Решение № 23 от 14.02.2024, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. П., 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маринела Г. С. при участието на секретаря М.Й.А. като разгледа докладваното от Маринела Г. С. Гражданско дело № 20233520100546 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове -по чл.108 от ЗС и по чл.59, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата - М. Б. Н. от гр.П., действаща чрез адв.Б.К. от ТАК твърди, че е собственик на Урегулиран Поземлен имот ***, с площ от 1 380 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда, стопански постройки, в квартал 39 по плана на с.Г.А.о, общ.О., по силата на нот.акт за дарение №*** 7, дело №**г. на СВ- П.. Със същият акт, прехвърлителката й леля по бащина линия си запазила вещното право на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно. На 07.10.2022г леля й починала. Още приживе в имота се самонастанил нейния баща-ответник по делото, с приятелката си, с които много отдавна не била в добри отношения.

Ищцата твърди, че провела разговор с ответника за решаване на проблема, но без успех. Помолила го да освободи и предаде имота й, но това не се случило. През месец февруари на 2023г. поискала съдействие от органите на реда, но й било отказано, поради липса на извършено престъпление от негова страна.

С нотариална покана, поканила ответника да се яви пред нотариус на 24.04.2023г. и да й предаде владението на процесният имот, на която покана ответника нито се явил за да даде становище, нито предал ключовете на имота. С тези действия ищеца счита, че ответника категорично потвърдил, че няма намерение да предаде доброволно владението на имота. Към настоящият момент, макар и собственик по силата на договора за дарение, все още била лишена от възможността да упражни правото си на собственост, и реално да ползва имота си, а ответника го владеел без каквото и да било правно основание. Имотът следвало да бъде поддържан и стопанисван, наложителни били ремонтни дейности по покривната конструкция, и въобще като цяло по жилищната сграда, но поради това, че не била допускана в имота, достъпът й бил ограничен, и същият се рушал.

Предвид изложените доводи, ищецът моли съда да осъди ответника да предаде владението върху Урегулиран Поземлен имот ***, с площ от 1 380 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда, стопански постройки, в квартал 39 по плана на с.Г.А.о, 1 общ.О., както и да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение представляващо наемна цена за този имот, като след направеното изменение на този иск, претендира заплащане на наемната цена от по 80,00лв. месечно за периода от месец февруари 2023г. до 19.09.2023г., в общ размер на 640,00 лв., ведно със законната лихва до окончателно изплащане на вземането. Претендира и разноски.

В с.з. редовно призован се явява лично и с упълномощен представител- адв.Б.К. от ТАК, която по същество пледира за уважаване на предявените от тях искове.

В срока по чл. 131 от ГПК, е подаден писмен отговор от ответника Б. Ц. Б. от с.Г.А., общ.О., действащ чрез адв.З.Б. от ТАК, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Оспорва описаните в ИМ обстоятелства като твърди, че не отговаряли на действителното положение.

Твърди, че Г.П. е негова леля по бащина линия, която от 1978г. била вдовица. С остаряването си вече не искала да живее сама, и помолила ответника да отиде да живее с нея, в нейната къща, защото се чувствала несигурна и беззащитна. Още с настаняването му в къщата през 2007 г., тя открито заявяла пред него и пред роднини, както и пред съседи и хора от селото, че му давала къщата. Това било така от 2007г. до сега.

Ищцата по иска била негова дъщеря. Тя също знаела тази уговорка между него и леля му и знаела, че живее там от 2007г. През годините идвала в къщата по време на празници, 23 пъти в годината, и винаги при своите посещения се държала като тяхна близка и гостенка.

Пред нея ответникът винаги имал поведение на владелец на процесния имот. Поправил оградите, очертал ясно границите на двора, поддържал имота и правел нужните подобрения.

Никога не показвал с поведението си, че държи тази къща за друг човек. Съседите му също го имали за собственик, и всеки селото знаел това, и се съобразявал. Постоянният и настоящият му адрес от дълги години отново се водели на адреса на къщата, а именно: с.

