Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4978 от 05.10.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2141/2026
Вид
Определение № 4978
Подписан
05.10.2026
В сила
05.10.2026
Състав
Даниела Димова Томова, Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова

Цитирани разпоредби

  • чл.253 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 390, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4978 гр. Варна, 05.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело № 20263100502141 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 35313/04.05.2026 г. по описа на ВРС на ищеца Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес в град *******, подадена чрез пълномощник адвокат Й. А., и въззивна жалба вх. № 40677/22.05.2026 г. на ответника „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615, седалище град София, подадена чрез пълномощник адвокат Б. М., против решение № 1385 от 09.04.2026 г. на Районен съд - Варна, 31-ви състав, постановено по гр.д. №523/2025г. по описа на ВРС.

Предмет на обжалване с въззивната жалба на ответника „ЗАД ДАЛЛБОГГ:

ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД е частта на решението, с което е осъден да заплати на ищеца Д. Г. Д., ЕГН **********, сумата 3 261,96 евро, представляваща обезщетение за обезвреда на претърпените от него имуществени вреди по собствения му лек автомобил марка ******* вследствие на ПТП, настъпило на ******* по вина на водача на л.а. *******, обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на сезиране на съда - 15.01.2025 г., до окончателното й плащане, на основание чл.432 от КЗ, както и сумата 908,68 евро, представляваща сторени разноски в производството по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Оплакванията на въззивника са, че решението в обжалваната му осъдителна част е неправилно и необосновано, постановено при нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Счита за недоказан фактическия състав по чл. 45 ЗЗД и съответно, че липсва основание за присъждане на обезщетение, а при евентуалност, че присъденото такова е в завишен размер. Оспорва извода на решаващия състав, че спорният по делото въпрос касае единствено размера на обезщетението, като поддържа отправеното в отговора на исковата молба възражение, че увреденото МПС е било паркирано неправилно. Счита за неизяснен механизма на ПТП, както и констатациите в изготвеното заключение по отношение на вида и размера на вредите. Поддържа становище, че първоинстанционният съд е допуснал 1 процесуално нарушение, като не е обсъдил всички събрани доказателства. На изложените в жалбата оплаквания и твърдения отправя искане за отмяна на решението в оспорената част и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен, а в условие на евентуалност - да бъде редуциран размера на обезщетението.

Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл.259, ал.1 ГПК, и е процесуално допустима. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК и е надлежно администрирана.

Осъществена е размяна на книжа по чл.263, ал.1 от ГПК. В указания срок ищецът Д. Г. Д., чрез пълномощника си по делото адвокат Й. А., е подал писмен отговор вх. № 53572/03.07.2026 г., в който обосновава становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, обосновано с подробно изложени аргументи и доводи по наведените от въззивника оплаквания. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира и разноски за въззивното производство.

Ищецът Д. Г. Д. обжалва първоинстанционното решение в частта му, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над присъдените 3 261,96 евро до пълния претендиран размер на дължимото обезщетение от 5 138,30 евро, отхвърлен е и акцесорният иск за законна лихва върху главницата в тази част. Обоснованите във въззивната жалба оплаквания са за неправилност и необоснованост на оспореното решение в тази част като постановено в нарушение на материалния закон.

Въззивникът счита за установен по делото фактическият състав на чл. 45 ЗЗД. Сочи, че съгласно изготвената по делото САТЕ пазарната стойност на процесния автомобил възлиза на 7694.94 евро, като стойността на необходимия ремонт е презентиран в пет варианта, а именно - 7600.95 евро по средни пазарни цени за труд при сертифицирани и несертифицирани сервизи и оригинални части, 6792.92 евро - по средни пазарни цени за труд при сертифицирани и несертифицирани сервизи и алтернативни части, 7196.93 евро по средни пазарни цени за труд при използвани сертифицирани и несертифицирани сервизи с оригинални и алтернативни части, 5279.56 евро - при неоторизиран сервиз и само алтернативни части и сумата от 3054.69 евро при определяне стойността на ремонта при употреба на неоторизиран сервиз и втора употреба части. Като твърди, че увредените части по МПС били оригинални, оспорва извода на решаващия състав относно размера на определеното обезщетение. Счита за установено по делото, че е налице „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ.

Поддържа, че в случая не били събрани доказателства за „запазени части“ и техния размер, поради което според заключението автомобилът подлежал на продажба за скрап при определена ориентировъчна сума от 732.68 евро. Твърди, че тази сума следва да се приспадне от действителната стойност на автомобила в размер на 7694.94 евро, като на приспадане подлежи и вече изплатената от застрахователя сума в размер на 905.17 евро, като в обратния случай би се стигнало до неоснователно обогатяване на ответника. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което предявеният иск бъде уважен в пълния претендиран размер. Претендира присъждане на разноски.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл.

