Решение № 172 от 12.04.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Ловеч, 12.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА

ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Гражданско дело № 20244310102017 по описа за 2024 година

И ск с правно основание чл. 26 ал. 1, предл. първо и трето от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от П. Д. Д. от гр. Ловеч срещу Д. П. П. от гр. Ловеч, в която твърди, че с ответницата са имали сключен граждански брак, който е прекратен по взаимно съгласие с Решение № 518/16.12.2022 г. по гр.дело № 1654/2022 г. на Районен съд – Ловеч.

Съгласно одобреното с цитираното съдебно решение споразумение, родителските права по отношение на роденото по време на брака дете М.П.Д.. са предоставени на ответницата, като негова майка, а бащата – ищец се е задължил да заплаща издръжка на детето в размер на 200.00 лева месечно.

Посочва, че в т. 4.1 от споразумението, страните постигнали следната договореност:

„Всички разходи, свързани с училищна подготовка, разходи за учебни помагала, материали, посещения на музеи, културни мероприятия и екскурзии, организирани от представители на съответните учебни заведения, както и други извънкласни такива и други организации, се поемат по равно от двамата родители“.

Ищецът счита, че така постигнатата в одобреното споразумение договореност е некоректна, като по същество представлява възможност за злоупотреба с права и произволно увеличаване на дължимата месечна издръжка по преценка на майката.

От одобряването на споразумението до предявяване на иска, ищецът твърди, че майката многократно е изисквала от него поемането на половината от всевъзможни ежедневни разходи за нуждите на детето.

С оглед на изложеното ищецът предявява настоящия иск за „отмяна“ на постигнатата договореност по т. 4.1 от споразумението, касаеща уговорени допълнителни разходи.

1

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответницата Д.

П. П., чрез адвокат Р. А., с който е изразено становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск, като са изложени аргументи. Оспорват се твърденията в исковата молба за отправено изискване към ищеца за поемане на всевъзможни ежедневни разходи за нуждите на детето. Ответницата признава, че в единични случаи е получавала от ищеца дребни банкови преводи с подробно описание на основанието, без сумите да се отнасят към посочените в споразумението разходи. В отговора са описани тези преводи по дати и основание.

В съдебно заседание, ищецът се явява лично и с пълномощника си адвокат В. П..

Поддържа предявения иск и моли да бъде уважен, като излага съображения, че е основателен. Моли за присъждане на разноските по делото, съгласно представен списък.

Направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответницата. В писмени бележки на пълномощника са доразвити съображения по основателността на иска.

Ответницата Д. П. П. се явява лично и с пълномощника си адвокат Р. А.. Поддържа становището по отговора за недопустимост и неоснователност на предявения иск и моли да бъде отхвърлен, като в полза на ответницата се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение. В писмени бележки на процесуалния представител са доразвити съображения в подкрепа на заявената позиция по спора.

От събраните по делото доказателства, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

Страните Д. П. П. и П. Д. Д. са имали сключен граждански брак на 20.01.2019 г., като от брака си имат родено дете – М.П.Д.., роден на ***

Бракът им е прекратен по реда на чл. 50 от СК с влязло в сила съдебно решение № 518/16.12.2022 г., постановено по гр.дело № 1654/2022 г. на Ловешкия районен съд. Съгласно посоченото съдебно решение, с което е утвърдено споразумение между страните по чл. 51 от СК, родителските права над детето са предоставени за упражняване от майката, при определен режим на лични отношения с бащата, като той се е задължил да заплаща на детето М.П.Д.., чрез майката Д. П. П., издръжка в размер на 200.00 лева месечно между 25то и 30-то число на месеца до настъпване на обстоятелства, погасяващи това задължение.

В т. 4.1 от утвърденото споразумение се съдържа и уговорка на родителите, че всички разходи, свързани с училищната подготовка, разходи за учебни помагала, материали, посещения на музеи, културни мероприятия и екскурзии, организирани от представители на съответните учебни заведения, както и други и извънкласни такива и други организации, се поемат по равно от двамата родители.

Видно от приложената Служебна бележка изх.№ 58/20.02.2025 г. на Детска градина *** детето М.П.Д.. е записано в трета възрастова група в детската градина и посещава допълнителни дейности по футбол и плуване.

Ответницата признава и е приложила извлечение от банковата си сметка, че в 2 периода 19.05.2023 г. – 05.06.2024 г. е получила от ищеца по банков път парични суми, които не се отнасят към посочените в споразумението разходи по т. 4.1 от споразумението, както следва: на 19.05.2023 г. – 20.00 лева – за лекарства за М., на 23.05.2023 г. – 40.00 лева – лекарства за М., 02.01.2024 г. – 50.00 лева – лекарства за М., 12.02.2024 г. – 30.00 лева – лекарства за М., 12.02.2024 г. – 18.00 лева – за рожден ден на друго дете, 18.03.2024 г. – 30.00 лева – лекарства за М., 05.06.2024 г. – 320.00 лева – за рожден ден на М..

На 07.05.2024 г. ответницата е получила от ищеца превод на сума от 20.00 лева с основание „плуване на М.“, който разход безспорно попада в уговорката по т. 4.1 от процесното споразумение.

