Решение № 132 от 19.10.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. ХАСКОВО, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА в присъствието на прокурора Е. П. И. като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА

Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225600600384 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по чл. 318 и сл. от НПК.

Присъда №27/07-06-2022год., постановена по НОХД № 5/2022год. РСДимитровград е признал подс. Г. Г. Г. със снета по делото самоличност за виновен в това, че на 10.03.2021г., в гр.Д., противозаконно пречил /като разпоредил на Т. Ж. Т. да не представя изисканите му за проверка документи- лична карта и СУМПС/ на орган на властта- ******* ******** Е. С. Г. и ***** ****** ******* В. К. Д.- двамата от група „***** ******“ на сектор „****** *****“ към РУ-Д. да изпълнят задълженията си по чл.70 ал.1 т.1 от ЗМВР:

„Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице: 1. за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред“, поради което и на осн. чл.270 ал.1 вр.чл.54 ал.1 от НК му наложил наказание „ГЛОБА” в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Недоволен от така постановената присъда е останал адв. Б. И. като защитник на Г., който я обжалва в срок с доводи за нейната неправилност. Счита, че изводите на съда по фактическите положения не кореспондират на събраните по делото доказателства и не било установено извършеното от подс. Г. престъпление. В този смисъл моли присъдата да бъде отменена, вместо което бъде постановена нова, с която подсъдимият Г. да бъде оправдан.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция Окръжна прокуратура – Хасково изпраща представител, който дава становище за правилност и законосъобразност на присъдата.

1

В съдебно заседание подсъдимият поддържа въззивната жалба като се явява заедно със защитника си адв. И.. В заключителната си пледоария защитникът настоява за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна присъда, тъй като намира същата за неправилна и необоснована с оглед наведените оплаквания в жалбата.

Подсъдимият в своя защита и в последната си дума моли съда да отмени присъдата и да го оправдае.

Пред въззивната инстанция не са събирани допълнителни доказателства.

Хасковският Окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК на посочените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, приема за установено следното:

Производството пред Районен съд – Димитровград е образувано по внесен от РП – Хасково- ТО- Димитровград обвинителен акт против Г. Г. Г. за престъпление по чл. 270, ал.1 НК, по което обвинение е бил признат за виновен и осъден на наказание „глоба“ в размер на 1000лв.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

От събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав не установи различна от вече приетата от районния съд фактическа обстановка.

Установено е било пред него, че подс. Г. е управител на „О. о.“ ЕООД, чиято собственост е лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер Спорт“ с ДКН *******. В дружеството работел и свидетелят Т. Ж. Т. на длъжност „********* ****. ****** *******“, считано от 27.08.2018г. въз основа на сключен трудов договор №11. Когато Т. не изпълнявал курсове с този автомобил, той управлявал и други превозни средства на дружеството, в конкретния случай- горепосочения „Ленд Ровер Рейндж Ровер Спорт“ с ДКН*******.

Свидетелят Е. С. Г. работел като ******* *******, а свидетелят В. К. Д. - като ***** ****** ******- двамата в група „***** *******“ на сектор „****** *******“ към РУ –Д. Съгласно утвърден на 19.01.2021г. План за провеждане на местна СПО за контрол на пътното движение на територията на община Д. на служителите от група „****** *******“ при РУ-Д. били поставени задачи за осъществяване на контрол с цел недопускане на нарушения по ЗДвП на територията, обслужвана от РУ- Димитровград, за контрол по ЗДвП с акцент учебни заведения и детски заведения, в района на автобусни спирки, както и проверка на лица и МПС. В тази връзка трябвало да се извършва контрол за недопускане на нарушения по ЗДвП на пешеходни пътеки около училищата и детските учебни заведения.

На 10.03.2021г. подс. Г. отишъл до гр.Х. с л.а. „Ленд Ровер Рейндж Ровер Спорт“ с ДКН *******, управляван от свидетеля Т. Прибирайки се в Д., около 14.30 часа, двамата решили да пазаруват от хранителен магазин „Г.“, находящ се на ул.“О.“. Когато пристигнали, св.Т. паркирал автомобила на улицата в близост до магазина върху пешеходната пътека, разположена непосредствено пред входа на ОУ “В. Л.“. След това подсъдимият и свидетелят влезнали в магазина, за да напазаруват. В този момент по улицата минали със служебен полицейски автомобил свидетелите Г. и Д., с тях бил и ****** в ******** на МВР Р. Д. Г., който по това време бил на ***** в РУ-Димитровград. След като забелязали паркирания върху пешеходната пътека пред училището лек автомобил в нарушение на ЗДвП, полицаите спрели да извършат проверка с намерение да санкционират неговия водач. Тъй като автомобилът бил празен, св.Г. отишъл до магазина, а свидетелите Д. и Г. останали в близост до лекия автомобил. В магазина полицейският инспектор Г. видял подс.Г. и св.Т. и ги попитал кой е водачът на л.а. „Ленд Ровер Рейндж Ровер Спорт“ с ДКН *******. Подсъдимият отговорил, че колата е негова собственост, но била управлявана от свидетеля Т. Г. казал, че автомобилът е паркиран неправилно и обяснил, че ще изчака Г. и Т. навън, за да извърши съответната проверка. Малко след това, подсъдимият и шофьорът му излезнали навън и отишли до колата, където ги чакали полицейските служители. Свидетелят 2

Г. обяснил на Г. и Т. кои законови разпоредби на ЗДвП са нарушили и ги уведомил, че на водача на автомобила следва да бъде наложена съответната санкция. Това разгневило подс.Г., който на висок глас започнал да крещи срещу полицаите: „Знаете ли кой съм аз- аз съм ******* на ******, нищо няма да пишете“. Свидетелят Г. не обърнал внимание на поведението и думите на подсъдимия, като се обърнал към св.Т. /представил се за водач на автомобила/ и му поискал документите -лична карта и свидетелство за управление на МПС за извършване на проверка. В изпълнение на полицейското разпореждане св. Т. веднага извадил от джоба си портфейла с документи. Преди да ги подаде на полицейските служители обаче, подс. Г. се намесил разпореждайки на Т. да не представя документите си за проверка с думите „Никакви документи няма да им даваш, никаква проверка няма да извършват и никакви глоби няма да съставят“. Свидетелят, който работел в „О. о.“ ЕООД и бил ******* на ********* на дружеството, се притеснил от разпореждането му и прибрал портфейла обратно в джоба си, като в крайна сметка не дал документите си за проверка.

