Решение № 2016 от 20.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2016 гр. София, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТеоД. Иванова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20221100503365 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20005457 от 19.01.2022г., постановено по гр.дело №65024/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 39-ти състав, са отхвърлени предявените от МИНИСТЕРСТВО на ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ срещу И. П. П., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата от 51.00 лв., представляваща неоснователно получено от ответницата на 12.05.2016г. възнаграждение за явяване и защита на експертиза по н.о.х.д.№333/2015г. по описа на ОС-Перник, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.12.2020г. до окончателното й изплащане; както и на правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 14.59 лв., представляваща лихва за забава за периода от 28.02.2018г. до 23.12.2020г. . С решението е осъдено МИНИСТЕРСТВО на ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ да заплати на И. П. П., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 300 лв., разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - МИНИСТЕРСТВО на ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, чрез юрисконсулт М.С., с която се обжалва изцяло решение №20005457 от 19.01.2022г., постановено по гр.дело №65024/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 39-ти състав, с което са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, като постановено в противоречие на материалния закон. Твърди се, че в случая са доказани всички кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорността на ответницата по реда на чл.59, ал.1 от ЗЗД. Поддържа се, че първоинстанционният съд е направил погрешен анализ на приложимия материален закон, на основание на който е обосновал 1 неправилен извод, че е налице валидно правно основание ответницата да получи претендираната сума от 51.00 лв. като възнаграждение в качеството й на вещо лице при явяване и защита на експертиза по н.о.х.д.№333/2015г. по описа на ОС-Перник, поради което не е налице обедняване на ищеца по смисъла на чл.59 от ЗЗД. Твърди се, че ответницата работи по служебно правоотношение при ищеца, като едно от задълженията й съгласно длъжностната й характеристика е при необходимост да взема участие като вещо лице при огледи на местопроизшествия или други процесуални действия при строго спазване на изискванията на НПК. Сочи се, че във връзка с изготвянето на съдебни експертизи за служителите от НИКК се прилагат разпоредбите на Наредба №2/29.06.2015г. на Министерство на правосъдието за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, като в чл.22, ал.1 от цитираната Наредба е посочено, че когато за извършване на експертизата е определено вещо лице – служител на МВР, каквато в случая се явява ответницата, органите, назначили експертизата, заплащат на МВР направените разходи за труд, консумативи и режийни разноски. Твърди се, че явяването си пред съд като вещи лица служителите на НИКК извършват в рамките на установеното работно време, като тази дейност се включва в понятието "труд" по смисъла на чл.60, ал.3 от ЗМВР, съгласно която когато за извършването на експертиза е определен служител на МВР, ведомствата и органите, назначили експертизата, заплащат на МВР направените разходи за труд и консумативи и режийните разноски, съответстващо и на разпоредбата на чл.22, ал.1 от Наредба №2/2015г.. Твърди се още, че по делото са ангажирани достатъчно убедителни доказателства, установяващи факта, че на 12.05.2016г. на ответницата е била изплатена исковата сума от 51.00 лв. в качеството й на вещо лице за явяване и защита на експертиза по н.о.х.д.№333/2015г. по описа на ОС-Перник , която сума е следвало да постъпи в бюджета на ищеца и с която ответницата се обогатила за негова сметка.

Твърди се още, че поради основателност на главния иск, основателен се явява и акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за исковия период. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло съдебното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове като основателни и доказани. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК за сторените разноски пред СРС и СГС.

Въззиваемата страна - И. П. П., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Д. Р., депозира писмен отговор, в който изразява становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Изложени са аргументи, че правилно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства, законосъобразно е приложил материалния закон като е обосновал краен извод за неоснователност и недоказаност на предявените при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Допълнителни аргументи в горния смисъл са изложени и в писмена защита. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Предявени са от МИНИСТЕРСТВО на ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ срещу И. П. П., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед петутима на постъпилата въззивна жалба предмет на въззивен контрол е изцяло постановения съдебен акт.