Г.А.о, общ. О., ул. **.

С получаване на нотариална покана бил безкрайно изненадан, че дъщеря му придобила процесния недвижим имот по силата на нотариален акт за дарение . Твърди, че бил огорчен от това поведение на дъщеря си, както и че крила това от него вече 14 години, и с нищо не показала, че била придобила имота. Това не го отчаяло, защото се чувствал като единствен владелец на къщата, тя била негова, и ако някой имал възражения за това, трябвало през 16 - те години на неговото владение, т.е. повече от 10 години, да бил направил своите възражения за това.

В нотариалната си покана ищцата заявила, че е посетила имота едва след смъртта на леля му на 07.02.2022г., което не отговаряло на истината. През всичките тези години тя идвала на гости по празници и въпреки, че била надарена с имот никога не се била интересувала от състоянието на възрастната жена, нито пък от състоянието на имота.

През всичките тези години, ищцата знаела и виждала, че ответника владее процесния имот, като не се била противопоставяла на това негово владение откакто придобила имота през 2009 г. Също така не била предприемала действия за прекъсване на владеенето му на процесния имот, не претендирала никакви права и ограничения на нейни такива. Не възразявала и за промените, които правел през годините в имота - поставяне на дограми преди 3-4 години, поставяне на огради, редене на дувари, лепене на плочки - над 15 кв.м., поставяне на нови порти и мн. други. Твърди, че ищцата приемала неговото владение и упражняване на фактическа власт над недвижимия имот.

В същото време както той, така другите техни близки и хората от селото не знаели, че тя била надарена с този имот. До края, т.е. до изпращане на нотариалната покана да освободи имота, не го била обезпокоявала с нищо, и никога не се била разкрила пред него като собственик на процесния имот.

2

Твърди, че за него бил изтекъл 10-годишния давностен срок, с изтичането на който придобил правото на собственост на имота.

С оглед горното, счита така предявения иск за изцяло неоснователен и моли да бъде отхвърлен, ведно със законните последици.

В с.з. редовно призован се явява лично и с упълномощен представител-адв.з.Б. от ТАК, която по същество пледира за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

От приложения нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазване право на ползване № ***., вписан в Служба по вписванията гр. П., с рег. № **г., акт № *** ***г., се установява, че Г.П. е дарила на ищцата по делото -М. Б. Н. собствения си недвижим имот, предназначен за жилищни нужди, находящ се в урбанизирана територия на с.Г.А., общ.О., а именно: Урегулиран Поземлен имот XII, кад.№ 285, с площ от 1 380 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда, стопански постройки, в квартал 39 по ПРЗ на с.Г.А.о, общ.О. при съответни граници и съседи, като дарителката Г.П. си запазила правото на ползване върху имота, предмет на договора докато е жива. Същата е била собственик на имота, съгласно нотариален акт за право на собственост, издаден на основание обстоятелствена проверка №1, том IV, дело № 1196/1989 г. на ПпРС.

За описания по-горе имот е представена скица № ***., изд. от „Техническа служба“ към Община О. и данъчна оценка по чл. 264, ал.1 от ДОПК изх. № ***3г., изд. от Община О.. От стана на ищцата са приложени и приети по делото Декларация по чл.14 от ЗМДТ, както и приходни квитанции за платени данък сгради на имота, за периода от 2012 до 2023 (в оригинал и дубликати).

От приложения препис-извлечение от акт за смърт, се установява, че Г.П. е починала на 07.10.2022г. От удостоверението за наследници №***г., се установява, че ответника Б. Ц.

Б. е нейн племенник (син на починалия й брат Ц.Б.С.).

Не се спори за това, че ответника Б. Ц. Б. от 2007г. живее в посочения имот.

От приложеното Постановление за отказ да се образува ДП, от 21.02.2023г., на РПТ.е, ТО-П., се установява, че ищцата депозирала жалба против ответника за самоуправни действия, тъй като същия отказвал да напусне имота на ищцата.