Св.Д. се намесил, като на свой ред разпоредил на подсъдимия и Т. да представят документите си за проверка. Подсъдимият Г. се обърнал към ***** ***** *****, питайки го на висок тон „Какъв ****** си ти, знаеш ли кой съм аз?“. Тогава Д. извадил служебната си ******* карта и я показал на Г., за да се представи. Неочаквано, последният издърпал картата от ръцете на свидетеля и я вдигнал над главата си. Д. поискал подсъдимият да му върне картата, но последният отказал да стори това, като демонстративно я прибрал в джоба си. Полицаят отново разпоредил на подсъдимия да престане с това унизително отношение към него и да му върне документа, но последният не изпълнил разпореждането. Това принудило *******служители да задържат подс. Г. и да го отведат с полицейския автомобил в РУ-Димитровград. Тъй като подсъдимият продължил да се държи агресивно, полицаите му поставили белезници на ръцете, които били свалени след пристигането му в полицейското управление.

Така установеното от фактическа страна, по които факти не се и спори, настоящият състав също възприе от събраните гласни доказателства- показанията на свидетелите Е. С. Г., В. К. Д., Р. Д. Г., Т. Ж. Т. и К. Х. К., направените очни ставки и приобщените по реда на чл. 283 НПК материали в досъдебно производство №479/2021г. по описа на РУ-Димитровград. Показанията на свидетелите еднопосочно и непротиворечиво установяват обективните факти и се подкрепят от събраните писмени доказателствени средства. В противовес са част от показанията на Т., но съдът ги отграничава като изолирани от останалите доказателства, поради което и правилно не са кредитирани.

Гореизложената фактическа обстановка е била изяснена изцяло от първоинстанционния съд, който от своя страна е положил необходимите усилия за подробен и изчерпателен анализ. Тези констатации по установените факти, настоящият състав счита, че се подкрепят от събраните по делото доказателства, като липсват основания за коригирането им от въззивния съд. Напълно се споделя направеният от районния съд анализ на доказателствата по делото като правилен, пълен и всеобхватен, изпълнен при съблюдаване на нормите на чл. 13 НПК и чл. 107, ал. 5 от НПК и при правилна оценка на доказателствените средства, както поотделно, така и в съвкупност. Въззивната инстанция съответно не намира за необходимо да преповтаря изцяло изводите на районния съд за изводимите от доказателствените източници по делото факти и обстоятелства, касаещи предмета на доказване. Въз основа на тези доказателства и при правилен и обстоен техен анализ, РС- Димитровград е изградил кореспондираща им фактическа обстановка и правни изводи, споделяни и от настоящия състав.

Където е необходимо, настоящият състав ще доразвие изводите на районния съд с оглед заложените в чл. 339, ал. 2 от НПК стандарти, които изискват този съд да отговори на въпросите, изложени в жалбата, инициирала настоящата въззивна проверка.

За обективната съставомерност на престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК е 3 необходимо да бъде установено: 1. че деецът противозаконно е попречил на орган на властта да изпълни задълженията си; 2. че изпълнителното деяние е извършено спрямо орган на власт, съгласно дефиницията по чл. 93, т. 2 от НК,; 3. поведението на дееца трябва да е създало пречки не за нещо друго, а именно за изпълнение на служебни задължения.

В конкретния случай, без съмнение свидетелите Г. и Д., чиито длъжности са били ******* *********, съответно ****** ****** ****** в група „******* *******“ на сектор „******* *******“ към РУ –Д., представляват орган на власт, а част от служебните им задължения са свързани с проверки за установяване самоличността на лица, извършили нарушение на обществени ред по ЗМВР, поради което са могли да извършват проверки за установяване самоличността на лица, когато това е необходимо за установяване на нарушение. Правомощията на свидетелите Г. и Д. произтичат от разпоредбата на чл. 70 ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице, за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред.

Установените фактически обстоятелства сочат, че поведението на подс. Г. е било изцяло ориентирано към пречене на органа на властта - свидетелите Г. и Д. да изпълнят задълженията си по ЗМВР. Изпълнителното деяние се е изразило в забраната от страна на подсъдимия Г., насочена към св. Т. да представи исканите от полицаите документи – лична карта и СУМПС/ и проявена вербална агресия преди това, въпреки поканата и разпореждането на двамата служители на МВР Т. да представи документите си за проверка.

Съвкупността от тези действия на подсъдимия препятства изпълнението на служебните задължения на полицейските органи - да извършат проверка на св. Т. и превозното средство, доколкото в случая е имало извършено нарушение на ЗДвП.

В този смисъл правилно първоинстанционният съд е заключил, че поведението на подс. Г. е съставомерно и следва да бъде квалифицирано именно по чл. 270, ал. 1 НК, тъй като безспорно е установено, че подсъдимият е осъществил поведение, което е в нарушение на законови норми и което обективно е затруднило, възпрепятствало и е създало спънки при осъществяването на служебните задължения на органите на власт.