Решение № 117 от 10.02.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София, 10.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ХІІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА

Членове : МИЛЕН МИХАЙЛОВ

СИМОНА

УГЛЯРОВА при участието на секретаря Даниела Танева и в присъствието на прокурор Мартин Бешков, като се запозна с докладваното от съдия Михайлов ВАНД № 5031 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С Решение № 284689 от 04.12.2017г., постановено по НАХД № 10429/2017г., от СРС, НО, 102-ри състав е признал обвиняемия Б.В.В. за НЕВИНОВЕН в това на 13.04.2017г., около 10:20 ч., в гр. София, на бул.

„Искърско шосе”, при управление на моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка/модел „Нисан” с peг. № ********, да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – застанал до управлявания от свидетеля Й.Н.А.лек автомобил с поставена лява ръка върху кобур с пистолет и викал „********, ще те гръмна като куче. Така ли се кара, боклук мръсен”, поради което и на осн. чл.378, ал.4, т.2 и чл.304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по обвинението за престъплението по чл.325, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

Срещу така постановеното решение е постъпил Протест от

СРП, в който се иска първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. Сочи се, че от доказателствата безспорно се установява участието на В. в престъплението, в което е обвинен, тъй като същият е разпознат от св. А., а станалото било възприето и от св. Л..

Постъпило е и Допълнение към протест в който се сочи, че мотивите на СРС са нелогични и не почиват на събраните по делото доказателства. В заключение отново се иска отмяна на решението.

В съдебното заседание по делото прокурорът не поддържа протеста, но не оттегля същия. Не сочи доказателства и няма нови искания.

Адв. К. – защитник на обвиняемия В., оспорва протеста и допълнението към него, като заявява, че няма искания по доказателствата, не прави отводи и на съдебния състав, секретаря и прокурора.

В хода по същество прокурорът не поддържа протеста на СРП. Намира постановеното решение за правилно, поради което предлага същото да бъде потвърдено. Представителят на държавното обвинение се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд относно ниската обществена опасност на извършеното деяние, поради което същото не е съставомерно по чл.

325 от НК, а евентуално би могло да бъде такова по УБДХ.

Адв. К. моли протеста да бъде оставен без уважение, тъй като същият е изцяло шаблонен. Позовава се на съдебната практиката, че за да бъде съставомерно деянието по чл. 325, ал. 3 от НК то трябва да бъде извършено по време на управление на МПС. Моли атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно.

Обвиняемият В. в своята лична защита поддържа изложеното от адвоката му, а в последната си дума моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите в протеста и допълнението към него, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното:

От фактическа страна:

Обвиняемият Б.В.В. е роден на ***г. в гр. Плевен, българин с българско гражданство, със средно образование, разведен, неосъждан, трудова заетост - „земеделски производител - биологично производство”, с адрес: гр. София, ж.к. „********, с ЕГН: **********. За него не са събрани характеристични данни.

На 13.04.2017г., около 10:00 ч -

11:00 ч., в гр. София, при подаден червен сигнал на светофара, който се намирал при пазара на ж.к. „Дружба” 1, на бул. „Искърско шосе”, с посока на движение бул. „Искърско шосе” към бул. „ Брюксел”, в дясна пътна лента, като първа кола бил спрял свидетелят Й.А. с управлявания от него служебен автомобил марка/модел „Рено Трафик” с ДК № ********, а в лява пътна лента, като първа кола, бил спрял с управлявания от него служебен автомобил модел/марка „Опел Зафира” е рег. № ********свидетелят И.Л.. Непосредствено зад лекия автомобил управляван от свидетеля Л., в лява пътна лента, бил спрял и л.а марка/модел „Нисан” с рег. № ********, управляван от обвиняемият В..

Свидетелите Л. и А. се познавали, тъй като работели в различни фирми, които обаче се намирали в един и същ двор.