В тази връзка ищцата изпратила до ответника нотариална покана с рег. № *** г. на нотариус с рег. № 497 на НК, с която го поканила на 24.04.2023г. да й предаде ключовете и владението на посочения по-горе имот. Поради ненамиране на ответника, е залепено уведомление на адреса. Видно от приложената разписка, на 25.04.2023г. нотариалната покана била връчена на ответника

По делото са разпитани свидетели и на двете страни.

От показанията на св.Т.Н. се установи, че процесния имот е дарен на ищцата от преди 15 години от леля, която била нейна баба. С това тя изпълнила и последното желание на съпруга си, тъй като те нямали свои деца. Въпреки прехвърлянето, тъй като Гана си запазила правото да ползва имота, живяла в него до смъртта си. Преди прехвърлянето на този имот на ищцата, в него живеел и ответника, тъй като същия нямал къде другаде да живее. По нейни данни ищцата ходела на гости на леля си, както и по празници. Още преди да почине прехвърлителката, ответника правил опити да не допуска ищцата в имота, като пускал кучето, за да не може да се влезе, но тези опити били неуспешни докато баба Гана била жива. След нейната смърт ответника отказвал да допусне ищцата в имота, като непрекъснато същия бил заключен. Тъй като ответника продължил да живее в този имот и не искал да го напусне, ищцата поискала съдействие от полицията, но оттам получила отказ.

3

От показанията на св.И.С., се установи, че М., като дете, дълги години живяла при баба Г. и между двете имало изградена силна връзка. След това М. във всеки удобен момент си ходела на село, при баба Г. чували се и често. По данни на свидетелката, тя доста отдавна знае, че имота на баба Гана е на М.. Това го знаели както братовчедите на М., така и нейните близки и роднини. Тя придобила къщата, след като баща й се нанесъл да живее там, като според нея баба Гана го „приютила“, тъй като същия нямал къде да живее. От показанията на тази свидетел се установява още, че отношенията между страните са влошени от дълги години, като причината за това бил ответника, който огорчил и наранил дъщеря си, и отказвал всякаква комуникация с нея. След смъртта на баба Г. М. поискала имота й да бъде освободен, като за това провела разговор с приятелката на ответника, тъй като същия продължил да отказва да говори с нея, но без резултат. В подобен смисъл са и показанията на св.З.Иванов, който също свидетелства, че М. като дете е живеела в процесния имот, и че от много години се знае, че този имот е подарен на М.. Още приживе баба Гана казвала, че тази къща ще остави на М., и всички близки и съседи знаели това. И този свидетел заяви, че М. често посещавала имота и баба си, която била жизнена и подредена жена, до самия си край. За това свидетелства и св.с.С.

От разпита на св. Д. А.е установява, че след като Б. дошъл да живее при леля си Г. същата казала, че понеже той ще я гледа, къщата щяла да остане за него. В този смисъл са и показанията на св.С.С. която заяви, че когато преди 15-16 години Б. дошъл да живее в къщата на Г. тя казала, че той ще се грижи за нея, и къщата щяла да остане за него.

Документално как са оформени нещата и двамата свидетели не знаят. Едва след смъртта на баба Гана разбрали, че къщата е прехвърлена на М.. В подобен смисъл са и показанията на св.С.Витанов, който заяви, че откакто се помни Б. живее при баба Г. но собственик на имота била тя. Едва след смъртта й разбрал, че имота всъщност е на М., а Б. живеел там, и тогава възникнали проблеми между нея и баща й.

По отношения на твърденията, че в имота са извършени подобрения, от показанията на всички свидетели се установи, че всъщност през годините са сменени само три прозореца с PVC, като те били платени от Г.П. (по данни на самия ответник), като някакви други подобрения не са извършвани-нито от Б., нито от М., или от някой друг. Докато Г.П. била жива имота се е поддържал, в т.ч. и градината, но след нейната смърт нещата се променили.

Разпечатката съдържа 41 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cca887ad-d49f-4714-bdf2-23fe3534c3e4