Решение № 5001 от 29.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5001 гр. София, 29.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Милен Евтимов Въззивно гражданско дело № 20231100509953 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на длъжника „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД срещу разпореждане от 27.07.2023 г. на ЧСИ М.Б. за разноските по изпълнително дело № 20238380402099. В жалбата са изложени подробни съображения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя и за неправилното включване на адвокатското възнаграждение на взискателя в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят моли да се отмени действието на съдебния изпълнител, като адвокатското възнаграждение на взискателя се намали от 400 лева на 200 лева, а размерът на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ да бъде коригиран.

Претендира разноски за настоящото производство.

Взискателят С.В.Б. оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Пълномощникът му претендира адвокатско възнаграждение по чл.

38, ал. 2 ЗАдв.

Частен съдебен изпълнител М.Б. е представил подробни мотиви относно допустимостта и основателността на жалбата.

1

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и в нейното възражение, както и обясненията на частен съдебен изпълнител М.Б., прие следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

В настоящия случай взискателят има право на адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело. С молбата за образуване на изпълнителното дело пълномощникът на взискателя – адв. Е.Б., е възложил на съдебния изпълнител действията по чл. 18 от ЗЧСИ, вкл. определяне на способите на изпълнение. Действително, с допълнителна молба адв. Б. е посочила начин на изпълнение – налагане на запор на банковите сметки на длъжника, но и без това искане съдебният изпълнител е следвало да наложи запор на банковите сметки на длъжника по силата на възлагането по чл. 18 от ЗЧСИ. Ето защо, дължимото от длъжника адвокатско възнаграждение на взискателя трябва да бъде в размер на 200 лева – за образуване на изпълнителното дело, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При това положение възражението на длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява основателно.

Съгласно т. 26 от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира пропорционална такса върху събраната сума. Под „парично вземане“ по смисъла на т. 26 се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 не се дължи. Противното би означавало и че върху самата такса по т. 26 следва да се дължи такса по т. 26, върху която също да се дължи такса, и т.н. – извод, лишен от всякаква правна и житейска логика. Аргумент в тази насока може да бъде изведен и от Забележка 1, изр.1 на т.26 от ТТРЗЧСИ, според която при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума. „Целият дълг“ представлява вземането по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, и не включва признатите от ЧСИ разноски на взискателя, възложени в тежест на длъжника по изпълнението. В крайна сметка вземането по изпълнителния 2 лист, което взискателят желае да бъде събрано в изпълнителното производство, представлява „материалния интерес“ по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ за определянето на пропорционалните такси по изпълнението.

По тези съображения обжалваното от длъжника разпореждане от 27.07.2023 г. на ЧСИ следва да се отмени, като определеното адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 400 лева се намали до 200 лева, а таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ се намали от 92.52 лева на 36 лева (т. 26, б. „б“ от ТТРЗЧСИ).

Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя разноски в настоящото производство е неоснователно, независимо че жалбата е уважена.

Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателят (ответник по жалбата) не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.

Предвид изхода на спора, пълномощникът на взискателя няма право на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждането от 27.07.2023 г. на ЧСИ М.Б. по изпълнително дело № 20238380402099, вместо което постанови:

НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на взискателя С.В.Б. по изпълнително дело № 20238380402099 по описа на ЧСИ М.Б., на 200 лева.

НАМАЛЯВА таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ по изпълнително дело № 20238380402099 по описа на ЧСИ М.Б. от 92.52 лева на 36 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД за присъждане на разноски по 3 настоящото дело.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Е.Б. за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. по настоящото дело.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4