След подаването на зелен сигнал на светофарната уредба описаните автомобили потеглили по бул. „Искърско шосе” в посочената посока. На около 30 м. след светофара, в дясната пътна лента, в която се движел с управлявания от него лек автомобил свидетелят А., се намирала автобусна спирка, на която бил спрял автобус на градския транспорт. Свидетелят А. решил да го заобиколи отляво, като това било свързано с навлизане в съседната лява пътна лента, в която се движели непосредствено един след друг леките автомобили, управлявани от свидетеля Л. и обвиняемия В., след което отново да се върне в дясната пътна лента за движение на автомобили.

Свидетелят А. предприел посочената по-горе маневра, като преценил, че същата може да бъде извършена като се пристрои в съседната лява пътна лента между движещите се по нея един след друг леки автомобили – този, управляван от свидетеля И.Л., като първа кола и този на обвиняемия В.. А. подал ляв мигач и предприел навлизане в съседната лента, без да се увери дали обвиняемият В. ще го пропусне да мине пред него в лявата лента за движение на пътното платно на бул. „Искърско шосе” или дали разстоянието между автомобилите, управлявани от свидетеля Л. и обвиняемия В. е достатъчно, за да може необезпокоявано и безопасно да извърши въпросната маневра.

Междувременно обвиняемият В. не е имал намерение да пропусне пред себе си лекия автомобил, управляван от свидетеля А., при което и не намалил скоростта си на движение. Забелязвайки това свидетелят Й.А., не преустановил маневрата, поради което възникнала опасност от ПТП, както за двете моторни превозни средства – управлявани от свидетеля А. и обвиняемия В., така и за останалите участници в движението по бул. „Искърско шосе” по това време на деня. Обвиняемият В., за да избегне удара с л.а, управляван от свидетеля А., отклонил управлявания от него автомобил наляво. По този начин той навлязъл в пътната лента за насрещно движещи се превозни средства, поради което възникнала опасност от ПТП с МПС, движещо се в посока, обратна на посоката на движение на обвиняемия В.. Непосредствено след вмъкването на свидетеля А. с управлявания от него автомобил между автомобилите на свидетеля Л. и обвиняемия В., последният отново се върнал в своята лента за движение, като пред него вече шофирал свид. Й.А..

След като извършил посочените действия с управлявания от него служебен автомобил, с цел да заобиколи спрелия в неговата лента за движение автобус, свидетелят А. отново преминал в дясната лента на пътното платно, като обвиняемият В. пак се оказал втора кола в лявата пътна лента след свидетеля Л..

Автомобилите достигнали до следващото кръстовище на бул. „Искърско шосе“, на което имало отклонение към „Аерогара-София”.

Тъй като светофарната уредба светела с червен светлинен сигнал, участниците в движението трябвало да спрат и да изчакат разрешителния сигнал за преминаване през кръстовището. Леките автомобили, управлявани от свидетелите Л. и А. и от обвиняемия В. спрели в същия ред, както при предходния светофар – свидетеля А. в дясна пътна лента, а свидетеля Л. и обвиняемия В., един след друг, в съседна лява пътна лента.

Възползвайки се от червения сигнал на светофара, обвиняемият В., след като спрял управлявания от него л.а марка „Нисан” с рег. № ********, слязъл от същия и се насочил към автомобила, управляван от свидетеля А.. Обвиняемият носел закачен на колана на панталона си кобур за пистолет, който бил забелязан от А.. Слизането на обвиняемия от лекия автомобил и насочването му към автомобила, в който се намирал А., било възприето от свидетеля Л.. Последният видял, че свидетелят А. и обвиняемият В. „нещо” се разправяли, но какво са си казали същият не е чул, тъй като прозорците на неговия автомобил били затворени, а и скоро след това потеглил, тъй като светофара подал зелен сигнал.

При светването на зеления сигнал на светофара потеглил и свидетелят А., след което завил с управлявания от него служебен автомобил на дясно.