259, ал. 1 ГПК, и е процесуално допустима. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК и е надлежно администрирана.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна Във въззивната жалба на ответника „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД е направено искане да се допусне повторна съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ) с конкретно поставени задачи, свързани с изготвяне на пазарна оценка на увреденото МПС, извършване на ново проучване за сумата, необходима за възстановяването му, както и за изследване механизма на настъпване на увреждащото събитие. Допустимостта на това доказателствено искане се обосновава с факта, че изслушаната в първоинстанционното производство САТЕ е необоснована, не отговаря в пълнота на поставените задачи, неправилен е и избрания от вещото лице подход при определяне на стойността на увреденото ППС, но въпреки оспорването й и своевременно направеното искане за допускане на повторна експертиза, неоснователно и без излагането на каквито и да било мотиви първоинстанционният съд е оставил това искане без уважение.

Така направеното доказателствено искане съдът намира за допустимо за събиране във въззивното производство – аргумент от чл.266, ал.3 от ГПК. Същото е било надлежно заявено от ответника при първоинстанционното разглеждане на делото, касае релевантни за спора факти, поради което неоснователно и в нарушение на съдопроизводствените правила е било отказано за събиране. Ето защо исканата повторна САТЕ следва да се допусне за събиране във въззивното производство на разноски на въззивника.

За събиране на допуснатото доказателствено средство и изслушване на устните състезания делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.

По изложените съображения и на основание чл.267 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 40677/22.05.2026 г. на ответника „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615, седалище град София, подадена чрез пълномощник адвокат Б. М., ВАК, против решение № 1385 от 09.04.2026 г. на Районен съд - Варна, 31-ви състав, постановено по гр.д. №523/2025г. по описа на ВРС, в частта, с която е осъден да заплати на ищеца Д. Г. Д., ЕГН **********, сумата 3 261,96 евро, представляваща обезщетение за обезвреда на претърпените от него имуществени вреди по собствения му лек автомобил марка ******* вследствие на ПТП, настъпило на ******* по вина на водача на л.а. *******, обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на сезиране на съда 15.01.2025 г., до окончателното й плащане, на основание чл.432 от КЗ, както и сумата 908,68 евро, представляваща сторени разноски в производството по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 35313/04.05.2026 г. по описа на ВРС на ищеца Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес в град *******, подадена чрез пълномощник адвокат Й. А., ВАК, против решение № 1385 от 09.04.2026 г. на Районен съд - Варна, 31-ви състав, постановено по гр.д. №523/2025г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от него срещу ответника „ЗАД ДАЛЛБОГГ:

ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615, седалище град София, иск за заплащане на 3 обезщетение за обезвреда на претърпените от него имуществени вреди по собствения му лек автомобил марка ******* вследствие на ПТП, настъпило на ******* по вина на водача на л.а. *******, обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност”, за разликата над присъдените 3 261,96 евро до пълния претендиран размер на дължимото обезщетение от 5 138,30 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на сезиране на съда 15.01.2025 г., до окончателното й плащане.

ДОПУСКА повторна съдебно-автотехническа експертиза, със следните задачи:

Вещото лице, след като се запознае със събраните по делото доказателства (писмени и гласни) и след оглед на място и на увреденото МПС, да отговори на следните въпроси:

1. Да се посочи каква е разполагаемата дължина за паркиране от края на бордюра/тротоара до началото на пътното платно, съответно какви са габаритните размери на всеки един от участниците в ПТП. Паркирането на автомобилите в непосредствена близост един до друг допринесло ли е за настъпване и/или увеличаване на размера на вредите?

2. В случай че е извършен ремонт на увреденото МПС на ищеца, да се посочи с какви части е извършен ремонтът, като бъдат заснети и представени в заключението снимки на номерата на вложените части и датата на производството им. Да се установи дали увредените детайли са подменени с нови, или са отремонтирани, или са употребявани. Да се представи изследване със специализиран уред за установяване количеството боя и други запълващи материали в зоната на удар съпоставено с други части на автомобила незасегнати от удара. Вещото лице да определи на каква стойност възлиза ремонтът, съобразно вложените части на автомобила.

3. Вещото лице, да посочи колко е среднопазарната стойност за възстановяване на автомобила съобразно състоянието му /наличието на предходни увреждания/ към датата на ПТП /без да се допуска подобряване на състоянието на вещта/ с 1) нови алтернативни части и 2) с оригинални употребявани такива от същата производствена линия, явяващи се нови за процесния автомобил, към датата на ПТП в сервизи, които не са официални сервизи и/или представители на конкретна марка автомобили, като освен часовата ставка за труд, установи и какви са необходимите часове за възстановяване на автомобила съгласно извършеното проучване.

4. Какви части следва да бъдат вложени при възстановяване на автомобила и в кой ценови клас сервиз следва да се извърши възстановяването, за да бъде възстановяването икономически обосновано и да не се стигне до подобряване на експлоатационната му годност в сравнение с периода преди ПТП. Възстановяването на автомобила с употребявани части, които не са част от ходовата част на автомобила, ще окаже ли влияние на експлоатационните му характеристики?

5. Каква е средната действителна стойност на процесния автомобил към датата на ПТП, съобразно наличните технически характеристики/екстри. Налице ли е тотална щета? Кои части и детайли не са засегнати от удара? Какъв процент са частите и детайлите, които не са засегнати от удара и на каква стойност се реализират тези части на вторичния пазар? Каква е скрапната стойност на останалите части, които не подлежат на продажба?