От показанията на разпитаната като свидетел М.С.С., майка на ищеца, се установи, че ответницата е изпращала съобщения на сина й със снимани касови бонове за сумите, които е заплатила за различни разходи за детето – за лекарства, за рожден ден на детето и на други деца, спортни занимания, като по този начин е претендирала да й заплати половината от направените от нея разходи и той ги заплащал.

При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 26 ал. 1, предл. първо и трето от ЗЗД, за прогласяване нищожност на договореност по т. 4.1 от утвърдено със съдебно решение споразумение, касаеща уговорени допълнителни разходи, поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави.

Следва да се отбележи, че споразумението за развод по взаимно съгласие има характер на съдебна спогодба, която по своята същност е един двустранен договор, с който страните по висящо дело, чрез взаимни отстъпки уреждат със сила на присъдено нещо правния спор, предмет на делото. Одобрението от съда е предпоставка, за да възникне силата на присъдено нещо на спогодбата, но то не я прави съдебен акт и нейният правен режим се различава от този на съдебните решения. Като вид договор, съдебната спогодба се подчинява на режима на договорите и съответно може да страда от пороци, водещи до нейната недействителност /нищожност или унищожаемост/, като е допустимо по съдебен ред да се търси прогласяване на тази недействителност, както и може да бъде развалена поради неизпълнение на поетите с нея задължения /в т.см. т. 8 от ППВС № 7/1973 г./.

С оглед на това, съдът счита, че предявеният иск за прогласяване нищожност на т. 4.1 от процесното споразумение, е предявен при наличието на необходимите процесуални предпоставки и е допустим за разглеждане. По същество, обаче е неоснователен, по следните съображения:

Както се установи, в т. 4.1 от споразумението страните са постигнали следната договореност: „Всички разходи, свързани с училищна подготовка, разходи за учебни помагала, материали, посещения на музеи, културни мероприятия и екскурзии, организирани от представители на съответните учебни заведения, както и други извънкласни такива и други организации, се поемат по равно от двамата родители“.

Следва да се отбележи, че съгласно чл. 122 ал. 1 от СК, носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител, като 3 родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак /ал. 2/.

Разпоредбата на чл. 125 ал. 1 от СК предвижда, че родителят има право и задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси.

Следователно, правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално развитие като индивид /във физически, умствен, нравствен, социален и всеки друг аспект/ законът обвързва със задължението на родителя да се грижи за това развитие, като осигурява необходимите условия и средства за личния му живот, образованието и запазването на личните му и имуществени интереси. За родителя тези задължения възникват с раждането на детето, щом произходът е установен.

Отделно и самостоятелно задължение на всеки родител е да осигурява издръжка на ненавършилото си пълнолетие дете, т.е. необходимите средства за съществуването му, като това задължение има безусловен характер, което следва от разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК, съгласно която родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Размерът на издръжката се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя да я дава, при законоустановен минимален размер на издръжката. При разпределяне на пълния за нуждите на детето размер на издръжката между двамата родители съобразно възможностите им, се вземат предвид грижите и издръжката в натура, която се предоставя от родителя, упражняващ родителските права.

От всичко изложено до тук и от анализа на цитираните по-горе правни норми от Семейния кодекс, уреждащи родителските права и задължения, съдът счита, че уговорката на родителите в т. 4.1 от процесното споразумение не противоречи на закона. Обратното, същата е в пълно съответствие с посочените правни норми, тъй като урежда равното участие на всеки от родителите в грижите по отглеждането и възпитанието на детето им, проява е на тяхната заинтересованост към него и стремеж да осигурят правилното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие /чл. 122, 125 от СК/. Затова несериозно е да се поставя под съмнение валидността на въпросната уговорка в споразумението, тъй като същата е законосъобразна, по никакъв начин не нарушава закона или добрите нрави /общоприетите норми на поведение и морал в обществото/ и е изцяло в интерес на детето. Не може да се приеме за основателно твърдението на ищеца, че с тази уговорка се цели „повторно“ заплащане на определената издръжка на детето, тъй като, както се посочи, издръжката е осигуряване на средства за съществуване на нуждаещия се, а процесната уговорка в по-широк аспект цели да осигури равенството в родителските задължения за нормалното израстване и развитие на детето, включително усещането му за пълноценно полагани грижи и от двамата родители в условията на раздялата им.

По изложените съображения, предявеният иск с правно основание чл. 26 ал. 1, предл. първо и трето от ЗЗД, за прогласяване нищожност на договореност по т. 4.1 от утвърденото с Решение № 518/16.12.2022 г. по гр.дело № 1654/2022 г. на Районен съд – Ловеч, 4 споразумение между страните по чл. 51 от СК, касаеща уговорени допълнителни разходи, поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

При този изход на процеса следва да се отхвърли и искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски по делото съгласно представения списък.

На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ответницата има право да й бъдат присъдени направените разноски по делото и възнаграждение за един адвокат. В случая ответницата е направила само разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева, заплатено по договор за правна защита и съдействие от 11.03.2025 г.

По направеното възражение от ищеца за прекомерност на така заплатеното от ответницата адвокатско възнаграждение, съдът намира следното: