Решение № 4749 от 09.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4749 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100511276 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на А.

Н. Р. чрез адв. Л. Д. срещу Решение 9734 от 08.06.2023г., (изменено в частта за разноските с Определение 27330/04.08.23г.) постановено по гр. д. № 66517/2022г. по описа на Софийски районен съд, 36 с-в, в частта с която са уважени, предявените от „Топлофикация София“ЕАД срещу жалбоподателя иск по чл. 422 ГПК вр. с 59 ЗЗД ЗЕ вр. с чл. 86 ЗЗД за дължимост на сумата 781,50 лева, представляваща стойност на ползвана без основание ТЕ за стопански нужди в периода 01.07.2017г.-30.04.2018г..

Изложени са оплаквания за недопустимост на решението поради наличие на друг път за защита на ищеца, а именно на договорно основание. Сочи се и неправилност на изводи за наличие на право на собственост и за осъществено ползване на имота и на енергията, както и липса на доказателства за размера на вземането поради ползване на непредставени по делото документи от СЧЕ и СТЕ.

Иска се отмяна на решението и отхвърляне изцяло на исковете.

Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно, а в обжалваната му част за допустимо. Неоснователни са оплакванията в жалбата за недопустимост на исковете, тъй като е налице договорно основание за защита на ищеца. С влязло в сила решение на СГС по в.гр.д. 9485/2021г., е обезсилено Решение 20116741 от 15.05.2021г., постановено по гр. д. № 64303/2019г. по описа на Софийски районен съд, 30 с-в, като постановено по непредявени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ, вместо по исковете, с които е бил сезиран съдът, а именно чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на СРС за 1 произнасяне по предявения от ищеца иск, съобразно заявените в исковата молба фактически твърдения. Това решение обвързва страните и по този въпрос настоящият състав на СГС не може да приеме друго, поради което са неоснователни оплакванията в жалбата в тази насока. За да възникне договор за доставка на ТЕ за стопански нужди е необходима писмена форма (чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ), като законът не позволява неформален договор, както е предвидено за битовите потребители в чл. 150, ал. 2, изр.

2). Безспорно е, че за процесния период в случая писмен договор няма и за ищеца няма друг път за защита.

По отношение на правилността на решението въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбата и приложението на императивните материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото писмени доказателства, въззивният съд намира жалбата за неоснователна по следните фактически и правни съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1 имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2 връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3 липса на правно основание за имущественото разместване и 4 липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

Следователно, релевантно за делото е дали ответницата е ползвала имота лично през процесния период (в смисъл на фактическо ползване), защото само ползвайки го, би могла да се обогати със стойността на ТЕ, потребена в него.

За да уважи иска СРС е приел, че ответницата ползвала процесния магазин през процесния период.

Срещу изводите на СРС, че ответницата е ползвател на процесния магазин, няма никакви оплаквания във въззивната жалба, а без направено оплакване въззивния съд не може да проверява изводите на СРС в тази насока. Изложени са единствено оплаквания срещу изводите на първоинстанционния съд, че ответницата е и собственик на имота. Следва да се отбележи, че оплакванията в жалбата за липса на доказателства за собственост върху имота у ответницата са неоснователни. Тя не е твърдяла да се е разпоредила с имота, станал нейна собственост по правилата на закона за наследството, тъй като е дъщеря на предходния собственик – Н.А.Р.. От представения с исковата молба договор за доброволна делба от 2000г., е видно, че от 07.11.2000г. собственик на процесния имот – магазин „Фотоателие“, е именно Н.А.Р., който е починал на 03.05.2007г. и е оставил за наследник ответницата А. Н. Р. – дъщеря. Това се установява от удостоверението за наследници на л.33 от гр.д. № 64303/2019г. по описа на Софийски районен съд, 30 с-в, прието по гр. д. № 66517/2022г. по описа на Софийски районен съд, 36 с-в, с определение от 14.03.2023г.

В допълнение, твърдението на ответницата жалбоподател, че договорът за доброволна делба не представлява титул за собственост, противоречи на закона и съдебната практика по арг. от чл. 112, б. „г“ ЗС.

Предвид предназначението на имота, установено чрез договора за делба и 2 предвид представеното с исковата молба заявление, подписано от ответницата, за сключване на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди за процесния топлоснабден имот (макар и за последващ период – неоспорени по делото), СГС намира, че доставяната в имота ТЕ е била именно за стопански нужди. Не се доказва, че през процесния период друго лице е ползвало имота (договора за наем е за последващ период).

Реалното доставяне на ТЕ се доказва от изслушаната СТЕ, също неоспорена, която СГС кредитира. Няма никаква пречка вещото лице да работи и по документи които са му представени, но не са приложени по делото и затова в практиката на съдилищата няма колебания. Представените от ТЛП документи не са били оспорени за истинност и вярност и не е имало пречка да се работи по тях от вещото лице, което е извършило проверка на данни и по тях. Следователно, няма основание експертизата да не бъде кредитирана, доколкото вещото лице носи и наказателна отговорност за верността на заключението си и освен това само определя необходимата му документация и методи за експертизата. Отделно оспорване на експертиза е допустимо само докато трае изслушването, а в случая СТЕ е приета и не е оспорена.

Има изрично изявление на страните за нейното приемане. Видно от протокола от ОСЗ при приемане на СТЕ (при първоначалното разглеждане на делото в СРС) няма изявления на вещото лице по СТЕ, че не са му представени никакви документи няйма и въпроси към вещото лице от адвокат Д. (пълномощник на А. Р. към онзи момент) и това твърдение в жалбата е обективно невярно. Поради горното оплакванията в жалбата са неоснователни. Следователно крайните изводи на СРС са правилни и решението следва да се потвърди в обжалваната му част.

По разноските:

Само въззиваемото дружество има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,56 евро (50,00 лева) за въззивната инстанция.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 9734 от 08.06.2023г., (изменено в частта за разноските с Определение 27330/04.08.23г.) постановено по гр. д. № 66517/2022г. по описа на Софийски районен съд, 36 с-в, в ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ.

В отхвърлителната си част решението като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА А. Н. Р. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК 831609046 сумата 25,56 евро – разноски за въззивна инстанция.

Решението е постановено при участие на третото лице „Техем сървисиз“ЕООД – помагач на въззиваемия-ищец „Топлофикация София”ЕАД.

Настоящото решение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4