Обвиняемият В., който в това време се намирал извън своя автомобил, се върнал обратно при него, качил се в същия и потеглил, за да не пречи на останалите участници в движението.

Свидетелят Л. и обвиняемият В. продължили да се движат в една и съща посока по бул. „Искърско шосе”, като по някое време обвиняемият Б.В. изпреварил с управлявания от него лек автомобил този на свидетеля И.Л. и известно време се движел пред него.

Описаната по-горе фактическа обстановка настоящата инстанция прие въз основа на събраните и анализирани в тяхната съвкупност доказателства и доказателствени средства, а именно:

Гласни: в обясненията на обвиняемото лице дадени пред съда ( л. 15-гръб - 16 от съд.д.), както и в показанията на свидетелите Й.Н.А.(л. 5 от ДП - частично), вкл. и дадените в съдебно заседание, И.Илиев Л. (л.6 - 7 от ДП), вкл. и дадени в съдебно заседание

Писмени: протокол за разпознаване на лица и предмети (л. 10 от ДП), албум за извършено разпознаване (л. 11-13 от ДП), справка за съдимост (л. 16 от ДП), справка за съдимост (л. 9 от съд.д.), справка ГД”ИН”-МП (л. 12 от съд.д.).

Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 375 и сл. от НПК, образувано с внасяне на мотивирано постановление на прокурора. В съответствие с чл. 378, ал.

3 районният съд е решил делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението, като в хода на съдебното следствие не са установени нови фактически обстоятелства, обуславящи връщане делото на прокурора. Възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка изцяло се споделя от въззивната инстанция, като не са налице основания за промяна във фактическите изводи, нито има основание за различна оценка на събрания по делото доказателствен материал. Интерпретацията на доказателствените източници, направена в мотивите на първоинстанционното решение, е вярна и се споделя от въззивния съд. От друга страна контролираният съд е положил старателни процесуални усилия да селектира достоверните части на гласните доказателствени средства, като в тази насока изискванията на чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК са изпълнени в максимална степен. Контролът за достоверност на показания на свидетелите Л. и А., както и на обясненията на обвиняемия В., е осъществен на базата на обективна съпоставка помежду им и с оглед цялостната доказателствена съвкупност, както и въз основа на внимателно изследваната на тяхната вътрешнологическа последователност. В заключение може да се обобщи, че СРС е извършил самостоятелен и внимателен анализ на събрания доказателствен материал, интерпретирал го е според действителното му съдържание, поради което в процесуалната дейност на съда няма никакви пропуски.

Настоящият състав напълно споделя извършения от СРС анализ на доказателствата, както и фактическите изводи на първата инстанция, поради което не намира за необходимо да повтаря същите.

Въззивната инстанция намира, че свидетелските показания и обясненията на обвиняемия В. са еднопосочни досежно деня, мястото на инкриминираното деяние, предприетата маневра от свидетеля А., възникналата опасност от пътнотранспортно произшествие, навлизането на обвиняемия В. в насрещното движение, спирането на автомобилите, управлявани от свидетелите и обвиняемия, на червен светлинен сигнал на бул. „Искърско шосе“ на кръстовището на разклона за летището, излизането на обвиняемия В. от неговия автомобил и започналата разправа със свидетеля Л.. Следва да се отбележи, че споделеното от свидетеля А. относно предприетата маневра взаимно се допълва и подкрепя от обясненията на обвиняемия В.. Свидетелят А. е възприел навлизането в насрещното платно на лекия автомобил, управляван от обвиняемия, но въпреки това не е осъзнал опасността на извършената от него маневра. В същото време съдът се довери изцяло и на показанията на свидетеля Л., който се явява пряк очевидец на деянието. Същият добросъвестно споделя субективните си възприятия относно случилото се, като не са налице основания, който биха могли да обусловят съмнение относно достоверността на източника на информация.