Решение № 21610 от 26.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21610 гр. София, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110128174 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 237 ГПК.

Делото е образувано по искова молба предявена от В. П. Д., представляван от адв.

Д. Ф. срещу „МАКРОАДВАНС“ АД, с която са предявени при условията на обективно евентуално съединяване установителен иск за признаване на установено спрямо ответника, че договорът за потребителски кредит № ******* от 05.04.2024 г., сключен между страните е нищожен поради противоречието му със закона, а при условията на евентуалност в случай на отхвърляне на главния иск се иска да бъде признато за установено, че разпоредбата на чл.

10 от договора, предвиждаща неустойка е нищожна.

В исковата молба се твърди, че по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние между ищеца в качеството му на кредитополучател и ответника в качеството му на кредитодател бил сключен договор за потребителски кредит № ******* от 05.04.2024 г., по силата на който на ищеца са предоставени в заем 1500 лв., които той следва да погаси на седем анюитетни вноски при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 41%. Уговорено е, че ГПР е в размер на 49,65%. Съгласно чл. 20 от договора, ищецът следва да осигури в срок от 3 работни дни от сключването му поръчителството на едно лице с осигурителен доход над 1400 лв., работещо по трудов договор най-малко с 6 месеца трудов стаж, което да няма активни експозиции в ЦКР с просрочие над 30 дни и да не е страна по договор с „Макроадванс“ АД. В чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от договора е уговорено, че при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 10.35 лв. плюс 0,230 % от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,230 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Съгласно чл. 12 от договора, начислената неустойка се изплаща на падежната 1 дата за заплащане на всяка една от месечните погасителни вноски. В изпълнение на договора ищецът е погасил сума в размер на 700 лв. Според ищеца договорът за кредит не отговаря на изискванията валидност, предвидени в Закона за потребителския кредит /ЗПКр/ и се дължи единствено чистата стойност на кредита. Посочва се, че в договора не се съдържа размерът на възнаградителната лихва, не се посочва точният размер на ГПР, нито методиката, по която е формиран. Отделно поддържа, че неустоечната клауза е невалидна.

Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „МАКРОАДВАНС“ АД, подаден чрез юрисконсулт В., в който се признава иска. Счита, че не е дала повод за завеждане на делото и не дължи разноски.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Ответникът е признал иска в отговора на исковата молба, а ищецът чрез процесуалния си представител е поискал съдът да се произнесе с решение при признание на иска. Не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, поради което и съдът, на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, постановява решението си съобразно направеното признание на иска.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски се поражда в полза на ищеца.

Ищецът претендира разноски за заплатена държавна такса в размер на 145, 12 лв., за които са представени доказателства. Претендира и разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съдът намира, че че в тази хипотезата размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда и той не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума / в този см. определение № 319/09.07.2019 г. по ч.гр.д. № 2186/2019 г. по описа на ВКС, IV г.о./. Страната пък от своя страна не е задължена да доказва, че материално затруднена, за да се присъди възнаграждение на процесуалния й представител. С оглед ниската правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия и като съобрази Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по С438/2022 г., според което посочените в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда, съдът счита, че на процесуалния представител се дължи възнаграждение в размер на 400 лв. Делото е разгледано в едно открито съдебно заседание, при признание на иска, събирани са само писмени доказателства, налице е обилна и непротиворечива казуална практика на съдилищата.

Така мотивиран Софийски районен съд, 88-ми състав

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между В. П. Д., ЕГН **********, с 2 постоянен адрес ************************************** и „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 2011274485, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ап. 14 Договор за потребителски кредит № ******* от 05.04.2024 г. като противоречащ на закона.

ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 2011274485, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ап. 14 да заплати на В. П. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ************************************** на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сумата от 145.12 лв. – разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 2011274485, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ап. 14 да заплати на адв. Д. Л. Ф. с личен номер № ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителсто.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ на процесуалния представител на ищеца на посочения електронен адрес.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3