възобновяване на влезли в сила „решения на районния и на административния съд“ — чл. 70, ал.

1, т. 7 ЗАНН. Това още веднъж потвърждава самостоятелната им процесуална природа.

Съпоставката с наказателния процес води до същия резултат. По чл. 305 НПК присъдата е съдебният акт, с който наказателният съд се произнася по въпросите за обвинението, включително за вината на подсъдимия; изключенията, при които и решение, постановено по НПК, има ефект, приравним на присъда, са само изрично предвидените от закона. Именно поради това в практиката е прието, че решението по чл. 78а НК, постановено в наказателно производство, обвързва гражданския съд, тъй като наказателният съд се е произнесъл по въпросите за деянието, противоправността и вината — Решение № 14 от 4.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1493/2009 г., IV г. о. В същия смисъл е и Определение № 5250 от 18.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 181/2024 г., III г. о., където се приема, че правилото на чл. 300 ГПК се отнася за съдебните актове, постановени по реда на НПК — присъда, споразумение с характер на присъда и решение по чл. 78а НК.

Оттук следва, че решение по чл. 63 ЗАНН, с което е отменено наказателно постановление за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, не може да бъде приравнено на присъда и не обвързва гражданския съд по реда на чл. 300 ГПК. Липсва законова норма, която да придава на такова решение задължителна сила относно деянието, противоправността и вината.

Това разбиране е в пълно съответствие и с трайната практика, че извън изрично посочените в закона хипотези не е допустимо разширяване на обвързващото действие на наказателните актове. В практиката на ВКС последователно се приема, че силата по чл. 300 ГПК е ограничена само до изчерпателно посочените обстоятелства и само при наличие на надлежен съдебен акт от вида, предвиден в закона — Определение № 683 от 9.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 905/2020 г., II т. о., Решение № 7 от 9.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2000/2021 г., III г. о., Решение № 180 от 5.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 3155/2015 г., II т. о. Следователно решението по ЗАНН не може да предреши спора по настоящото дело, като задължи съда да приеме за установени определени обстоятелства, спадащи към фактическия състав на вземането на 5 ищеца.

Същевременно, неприложимостта на чл. 300 ГПК не означава, че влязлото в сила решение по ЗАНН е лишено от значение за настоящия спор.