2

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявените при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД , като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Правилно първостепенният съд е дал правна квалификация на предявения иск като такъв с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, която норма постановява, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. За да бъде уважен искът по чл.59, ал.1 от ЗЗД следва да бъде доказан следния фактически състав: увеличение на имуществото на ответника за сметка на имуществото на ищеца, липса на друга правна възможност за ищеца да защити интереса си, обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да произтичат от едни и същи факти. Така посочените елементи от фактическия състав на сочената правна норма следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване от ищеца, което в случая не е сторено.

В конкретния случай от анализа на събраните по делото доказателства се 3 установява по несъмнен начин факта, по отношение на който не е налице и спор между страните, че през 2016г. ответницата е била служител на НИК - МВР, като служебното й правоотношение е регулирано от правилата на ЗМВР до 01.02.2017 година, а след това от ЗДСл., както и че на 12.05.2016г. същата в качеството си на вещо лице по н.о.х.д.№333/2015г. по описа на ОС-Перник , е получила исковата сума от 51.00 лв., представляваща възнаграждение за явяването й в съдебно заседание за изслушване на изготвена съдебна експертиза.

В случая е спорен между страните въпроса относно налице ли е основание за изплащането на процесната искова сума на ответницата в качеството й на вещо лице по посоченото наказателно дело, респ. обеднял ли е ищецът поради обстоятелството, че сумата е следвало да бъде изплатена на него.

Неоснователен се явява релевираният във въззивната жалба довод, че процесната искова сума е следвало да бъде изплатена на МВР, като се позовава на чл.22 от Наредба №2/29.06.2015г. на министъра на правосъдието за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Съгласно цитираната разпоредба, в редакция, действаща през исковия период, т.е. преди изменението от 05.10.2018г., когато за извършването на експертиза е определено вещо лице, което е служител на МВР, органите, назначили експертизата, заплащат на министерството направените разходи за труд, консумативи и режийните разноски. В случая по делото ищецът не ангажира доказателства, че за посоченото наказателно дело, органът който е назначил експертизата – ОС-Перник, не е изпълнил вмененото му по закон задължение да изплати по банков път на министерството всички направени разходи за труд, консумативи и режийни разноски във връзка с изготвяне на експертизата, като в този смисъл следва да се приеме, че по делото е останал недоказан факта, че ищецът е претърпял вреда, изразяваща се в неплащане на направени разходи във връзка с изготвяне на експертизата. В случая получената от ответницата като вещо лице сума не касае поетите от министерството разноски, същата е била изплатена на основание чл.21 от Наредбата (в актуалната към процесния период редакция), поради което не може да бъде обоснован извода, че ищецът е обеднял поради обстоятелството, че сумата е следвало да бъде изплатена на него. Независимо от обстоятелството, че ответницата е служител на МВР, тя е следвало да получи определеното й в качеството на експерт по наказателни дела възнаграждение за явяване и изслушване в открито съдебно заседание по н.о.х.д.№333/2015г. по описа на ОС-Перник , поради което следва да се приеме, че за платената й на 12.05.2016г. от ОС-Перник сума в размер на 51 лв. е налице годно основание ответницата да получи тази сума. Изплатеното възнаграждение е добросъвестно получено от ответницата. Тази сума е определена със съответния съдебен акт от решаващия съд и е предназначена поименно за вещото лице, взела участие по делото. Едва след допълнението на подзаконовия нормативен акт, обнародван в ДВ бр.82/05.10.2018г., е създадена нова ал.2 на чл.22, според която определените възнаграждения по чл.21, ал.1 и ал.2 в случаите, когато вещото лице е служител на МВР, се заплащат от министерството. На посочената разпоредба не е придадено обратно действие, поради което същата се прилага по отношение на всички възнаграждения по чл.21, след влизане в сила на процесното изменение - 09.10.2018г..