Определение № 33 от 06.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33 гр. София, 06.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА Административно наказателно дело № 20251110209180 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 248 ГПК вр. чл. 144, вр. чл.143 АПК.

Съдебното производство по делото е образувано по жалба на Г. Р. К. срещу заповед за задържане, издадена от полицейски служител при ОСПССДВР.

С Решение от 13.10.2025г. заповедта е отменена, като в тежест на ответника по жалбата са възложени разноските, за които са представени доказателства, а именно държавна такса в размер на 10 лева, като е отказано присъждане на адвокатско възнаграждение по съображения, подробно изложени в съдебния акт.

С молба, постъпила чрез универсална пощенска услуга, с клеймо от 06.11.2025г. процесуалният представител жалбоподателя е поискал изменение на решението в частта за разноските, респективно присъждане на такива на основание чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата.

Срещу така направеното искане в рамките на законоустановения 7дневен срок не са депозирани възражения.

Искането е допустимо, доколкото е депозирано в рамките на срока за обжалване на решението(връчено на адвокат К. на 23.10.2025г.), като същото изхожда от страна по делото, поради което следва да бъде разгледано по същество.

Съдът като се запозна с материалите по делото, постъпилото искане и, намери следното:

1

Със съдебното решение, с което е приключило НАХД № 9180/2025г. по описа на СРС, заповедта за задържане е била отменена, респективно като закономерна последица в полза на жалбоподателя са присъдени сторени от него разноски, за които са били представени доказателства. В хода на производството, както и с молбата за изменение на решението в частта за разноските се прави искане за определяне и присъждане на възнаграждение съобразно чл.38, ал.2 Закона за адвокатурата т.е. при оказване на безплатна правна помощ в предвидените в първата алинея на текст хипотези. Съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие, обаче за оказаната на жалбоподателя правна помощ, е договорено заплащане на възнаграждение в размер на 500 лева. Действително при отбелязване начина на плащане е вписано ч.38, ал.1 ЗА, което обаче не е достатъчно да се заключи, че се касае за безплатна адвокатска помощ, като от една страна не е посочена конкретна хипотеза на чл.38, ал.1, т.1-3 ЗАдв, а от друга в договора е уговорено конкретно възнаграждение. При това съдът, както и е изтъкнато и в решението намеря, че не се установява наличието на коя да е от хипотезите на чл.38, ал.1 ЗАдв за безплатно предоставена правна помощ, респективно не са налице основанията на чл.38, ал.2 ЗАдв за присъждане на разноски в полза на адвоката, като отношенията следва да се уредят между страните по договора.

С оглед на изложеното, съдът намира, че искането на процесуалния представител на жалбоподател за неоснователно като не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските.

Воден от горното СЪДЪТ:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение в частта за разноските на Решение от 13.10.2025г. по НАХД № 9180/2025г. по описа на СРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в седемдневен срок от днес пред Административен съд София град.

Препис от определението да се изпрати на страните- жалбоподателя Г. Р.

К. и ответника по жалбата- младши експерт при ОСПС- СДВР.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3